Определение № 42599 от 14.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42599 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110132434 по описа за 2025 година

След като се запознах с исковата молба, уточненията към нея, отговора на ответника и всички приложени писмени доказателства, намирам, че делото следва да бъде насрочено.

Ищцата твърди, че на 28.05.2025 г. е сключила договор с ответното дружество извън неговия търговски обект. Позовавайки се на Закона за защита на потребителите, на 30.05.2025 г. – в рамките на законоустановения 14-дневен срок – тя е упражнила правото си на отказ от този договор, преди да е започнал новият таксуем месец. Въпреки своевременния и валиден, според нея, отказ, ответникът неправомерно е задържал платения по предходен договор депозит в размер на 980 лв. Ищцата поддържа, че договорната клауза, която позволява такова задържане, представлява неравноправна клауза и като такава е нищожна.

Наред с това твърди, че на 28.05.2025 г. ответникът е публикувал в социална мрежа снимка на малолетната дъщеря с незакрито лице, въпреки нейното изрично писмено несъгласие.

Като пряка последица от тези две неправомерни действия – задържането на сумата и публикуването на снимката – ищцата заявява, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, напрежение и усещане за загуба на контрол.

В срока за отговора , ответникът оспорва иска - изцяло.

Твърди, че отношенията между страните се уреждат от договор от 06.01.2025 г. и че ищцата първа е нарушила договора, като е спряла да води детето без предизвестие и без да представи медицински документи, след като то е било с грипоподобни симптоми на 29.05.2025 г.

Счита, че депозитът е правомерно усвоен на основание чл. 20 от договора, тъй като детето е отсъствало повече от месец без предупреждение.

Твърди, че разпоредбите на чл. 50 от ЗЗП са неприложими, а клаузите за депозита не са неравноправни, тъй като са индивидуално уговорени и служат като гаранция.

1

Отрича да е публикувал снимки с видимо лице на детето без съгласие и оспорва автентичността на представените от ищцата снимки.

Предявен е Осъдителен иск за заплащане на сумата от 980,00 лв., представляваща неправомерно задържан депозит, кумулативно съединен с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв.

В уточняващата молба от 16.07.2025 г. ищецът е формулирал петитум, който в т. 1 съдържа искане „да признае по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът има право на възстановяване на сумата от 980,00 лв.“. Веднага след това, в т. 2, е предявен осъдителен иск за същата сума:

„Да осъди ответника... да ми заплати сумата от 980,00 лв.“.

Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е установителен и за неговата допустимост е необходимо наличието на правен интерес. Когато ищецът разполага с осъдителен иск за защита на същото право, той няма правен интерес да води установителен иск, тъй като решението по осъдителния иск ще установи със сила на пресъдено нещо съществуването на правото. В настоящия случай ищецът е предявил осъдителен иск, който напълно защитава правния му интерес.

Поради това, съдът намира, че установителният иск по т. 1 от петитума на молбата от 16.07.2025 г. е недопустим поради липса на правен интерес.

Правна квалификация

Иск за връщане на депозит: иск с правно основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 50 от ЗЗП.

Иск за неимуществени вреди: чл.49, ал. 1 , вр. чл. 45 от ЗЗД.

Разпределение на доказателствената тежест

По иск с правна квалификация чл. 49, ал .1 , вр. чл. 45 , ал. ЗЗД Ищецът следва да докаже натоварване, че деянието е извършено от служител на ответното дружество , че вредоносното деяние е извършено при или по повод изпълнението на възложената работа, факта на публикуване на снимката от ответника; противоправност на деянит, както и претърпените вреди, които да се намират в причинно-следствената връзка, вината се предполага до доказване на противното.

Ответникът следва да докаже твърденията наличието на валидно дадено съгласие за публикуване на снимка, ако се позовава на такова, лиспа на вина, както и всичките възражения, на които се позовава, черпейки права.

По иск с правна квалификация чл. 54, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 50 ЗЗПн- който е нередовен.

В тежест на ищеца (К. К.) е да докаже: Ищцата трябва да установи т.нар.

„правопораждащи факти“, които създават задължението за връщане на сумата:

Факта на плащането: Че е предала на ответника сумата от 980 лв. (това 2 обстоятелство е безспорно, тъй като се признава и от ответника).

Основанието за плащането: Че сумата е платена на основание сключен договор за обучение от 28.05.2025г.

Отпадането на основанието: Ищцата носи тежестта да докаже, че правното основание (договорът) е сключен, след което е престанало да съществува с обратна сила. За целта тя трябва да докаже фактите, които правят упражнения от нея отказ по Закона за защита на потребителите (ЗЗП) валиден:

Че договорът от 28.05.2025 г. е сключен „извън търговски обект“ или от разстояние - като следва изрично да посочи твърдението си, за което са дадени указания, по - долу.

Че е изпратила писмено уведомление за отказ в рамките на 14-дневния законов срок от подпсиване на договора.

В тежест на ответника („.....“ ООД) е да докаже: Ответникът, който твърди, че има право да задържи сумата, трябва да докаже своите правоизключващи възражения:

Наличие на друго основание за задържане на сумата: Ответникът твърди, че е усвоил депозита като обезщетение за неизпълнение от ищцата по друг договор 06.01.2025 г.. За да успее с това възражение, той носи тежестта да докаже:

Фактите, съставляващи твърдяното от него договорно нарушение от страна на ищцата (че детето е било с грипоподобни симптоми, че посещенията са преустановени без предизвестие).

Че договорната клауза, на която се позовава (чл. 20 от договора), е валидна и не представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

Ищецът следва при доказване на горното - да докаже , че е изправна страна по договора - като проведе обратно доказаване на отрицателния факт - че е представяла медицински бележки ( по възраженито на ответника, което съдържа отрицателен факт)

ОТДЕЛЯ за безспорни обстоятелства и ненужни за доказване:

Съществуването на договорни отношения между страните, инициирани с договор от 06.01.2025 г.

Плащането на депозит от ищцата в размер на 980 лв. по договор от 06.01.2025 г.

Ищцата е изпратила писмен отказ от договора на 30.05.2025 г.

Ответникът е отказал да върне депозита.

Спорни обстоятелства сотават (нуждаещи се от доказване):

3

Дали договорът от 28.05.2025 г. е сключен "извън търговски обект" или от разстяоние - скед конкретизация на конкретната разпоредба , по смисъла на ЗЗП.

Дали ищцата е нарушила договора от 01.2025г., като не е представила медицински документи за здравословното състояние на детето.

Дали клаузата за задържане на депозита в договора представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Дали ответникът е публикувал снимка на детето на ищцата с незакрито лице без нейното валидно съгласие.

Дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с действията на ответника и какъв е техният справедлив размер.

Във връзка с представените от ищцовата страна разпечатки от екранни снимки (скрийншотове), представени в подкрепа на твърденията за неправомерно публикуване на снимков материал, както и с оглед изричното оспорване на тяхната автентичност от ответната страна, съдът намира следното:

Представените разпечатки представляват веществени доказателствени средства, възпроизвеждащи електронни данни, и по своята правна същност се приравняват на частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ГПК.

При направено оспорване на тяхната автентичност, доказването на истинността им — а именно съответствието между представените на хартиен носител изображения и оригиналното им електронно съдържание, както и липсата на манипулация — е в тежест на страната, която се позовава на документа (чл. 193, ал. 3 ГПК).

Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на сумата от 980 лв. има за свое правно основание чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 50 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и с оглед задължението си по чл. 7 от ГПК да съдейства за изясняване на делото от фактическа страна, намира за необходимо да даде конкретни указания на ищцовата страна във връзка с нейната доказателствена тежест.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищцата е да установи наличието на всички законови предпоставки, които пораждат правото на отказ по чл. 50 от ЗЗП и съответното задължение на ответника за връщане на сумата по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. Към настоящия момент исковата молба не съдържа ясни и безпротиворечиви твърдения по тези ключови факти.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства всички представени от страните документи с исковата молба, допълнителните молби и отговора на исковата молба, като по снимков материал, приложен към искова молба, ОСТАВЯ БЕЗ ПРЕЦЕНКА доказателствената им стойност до установяване на тяхната автентичност по надлежния ред.