Решение № 4477 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4477 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100508235 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 11815 / 18.06.2025 по гр. д. № Гражданско дело № 19771 по описа за 2025 година, 128 състав е отхвърлен искът на Г. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, за осъждане на „Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „********, представлявано от Б.Б. и С.Г., да заплати на ищцата сумата от 350.11 лв., представляваща недължимо платена по нищожната клауза на чл.9, ал.1 от договор за кредит № max_500030390/26.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.04.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 232233/02.07.2025 г. от Г. А. Н., чрез еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд е дал ход на устните състезания при наличие на нередовна искова молба и не е дал възможност да се отстрани нередовността.

Уточнява, че искът е за прогласяване на нищожност на договор за кредит № max 500040390/26.04.2021 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 244265/14.07.2025 г. от „Би Енд Джи Кредит" ООД, с който заявява, че не оспорва допуснатата техническа грешка в изписването на номера на процесния договор за кредит в исковата молба. Прави възражение за прекомерност на направените от въззивника разноски 1 пред двете съдебни инстанции.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 19771 по описа за 2025 година на СРС, 128 състав, е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Н. срещу „Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004 за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да върне на ищеца сумата от 350.11 лв., представляваща заплатена от последния сума за такса за бързо разглеждане на искане по договор за потребителски кредит № 500030390/26.04.2021 г., която е прогласена за нищожна с решение по гр.д.№ 21968/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че на 26.04.2021 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 500030390 за сумата от 1000 лв., по който ищцата е заплатила 350.11 лв. за бързо разглеждане на заявката за кредит. Обяснява се, че с решение по гр.д.№ 21968/2023 г. по описа на СРС, е призната за неравноправна и нищожна клаузата от договора, предвиждаща задължението за заплащане на посочената такса за бързо разглеждане. С оглед на това се иска ответника да бъде осъден да върне на ищцата получената от нея сума по призната за нищожна клауза от договора.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск. Ответникът признава, че е получил от ищцата сумата от 350.13 лв. за услугата „бързо разглеждане“ по договор № max_500040390.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в случая се претендира заплатена без основание такса за бързо разглеждане на искане за кредит по договор за кредит № max_500030390. Доказателства в насока, че такъв договор е сключен между страните, че клауза от него е обявена за нищожна, както и че по такава клауза са платени от ищецата задължения, съдът приема, че не са представени. СРС намира предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба и насрещна въззивна жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

С исковата молба е предявен иск на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД от Г. А. Н., ЕГН **********, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 350.11 лв., представляваща заплатена от последния сума за такса за бързо разглеждане на искане по договор за потребителски кредит № 500030390/26.04.2021 г., която е прогласена за нищожна с Решение по гр.д.№ 21968/2023 г.

2 по описа на СРС.

По същество въззивната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, но неправилно е приел, че искът е недоказан поради несъответствие в изписването на номера на договора. От съвкупната преценка на исковата молба, приложените към нея доказателства, отговора на ответника и доклада по делото се установява, че предмет на спора е връщане на сумата, платена като такса „бързо разглеждане“ по договора за потребителски кредит, сключен между същите страни на 26.04.2021 г., за главница 1000 лв., при уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 350,11 лв.

Посочването в исковата молба на договор № 500030390, вместо договор № max_500040390, не води до извод за предявяване на иск по различно правоотношение.

Договорното правоотношение е индивидуализирано не само чрез номера на договора, а и чрез страните, датата на сключване, размера на кредита, вида и размера на спорната такса, както и чрез позоваването на влязлото в сила решение по гр. д. № 21968/2023 г. на СРС, с което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от същия договор. Ответникът също е разбрал предмета на спора, тъй като в отговора си е признал получаването на сумата за услугата „бързо разглеждане“ в размер на 350,13 лв. именно по договор № max_500040390 и във въззивното производство изрично е заявил, че не оспорва допуснатата техническа грешка при изписването на номера на договора.

При това положение неточното изписване на номера на договора не е нередовност, която да препятства разглеждането на иска, нито основание за неговото отхвърляне като недоказан. То представлява очевидна техническа неточност при индивидуализацията на вече въведено в процеса правоотношение. Съдът следва да реши спора според твърдените факти и доказаното материално право, а не формално според един неточно изписан цифров белег, когато останалите индивидуализиращи белези сочат еднозначно на същия договор.

От правно-теоретична гледна точка искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е престационна кондикция. При нея имущественото разместване е настъпило чрез съзнателно престиране от едно лице към друго, но още към момента на получаването липсва годно правно основание, което да оправдае задържането на полученото. Когато плащането е извършено въз основа на нищожна договорна клауза, основанието липсва от самото начало, тъй като нищожната уговорка не поражда целеното правно действие. Затова кредиторът по нищожната клауза не може да задържи полученото, а дължи връщането му на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В тази насока следва да се съобрази разрешението, дадено в т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979г., според което: „Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание“, като „начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт“. Това разрешение е напълно относимо към настоящия спор, защото сумата е получена по клауза, която вече е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение.

3

По делото са налице всички предпоставки за уважаване на иска: между страните е съществувал договор за потребителски кредит № max_500040390/26.04.2021 г.; в чл. 9, ал. 1 от него е предвидена такса „бързо разглеждане“; тази клауза е прогласена за нищожна с влязло в сила решение по гр. д. № 21968/2023 г. на СРС; ответникът е признал, че е получил от ищцата сума за тази услуга в размер, надхвърлящ предявената претенция.

Неоснователен е изводът на СРС, че липсват доказателства за договор № max_500030390 и за плащане по него. Такъв извод почива на формално възприемане на техническата грешка, без да се отчете действителният предмет на спора и признанието на ответника.

Първоинстанционният съд е следвало да приеме, че спорът касае договора № max_500040390/26.04.2021 г., а не несъществуващо различно правоотношение, още повече че самият ответник не е бил поставен в невъзможност да организира защитата си.

Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – уважен, като „Би Енд Джи Кредит“ ООД бъде осъдено да заплати на Г. А. Н. сумата от 350,11 лв., представляваща платена без основание такса „бързо разглеждане“ по нищожната клауза на чл. 9, ал. 1 от договор за потребителски кредит № max_500040390/26.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г., до окончателното изплащане. На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, дължимата сума следва да се превалутира и присъди в евро

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции. Пред първоинстанционния съд ищецът е претендирал разноски в общ размер на 2250 лв., от които 50 лв. държавна такса и 2200 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемото дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като е направено едва във въззивното производство, въпреки че ответникът е разполагал с процесуална възможност да го релевира преди приключване на устните състезания пред СРС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да намали адвокатското възнаграждение само по искане на насрещната страна.

При липса на своевременно направено възражение, съдът не разполага със служебно правомощие да извършва такава преценка. Поради това на въззивника следва да се присъдят разноските за първата инстанция в пълния претендиран размер от 2250 лв., равностойни на 1150,41 евро. За въззивното производство са претендирани разноски в размер на 245,42 евро за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв и 12,78 евро държавна такса, или общо 258,20 евро. По реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв адвокатският хонорар за осъществена безплатна правна помощ се определя от съда. Като съобрази правната и фактическата сложност на делото, вкл. и признаването на иска от ответника, цената на иска, обема на извършени процесуални действия , изразяващи се в подаване на въззивна жалба, без явяване в съдебно заседание, съдът определя на ЕАД „М.“ адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 80 евро без ДДС или 96 евро с ДДС.

Воден от горното, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 11815/18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 19771/2025г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, с което е отхвърлен предявеният от Г. А. Н. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 350,11 лв., представляваща платена без основание сума по нищожна клауза на договор за потребителски кредит, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., да заплати на Г. А.

Н., ЕГН **********, сумата от 179,01евро, равностойни на 350,11 лв., представляваща платена без основание такса „бързо разглеждане“ по нищожната клауза на чл. 9, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № max_500040390/26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2025 г. до окончателното изплащане.