Решение № 85 от 19.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Шумен, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20233600100500 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на С. А. – зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен срещу В. М. С., ЕГН ********** от с. Н......

Представителят на ШОП сочи, че ответницата страда от лека умствена изостаналост в съчетание с органично разстройство на личността, настъпило като последица от дългогодишна паркинсонова болест. Живее в с. Н....., заедно с децата си. Заради заболяването си от паркинсон почти не се движела и извършвала ограничени по обем движения. Поради това, че страда от лека умствена изостаналост, съчетана с органично разстройство на личността, с нея трудно можел да бъде осъществен словесен контакт.

Същата не умеела да приготвя храна, да поддържа личната си хигиена и дома си. Не можела да отиде сама на лекар, нито съумявала самостоятелно да приема предписаните й медикаменти. Макар да получавала пенсия поради заболяването си, С. не знаела какъв е нейния размер, не разпознавала реалната стойност на парите и не умеела да извършва дори елементарни покупки, като във всички горепосочени действия била подпомагана от своята родственица по сватовство Т. Р. Х.. Позовавайки се на изложеното, както и на наличните данни по образуваната в ШОП преписка и като счита, че са налице предпоставките по чл.336, ал.1, вр. чл.5 от ЗЛС, представителят на ШОП моли съдът да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение В. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Н....., ул. Ч....

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата В. М. С. не е депозирала отговор на исковата молба.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Искът е предявен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС като 1 първа инстанция.

По същество, същият е изцяло основателен, поради следното:

При изслушване на ответницата, съдът констатира, че отговаря на част от поставените въпроси, като отговорите й са лаконични, а понякога и неразбираеми. Знае името си и къде живее, ориентирана е относно близките си и ролята им в живота й, както и за нещата, които може или не може да прави. Част от спомените й относно факти от миналото й се губят.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че ответницата страда от болест на Паркинсон, лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, като с ЕР № 92108 от 174/12.09.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Шумен, след преосвидетелстване й е призната 100 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ, за срок до 01.09.2025 г.. Същата живее в с. Н....., заедно със сина и дъщеря си, които са пълнолетни. Съпругът й е починал. От показанията на разпитаните свидетели Т. Р. Х. и С. С... С. се установява, че С. страда от психични проблеми още от ранна възраст, както и, че двете й деца също имат такива, като особено силно изразени са при сина й. По тази причина за семейството се грижели съпругът, майката и двете снахи на ответницата, подпомагани от техни близки, а от 12 години и свид. Х., която се занимавала с почистване на дома, пране, готвене, поддържане на двора и къщата, пазаруване и др. Ответницата не знаела да си подбира дрехи според сезона, кога да се изкъпе, кога и как да приема лекарствата си или, ако има проблем към кой лекар да се обърне. Не можела да чете и пише, не познавала часа, не била в състояние сама да се грижи за домакинството и да пазарува. Обикновено не се отдалечавала от дома си и контактувала с ограничен брой хора, като говорела несвързано и била склонна да си измисля разни неща.

От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ се установява, че ответницата е фамилно обременена с умствена изостаналост. От малка изоставала в развитието си, проходила и проговорила по-късно от връстниците си. Посещавала ПУ “ Кирил и Методий „, гр. Шумен до ІV-ти клас. Не познава буквите, не може да чете, пише и смята, не познава парите. Не е усвоила професия и некога не е работила. Усвоила дейности, свързани със самообслужването, както и елементарни домакински такива, но и за тях се нуждаела от подкрепа и контрол. При направеното от експерта изследване, С. се представя като спокойна, усмихната, с глуповата мимика и инфантилна. Брадипсихична, брадикинетична.

Установява контакт, независимо от дизартрията и билингвалната среда. Общува при скъсена социална дистанция, наивна и доверчива, внушаема, манипулируема. Активното внимание се привлича трудно и е с намален обем на концентрация, преобладава пасивното - неволево.

В ясно съзнание, ориентирана на елементарно ниво - за име и място, но не и за време, както и в по-широк план. Мисловният процес е със забавен темп, елементарно структуриран, на конкретно – образна основа, аналитико – синтетичната дейност е неразвита, осмислянето и съобразяването липсват. Речта е бедна, използва стереотипни фрази, служи си с елементарни понятия. Може да формира представи за предмети и отношения, но не и за пространство и време. Не се установяват данни за ВПР разстройства. Действията й са предимно инстинктивно и емоционално определени, стереотипни, поведението е 2 непродуктивно и неавтономно, липсват дори и елементарни социални компетентности.

Изследването очертава интелектуално недоразвитие в рамките на средна към тежка дебилност, на границата между леката и умерена умствена изостаналост. Личността й е примитивно, първосигнално и дисхармонично структурирана, което кореспондира с основните когнитивни и интелектуални дефицити. Въз основа анализа на данните по делото, анамнезата и направеното психиатрично изследване експертът приема, че ответницата е изостанала в нервно-психичното си развитие като степента на това изоставяне се преценява в рамките на лека умствена изостаналост, дебилност средна към тежка степен. Същото се определя като недоразвитие / болестно развитие / на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на централната нервна система във възрастта преди пълно развитие на умствено паметовата дейност. Налице са нарушения както на познавателните, речевите, двигателните и социалните умения на индивида – общото интелектуално функциониране е ниско, така и в адаптативното поведение. В установената степен на недоразвитие са дефектни всички сфери на психичния живот – възприятно-представна, мисловна, интелектуално-паметова, емоционално-волева, речта, праксиса, личността. Страданието на ответницата от лека умствена изостаналост е от детска възраст, когато се допуска компенсация на дефектите, следствие обучителни и други подкрепящи дейности, каквато при нея не е настъпила, но е функционирала в подкрепящия я тесен социум. Преди повече от 10 години на ответницата е била установена болест на Паркинсон, която е дегенеративно неврологично заболяване и се характеризира с триадата симптоми: статичен тремор, брадиили хипокинезия, мускулна ригидност и често се съпровожда от деградация на когнитивната сфера, която би могла да достигне до дементно състояние. При ответницата това е довело безспорно до задълбочаване на наличния когнитивен дефицит и на практика, към момента на изследването, той е съотносим с този при умерената умствена изостаналост, придружен и от изразена социална дисфункция. Интелектуалното развитие на ответницата е несъответно за календарната й възраст, като изоставането е в рамките на лека умствена изостаналост, средна към тежка дебилност, със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Тази степен на изоставане предполага крайно елементарни и стереотипни съждения по повод въпроси от прекия бит, задоволително справяне в обичайна, позната обстановка.

Относително самостоятелна по отношение на самообслужване, но изцяло зависима от околните при вземане на решение. Не е в състояние да отличи главното от второстепенното, да съобрази обстановката в цялост и, в резултат преценката й в непозната среда и по-сложни ситуации е неправилна. Изключително стеснен е ресурсът за възприемане на обществените отношения, като това става на крайно елементарно ниво, без каквито и да е възможности за анализ и диференциране, поради което лесно може да стане жертва на манипулация и злоупотреба. Предвид умствения дефицит, поведението й може да се оцени като подчинително. Тези дефекти допълнително се утежняват от очертаващата се дисхармония в личностовата сфера, формирала се на база когнитивния дефицит. В основа на изложеното, вещото лице приема, че при освидетелстваната С. е налице хипотезата на чл.5 от ЗЛС, тъй като същата страда от слабоумие и не може да се грижи за своите работи, както да защитава интересите си, като тежестта на установената психична патология, която обуславя 3 неавтономно и подчинително поведение и отсъствието на каквито и да е перспективи за подобрение, респ. компенсация, са основание да бъде поставена под пълно запрещение.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.

Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. слабоумието).

В конкретния случай, се установи, че ответницата страда от лека умствена изостаналост, дебилност средна към тежка степен, със значително нарушение на поведението, изискващо чужда помощ и лечение, което заболяване представлява „слабоумие“ по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Ето защо, съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС.

Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото доказателства, се установи с категоричност, че именно вследствие заболяването й и, въпреки предоставяните грижи и подкрепа в семейството и общността, при ответницата е налице увреждане на личността, характеризиращо се с неспособност за автономно и пълноценно функциониране, липса на възможности за градивно личностно развитие, социална и трудова реализация, невъзможност за осъществяване без чужда помощ на дейности, свързани с полагане на грижи за опазване на собствените здраве, живот, права и интереси - лични и имуществени. В защитена среда ответницата функционира задоволително, но извън нея е лишена от интелектуални възможности и житейски опит за самостоятелно съществуване във всички значими сфери от живота. Не може да защитава интересите си при сключване на най-елементарни сделки, като например покупка на стоки, не може да се грижи без чужда помощ за задоволяване на основните си потребности, да ръководи автономно и разумно действията си и да оценява последствията от тях, няма способност за реална оценка и критичност по отношение на заобикалящата я среда и своите и на другите постъпки, поради което и е неприспособима към възникващите около нея събития и не би могла да ги насочва в свой интерес, нито да защитава правата си. Не разполага с капацитет да се представлява сама в гражданския оборот и при осъществяването на правни сделки, тъй като е лесно внушаема, манипулируема и безкритична относно значението и последиците им. Ето защо, съдът приема за доказан и т.нар. „ юридически критерий „.

В съответствие с изложеното, заключава, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на ответницата В. М. С. под запрещение, като, с оглед тежестта на установената психична патология, която обуславя неавтономно и 4 подчинително поведение и отсъствието на каквито и да е перспективи за подобрение, респ. компенсация, то следва да е пълно.