Решение № 8 от 28.02.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Враца, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20211400900116 по описа за 2021 година

Производството е по предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие за настъпил ексцес, последица от ПТП с моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с правно основание чл.558, ал.5 КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.2, буква "а" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД; за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ и за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.497, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ.

В исковата молба ищцата С. О. Б., ЕГН ********** от село ***, общ.

Козлодуй, представляван от адв. Н.Н. Д. от АК, гр. Шумен, твърди, че на 06.01.2017 г., около 20:20 ч., в с. ***, общ. Козлодуй, на ул. „Александър Стамболийски“, до автомивка „Коци“, на пешеходна пътека, при управление на л.а. “Форд Кугьр” с ДКН ВР *** ВР, водачът С. П. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което я е блъснал на пешеходната пътека и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, рана на главата, комоцио със загуба на съзнание, рана на лявата ръка в областта на лакътя. Във връзка с 1 извършеното престъпление е образувано НОХД № 150/2018 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, което е приключило със споразумение, по силата на което виновният водач С. П. С. се е признал за виновен в умишленото извършване на описаното престъпление. Ищцата поддържа, че е отправила претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди и е образувана щета № 210237/06.07.2018 г.

Извънсъдебният спор е завършил с подписване на споразумение, с което Гаранционен фонд се е задължил и й изплатил сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на получени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, рана на главата, комоцио със загуба на съзнание, рана на лявата ръка в областта на лакътя. Ищцата изтъква, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и първоначално получените при него телесни увреждания, търпи неимуществени вреди, които са вследствие на настъпилите усложнения на получените телесни увреждания (ексцес). Твърди, че в месеците и годините, следващи произшествието, страда от постоянна болка в областта на десния крак и кръста, която не може да се купира. На 12.08.2020 г. е диагностицирана с увреждания на лумбо-сакралните коренчета и радикулопатия - състояние, което се дължи на претърпените от нея телесни увреждания при настъпилото на 06.01.2017 г. ПТП. Посочва, че страда от постоянна болка, стягане, скованост, слабост и изтръпване в областта на кръста и на десния крак, ограничени движения на десния крак и в лумбалната област, че болката в десния крак е по задната повърхност на бедрото като понякога обхваща целия крак и стига до глезена, че болката не се влияе от амбулаторно лечение с аналгетици и че има голяма подутина в областта на бедрото на десния крак. Поради усложненията твърди, че не може да тича, да ходи нормално, да стои права продължително време, тъй като болката и изтръпването на крака се увеличават до непоносимост. Поддържа, че поради постоянните болки е постъпила за болнично лечение на 17.05.2021 г. в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Козлодуй, откъдето е изписана на 25.05.2021 г. с продължаващи болки и ограничение на движенията. Посочва, че преди настъпването на произшествието е била изключително активен млад човек - обичала е да тича, да плува, да ходи в планината, да играе народни танци, нейното желание е било да се запише в спортно училище и да се развива в областта на спорта.

2

Минават месеци и години, но нейните болки продължават, продължава ограничението на движенията, за нея продължава да е невъзможно да ходи по нормален начин, без да накуцва. Настъпилите усложнения убиват нейните надежди и мечти, тя осъзнава, че никога вече няма да е същия човек. Не може да прави нещата, които преди са я карали да се чувства пълноценна и щастлива. Твърди, че описаното има сериозно негативно психическо отражение, развило се вследствие на настъпилите усложнения. Нарушената стойка и походка и подутината на десния крак потискат самочувствието й, срамува се да показва тялото си, нарушен е интимният й живот с нейния приятел, поради липсата на изгледи за нейното пълно възстановяване е обзета от чувства на тъга, потиснатост, неудовлетореност, безизходица, изпада в депресивни състояния, става по-затворена и социалните й контакти значително намаляват. Поддържа, че настъпилите усложнения я поставят в изключително неравностойно положение, тя вече не е пълноценен човек, страда както от физическо, така и от психическо разстройство на здравето, няма изгледи за нейното пълно физическо възстановяване, претърпените усложнения оставят негативен отпечатък върху целия й бъдещ живот.

Посочва също, че към датата на събитието 06.01.2017 г., не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС с ДКН ВР *** ВР, което, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, обуславя легитимацията на Гаранционен фонд по настоящата искова претенция. Посочва, че е спазила изискването на чл. 558, ал. 3 от КЗ - на 19.01.2021 г. е депозирана застрахователна претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на дължимото обезщетение за настъпилите здравословни усложнения, представляващи ексцес, и е образувана щета № 21210017/19.01.2021 г.

Изтъква, че с писма с изх. № 24-01-497/18/28.01.2021 г. и изх. № 24-01497/18/22.02.2021 г. Гаранционен фонд е постановил изричен отказ за изплащане на дължимото й се обезщетение с мотива, че между влошеното й здравословно състояние и настъпилото на 06.01.2017 г. ПТП няма връзка.

Ищцата счита, че за описаните новонастъпили вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в условията на ексцес, които е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи, ответникът й дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000,00 лева. Счита също, че ответникът й дължи законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на депозиране на 3 извънсъдебната претенция - 19.01.2021 г., до окончателното изплащане, както и законна лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение (което включва главницата и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно от 10.02.2021 г., до окончателното плащане, тъй като не е определил и изплатил дължимото застрахователно обезщетение. Сезира съда с искане да осъди ответника да й заплати сумата 30 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпил ексцес, последица от ПТП, състояло се на 06.01.2017 г., ведно със законна лихва върху посочената погоре сума, считано от датата, на която Гаранционен фонд е уведомен за ПТП с предявяването на претенция по реда на чл. 558, ал. 3 от КЗ - 19.01.2021 г., до окончателното й изплащане, съгласно чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху горепосочените суми /сумата от 30 000,00 лева ведно със законната лихва по чл. 429 от КЗ от 19.01.2021 г. до окончателното плащане/, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1, считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно 10.02.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Й. Ш., в отговора на исковата молба оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Не оспорва твърденията на ищцата, че в изпълнение на процедурата по чл.557 ал.

1, т.2 от Кодекса за застраховането с протокол № 16 на УС на ГФ от 14.08.2018г. на С. О. Б. са определени и изплатени 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, разпределени както следва: 3 000 лв. за контузия на главата с мозъчно сътресение, с очаквано трайно възстановяване за период от 1 месец; 16 000 лв. за счупване на горното рамо на лява срамна кост, лекувано консервативно, с очаквано възстановяване на движенията в лява ТБС за период от 4-5 месеца; 1 000 лв. за останалите три увреди - кръвонасядане на чело, BЛK на ляв лакът и контузия на поясно кръстна област. Ответникът твърди, че в представената от ищцата с исковата молба Етапна епикриза са отбелязани два прегледа: от 12.08.2020 г. и от 26.08.2020 г. с идентични диагнози: „Увреждания на лумбосакрални коренчета“, които диагнози са изведени четири години след ПТП, довело и до "Контузия в лумбосакралната област“, отзвучала още по време на стационарния прием от деня на произшествието. Посочва, че не са установени никакви нарушения на 4 целостта на лумбосакрални прешлени, които да формират последваща радикулопатия /от травматично естество/. Счита, че „травматичната радикулопатия“ би следвало да се проявява периодично няколко пъти в годината след физически провокации, промяна на атмосферни условия и др. и че няма никакви данни за възникване на болки, последващи прегледи, лечение в подробно представената хронология на заболяванията в Етапната епикриза. Твърди, че „радикулопатия“ е заболяване, възникнало след дълъг период след ПТП, което няма връзка с бързопреходната контузия на поясна област, с очаквано настъпилата консолидация - с траен характер в рамките на 7 до 10 дни, т.е. няма данни за ексцес. Изтъква, че в Епикризата от 25.05.2021г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Козлодуй, окончателната диагноза на ищцата е: Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат. Поддържа, че при ПТП е засегната лява ТБС, а сегашните оплаквания на ищцата, четири години по-късно след ПТП, са в задната повърхност на десния крак, скованост и ограничени движения в лумбалната област, че след проведената рехабилитация от петдневния престой в болницата ищцата е била в добро общо състояние, с леко увеличен обем на активните движения в засегнатата област - задната повърхност на десния крак, скованост и ограничени движения в лумбалната област все още има болки, но по-слаби, подобрение в ДЕЖ и самообслужване, че е изписана с подобрение, че лява ТБС се е възстановила след ПТП, а 4 годни по-късно се е увредил десния крак. Изтъква, че разминаването в увреждането на двата различни крайника на ищцата и твърденията за усложнения в здравословното й състояние, коренната промяна в нейния живот, непрестанната болка, скованост и слабост напълно противоречат на писмените данни, приложени към исковата молба. Оспорва размера на предявената претенция от 30 000 лева за неимуществени вреди и счита същия за прекомерно завишен, тъй като не отговаря на степента на уврежданията на ищцата, на липсата на реални данни за наличие на влошаване на здравословния статус на ищцата вследствие ПТП, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика, очертаващи обществения критерий за справедливост към датата на ПТП. Оспорва също и претенциите за законна лихва от датата на ПТП, като твърди, че Фондът не е делинквент и не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки 5 и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Посочва, че УС на ГФ се е произнесъл в законоустановения 3-месечен срок и Фондът не е станал причина за завеждане на настоящото дело.

В допълнителна искова молба ищцата заявява, че възраженията на ответника, направени с отговора му и касаещи липсата на допълнителни усложнения, имащи характера на ексцес, са несъстоятелни. Обосновава също и претенциите си за законна лихва с нормативната уредба в КЗ, касаеща отговорността на застрахователя, която, съгласно чл.558, ал.1 и ал.2 от КЗ, намира приложение и по отношение на дължимата лихва за забава от ГФ.