Решение № 2685 от 07.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2685 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110217393 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.

Х. Х. срещу НП № 19-4332-016990 от 04.09.2019 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова, ВПД началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателката за нарушения, квалифицирани по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание съответно чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева – за първото нарушение (по пункт 1 от НП) - и глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца – за второто нарушение (по пункт 2 от НП). От страна на жалбоподателката (включително чрез процесуалния й представител) се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се твърди липса (в това число недоказаност) на сочените за извършени административни нарушения и изтичане на срок по чл. 82 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не взема отношение.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел и от съдържанието на огледания също в съдебно заседание електронен носител, включително от прослушания в хода на огледа звукозапис, категорично се опровергава версията, залегнала в АУАН, респективно в сведението от въпросния свидетел, депозирано по преписката, че същият свидетел лично е възприел удар по ползвания от него автомобил в процесната ситуация.

Свидетелят в съдебно заседание дава съвсем логични показания за това как и защо се е стигнало до това той да твърди, че е възприел въпросния удар (най-общо казано, защото така е бил посъветван, за да може в крайна сметка да получи застрахователно обезщетение), като изложеното в коментираните свидетелски показания намира опора в напълно обективен доказателствен материал, какъвто е прослушаният в съдебно заседание 1 звукозапис относно подаване на сигнал на тел. 112. Т. е. горният анализ дава отговор на въпроса защо в АУАН и в съответното сведение е лансирана подобна недостоверна версия.

Нищо по-различно не следва и от анализа на декларацията на г-жа Чилева, депозирана също по преписката, в чието съдържание не се открива нищо нелогично (макар и като се държи сметка за заинтересоваността на лицето от изхода на съответното производство), включително по никакъв начин не следва еднозначно (а и на практика изобщо), че Чилева е причинила процесното произшествие (удар между превозните средства). Така се стига и до извода, че е доказано противното по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, доколкото г-н Радославов (визираният по-горе разпитан в съдебно заседание свидетел) не е очевидец на соченото в АУАН поведение на въззивничката (при всяко положение с установяването на презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП законодателят няма предвид хипотези на доказана недостоверност на самото твърдение за лично възприемане на дадени факти, въз основа на което недостоверно твърдение в крайна сметка е съставен АУАН).

Предвид горното, изхождайки от проведеното с необходимата обективност, пълнота и всестранност съдебно следствие, както и от чл. 16 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът намира, че не може да бъде направен извод в смисъл, че изобщо при управление на превозно средство от страна на жалбоподателката и въобще при управление на посочения в процесното НП лек автомобил марка *** се е случил инцидент, какъвто е описан (визиран) в постановлението, респективно не може да бъде направен извод, че г-жа Чилева се е явявала участник в ПТП по смисъла на ЗДвП. Изложеното означава, че е налице хипотеза на неправилно прилагане на материалния закон и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното НП следва да се отмени. Основателна при това положение с оглед уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК се явява и претенцията за разноски, имайки предвид и приложения договор за правна защита и съдействие, респективно приложеното пълномощно за съответния адвокат и реалното му участие в процеса (осъждането следва да бъде в тежест на съответното юридическо лице от системата на МВР, имайки предвид уредбата по ЗМВР). Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение, като единствено за пълнота е доста важно да бъде отбелязано, че логически няма как да е изтекла претендираната от страна на въззивничката давност, доколкото същата се отнася единствено до изпълнението на наказанието по вече влязъл в сила правен акт, с който това наказание е наложено, а в случая такъв влязъл в сила акт липсва (иначе настоящото съдебно производство би било недопустимо).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 19-4332-016990 от 04.09.2019 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова, ВПД началник сектор към ОПП – СДВР.

Осъжда СДВР да заплати от бюджета си на горепосочената жалбоподателката сумата от 200 лева – разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен 2 срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3