Присъда № 217 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 2343 по описа за 2025 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

По отношение на подсъдимия В. И. П.- ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3 от НК - за това, че на 09.07.2023г. в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужда движима вещвелосипед марка „Гоуст", на стойност 700 /седемстотин/ лева, от владението на Р. Н. Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

След провеждане на разпоредително заседание по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК и липсата на възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП с единствен анализ на доказателствата по делото и предвид изявлението делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, на основание чл.252 ал.1 от НПК съдът незабавно даде ход на делото по реда на глава 27 от НПК.

Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.С изрично определение съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица.

Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение ,като приема, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства, които пък са в съответствие с направеното от подсъдимия самопризнание. Предвид горното прокурорът моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, ориентирано към минимално предвидения от закона размер, което да бъде намалено с една трета, тъй като не се констатират 1 многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.Моли на подсъдимия да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия също не коментира доказателствата по делото ,предвид реда за разглеждането му, а излага аргументи основно по отношение размера на наказанието, което следва да се наложи, акцентира върху наличието на смекчаващи отговорността обстоятелствасамопризнанията на подсъдимия, като моли на подсъдимия да бъоде наложено наказание под законоустановения минимум.

Подсъдимият П. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, в ода на съодебните прения се присъединява към становището на защитникът си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за наказание по преценка на съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. П. бил осъждан многократно за престъпления против собствеността на гражданите, като наказанието по последната му присъда изтърпял на 20.03.2023г. в Затвора-Варна. Същият бил безработен, като без средства за препитание и издръжка продължил да извършва кражби, за да удовлетвори нуждите си от парични средства.

Такова престъпление подс.П. извършил на 09.07.2023г. от жилищна кооперация, находяща се в гр.Варна, ул."Черни връх" № 4, вх.А.

В горепосочената кооперация се намирал дома на св.Р. Н. Г., който, след ползването му на 06.07.2023г., оставил велосипеда си марка „Гоуст" в заградено и заключвано пространство на междуетажната площадка във входа на сградата между първия и втория етажи.

Малко след 06,30ч. на 09.07.2023г. оподс.П. проникнал във входа на посочената жилищна сграда, откъдето решил да извърши кражба. Същият успял да разбие вратата на заключваното от св.Г. стълбищно пространство между първия и втория етажи, като отнел велосипеда му марка „Гоуст". При напускането на сградата с посочената чужда вещ подсъдимият попаднал в обектива на монтираната до входа на сградата охранителна камера, при което същият бил заснет.

В последствие, след като установил липсата на велосипеда и констатирал действията на подс.П., визуализирани на видеозаписа от охранителната камера, св.Г. подал жалба в полицията.

Отнетата от св.Г. вещ не е била установена в хода на разследването, като в тази връзка подсъдимият не дал обяснения.

Св.Г. предоставил за целите на разследването видеозаписа от охранителната камера, видно от докладна записка на инсп.И. А. Х., след което била назначена и изготвена съответната видео-техническа и лицево-идентификационна 2 експертиза.

От заключението на горепосочена експертиза се установява, че лицето, заснето да напуска сградата на ул."Черни връх" № 4, вх.А с велосипеда на пострадалия, категорично е подс.В. И. П..

Видно от назначената СОЕ, стойността на отнетата вещ е 700,00 лв.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 07.03.2025г. е бил редуциран обема на първоначално предявеното спрямо подс.П. обвинение, визиращо посегателство и от 17.10.2023г. по отношение движими вещи, собственост на св.В. М., като съобразно наличната доказателствена съвкупност е било прието за доказано единствено инкриминираното му деяние от 09.07.2023г.

Видно от изготвената справка за съдимост, в периода от 2006г. до 2021г. е осъждан по общо 19 НОХД, както отношение към настоящото производство имат следните наложени наказания:

1.С присъда по НОХД №537/2018г. по описа на ВРС, в сила от 20.04.2018г., за деяние, извърено на 26.05.2017г. по чл.196 ал.1т2вр.чл.195 ал.1т.3 пр.2,т.4 пр.2вр.чл.194 ал.1 от НК, на осъденото лице е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

2.С присъда по НОХД №1773/2018г. по описа на ВРС, в сила от 06.06.2018г., за деяние, извърено на 03.06.2017г. по чл.196 ал.1т2вр.чл.195 ал.1т.4 пр.2 и 3 вр.чл.194 ал.1 от НК, на осъденото лице е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

3.С присъда по НОХД №105/2018г. по описа на ВОС, в сила от 24.10.2018г., за деяние, извърено на 06.06.2017г. по чл.199 ал.1т.4вр.чл.198 ал.3 от НК, на осъденото лице е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С определение по ЧНД 1239/2018г. на ОС-Варна да групирани наказанията по НОХД № 105/18г. на ВОС , НОХД 1773/2018г. на ВРС и НОХД № 537/18г. на ВРС , като е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл.24 от НК е било увеличено на шест години и е било постановено да бъде изтърпяно при строг режим.

4.С присъда по НОХД №361/2019г. по описа на ОС-Добрич, в сила от 14.09.2021г., за деяние, извърено през месец май 2017г. до 16.06.2017г. по чл.249 ал.1вр.чл.20 ал.4вр.чл.26 ал.1 от НК, на осъденото лице е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000лв.Това наказание е било групирано с наказанията по ЧНД 1239/2018г. на ОС-Варна и е било изтърпяно на 20.03.2023г.

3

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия П., които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на св.Г., дадени в хода на досъдебното производство, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза , СОЕ, справка за съдимост, както и от другите писмени материали по делото.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия П., тъй като същите кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СОЕ и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза , като компетентни и безпристрастни, кредитира и приобщените по делото дискове и флаш памет, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Подсъдимият В. И. П., с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3 от НК тъй като на 09.07.2023г. в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужда движима вещ-велосипед марка „Гоуст", на стойност 700 /седемстотин/ лева, от владението на Р. Н. Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние се изразява в отнемане от подсъдимия П. на чужда движима вещ, посочена в диспозитива на обвинението- велосипед марка „Гоуст", на стойност 700 /седемстотин/ лева, от владението на Р. Н. Г., при което се прекъсва владението върху вещта, без съгласието на владелеца и се установява нова фактическа власт.

Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

От обективна страна деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като при предходна съдимост на П. е налице хипотезата на чл.29 ал.1б.“А“ от НК и от изтърпяването на предходно наложените наказания „лишаване от свобода“ посочени по-горе не са изтекли сроковете по 4 чл.30 от НК.

Квалификацията по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК се определя от обстоятелството, че за извършване на кражбата, подс.П. е взломил заключващата се врата на стълбищното пространство между първия и втория етажи.

От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ. Подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът приема критичното отношение към извършеното, ниската стойност на отнетото имущество и сравнително младата възраст на подсъдимия.Самопризнанието, предвид особената процедура на разглеждане на наказателното производство, не може да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство и в тази насока съдебната практика е константна и непротиворечива.

Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е предходната съдимост на подсъдимия извън тази, определящи квалификацията по настоящото дело.

Мотивът за извършване на престъплението е стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин .

Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.58 А ал.1 от НК във връзка с чл.

54 ал.1 от НК, тъй като няма нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 ал.1т.1 от НК.Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на първите съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия П. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което е в минимално предвидения от закона размер. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира, че с оглед специалната и генерална превенция и преди всичко предвид предходната съдимост и трайно установените престъпни навици, подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото.