Решение № 1959 от 23.10.2019, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1839/2018
- Вид
- Решение № 1959
- Подписан
- 23.10.2019
- В сила
- 28.04.2020
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 и ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 24, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 6, ал. 1, т. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 7 · Закон за счетоводството
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….. гр. В., ……………2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 1839 по описа за 2018 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „** *“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седА.ще и адрес на управление с. **, община Р., област Р., ул. „** **“ № 22, уточнена в открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2019 г. като частично оспорване срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 419/28.02.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – В. при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за:
І. данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ по данъчни периоди както следва: м.01.2015 г. в размер на 2 200,86 лева – главница, и 562,90 лева – лихви; м.02.2015 г. в размер на 2 083,68 лева – главница, и 516,70 лева – лихви; м.03.2015 г. в размер на 1 633,60 лева – главница, и 391,62 лева – лихви; м.04.2015 г. в размер на 1 803,83 лева – главница, и
417,71 лева – лихви; м.05.2015 г. в размер на 2 889,16 лева – главница, и 643,33 лева – лихви; м.06.2015 г. в размер на 3 815,72 лева – главница, и 818,86 лева – лихви; м.07.2015 г. в размер на 4 182,52 лева – главница, и 859,16 лева – лихви; м.08.2015 г. в размер на 4 295,98 лева – главница, и 847,80 лева – лихви; м.09.2015 г. в размер на 3 985,84 лева – главница, и 717,82 лева – лихви; м.10.2015 г. в размер на 3 789,31 лева – главница, и 681,37 лева – лихви; м.11.2015 г. в размер на 3 286,30 лева – главница, и 565,31 лева – лихви; м.12.2015 г. в размер на 3 849,69 лева – главница, и 629,03 лева – лихви; м.01.2016 г. в размер на 6 926,85 лева – главница, и 1 070,18 лева – лихви; м.02.2016 г. в размер на 6 248,24 лева – главница, и 916,69 лева – лихви; м.03.2016 г. в размер на 7 368,12 лева – главница, и 1 017,46 лева – лихви; м.04.2016 г. в размер на 4 035,77 лева – главница, и 521,39 лева – лихви; м.05.2016 г. в размер на 5 579,68 лева – главница, и 675,84 лева – лихви; м.06.2016 г. в размер на 6 509,76 лева – главница, и 734,21 лева – лихви; м.07.2016 г. в размер на 5 927,92 лева – главница, и 615,90 лева – лихви; м.08.2016 г. в размер на 5 279,47 лева – главница, и 504,52 лева – лихви; м.09.2016 г. в размер на 6 527,15 лева – главница, и 565,73 лева – лихви; м.10.2016 г. в размер на 5 316,15 лева – главница, и 417,94 лева – лихви; м.11.2016 г. в размер на 4 548,73 лева – главница, и 319,70 лева – лихви
ІІ. корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п. 2015 г. в размер на 880,20 лева – главница, и 154,70 лева – лихви.
С жалбата се настоява, че РА, в обжалваната част, е незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че констатациите в акта, на които се базират изводите на приходните органи, не почиват на доказани по безспорен начин факти и обстоятелства, като облагането е извършено по аналогия. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за действителното постъпване на стоките по процесните фактури в търговските обекти на дружеството, а ревизиращите органи по приходите са се позовА. единствено на самите фактури, голяма част от които не са подписани за получател, на писмените обяснения на доставчиците и на извлеченията от счетоводните сметки. Цитира се практика на административните съдилища в Република България и на Върховния административен съд. С тези аргументи се настоява за отмяна на РА в обжалваната част. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“
– В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, отправя искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди в полза на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер 4 003,26 лева. В депозирани чрез процесуален представител писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на РА в обжалваната част.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат установяват от доказателствата по делото (разгледани поотделно и в съвкупност), становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид изричното волеизявление на процесуалния представител на оспорващия, направено в проведеното на 22.01.2019 г. открито съдебно заседание, във връзка с отстраняване нередовността на жалбата, че не оспорва РА в частта на установените допълнителни задължения за ДДС относно установените липси за д.п.м.01.2016 г. – д.п.м.11.2016 г. в общ размер на 14 534,83 лева, както и в частта на определените допълнителни задължения за ДДС относно отписани ДМА – два магазина и МПС, за д.п.м.10.2016 г. в общ размер на 12 048,67 лева, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на РА само в частта, с която са установени допълнителни задължения за ДДС във връзка с неотчетени приходи от продажби на стоки, подробно описани по периоди и размери в първия абзац на настоящото решение, както и в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена чрез куриер на 18.06.2018 г. /л. 6 от делото/, т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ В.
– 04.06.2018 г., според разписката за извършено връчване – л. 8 от делото. Същата изхожда от адресата на акта, при нА.чие на правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва неотменена част от РА, поради което е допустима.
По вА.дността на РА:
РА е издаден от компетентни органи. Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002717000558-020-001/01.02.2017 г., издадена от Ш. А. СА. – началник сектор в ТД на НАП В. /л. 6/, според която ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и за ДДС за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., и следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчването на ЗВР – 13.02.2017 година /л. 3/. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03002717000558-020-002/11.05.2017 г. /л. 16/ и ЗИЗВР № Р-03002717000558-020-003/15.06.2017 г. /л. 20/ е продължен срокът за завършване на ревизията съответно до 15.06.2017 г. и до 13.07.2017 година. Всички посочени заповеди са издадени отново от Ш. А. СА., което лице е сред надлежно определени от Директора на ТД на НАП В. да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК и с правомощията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Заповед № Д-14/03.01.2017 г. /л. 38 от делото/ и Заповед № Д-604/28.04.2016 г. /л. 12/.
Заедно с определения с последната ЗИЗВР /тази от 15.06.2017 г./ ръководител на ревизията, именно органът, възложил ревизията, е и един от издателите на РА, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Предвид гореизложеното и с оглед Тълкувателно решение
№ 5 от 13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ВАС, РА, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен.
От представените по делото електронни документи – ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА, съдът установява, че същите са подписани с квА.фициран електронен подпис /КЕП/ от лицата, посочени в тях. /Съдът извърши визуА.зация на документите, представени на оптичен носител по делото, като констатира нА.чието на КЕП на лицата, подписА. посочените електронни документи, доставчика на услугата КЕП, както и нА.чието на вА.ден сертификат към момента на подписването на документите/.
С оглед изложеното обжалваният РА е издаден от компетентни органи и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
По отношение спазването на установената форма:
От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органите по приходите черпят упражненото от тях публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. Предвид липсата на възражение срещу ревизионния доклад органите по приходите не са обсъждА. в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК конкретни възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния доклад.
По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:
При възлагането на ревизията са спазени регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове, които според константната практика на ВАС имат инструктивен характер и несъблюдаването им не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002717000558-092-001/27.07.2017 г. /л. 2235 – л. 2269/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.07.2017 година /л. 2233/. В законоустановения срок, определен в чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило възражение срещу РД.
В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден РА № Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г. /л. 2286 – л. 2294/.
Както се посочи, РА е издаден от надлежно упълномощен орган и определя данъчни задължения за периодите, за които е възложена ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице на 18.09.2017 г. /л. 2281/, е обжалван по административен ред с жалба вх. № 7475/29.09.2017 година /л. 2295 – л. 2297/.
С Решение № 419/28.02.2018 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло РА.
Не са нА.це съществени нарушения от страна на органите по приходите по отношение на сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосновават отмяна на РА на самостоятелно основание.
В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:
За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД /стр. 2 – стр. 15/, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Констатирано е, че през ревизирания период /01.01.2015 г. – 31.12.2016 г./ „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ е извършвало основно търговия на едро с тютюневи изделия, като е осъществявало дейността си в следните обекти: магазин в гр. Ш., ул. „КА.акра“ № 2; павилион № 363 в гр. Ш., бул. „П.“; магазин № 8 в гр. Ш., ул. „П. Х.“ № 4; разносна търговия с автомобил И., рег. № Н хххх АХ. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 05.06.1997 година.
При съпоставка на декларираните от ревизираното лице в дневниците за покупки фактури за покупка на тютюневи изделия и декларираните в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС доставчици на стоки с получател „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ е установено, че в счетоводството на дружеството не са отчетени покупки на стоки – цигари, от следните основни доставчици:
-
„**“ ЕООД – неотразени покупки по 216 броя фактури на обща стойност 243 264,03 лева и ДДС – 48 652,09 лева /л. 515 – л. 603 и л. 974 – л. 1353/;
-
„** ** **“ ООД – неотразени покупки по 43 броя фактури на обща стойност 36 942,56 лева и ДДС – 7 388,50 лева /л. 369 – л. 383 и л. 1573 – л. 1972/;
-
„* **“ ООД – неотразени покупки по 150 броя фактури на обща стойност 99 622,93 лева и ДДС – 19 924,60 лева /л. 618 – л. 691 и л. 809 – л. 955/;
Разпечатката съдържа 49 от 206 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2df9ac64-3be8-4115-aad9-fdb7eb04fdb8