Решение № 3360 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4061/2023
- Вид
- Решение № 3360
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3360 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330104061 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***** **** Д.К.К., е предявил против Е. Ч. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
*******************************************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 16868/ 2022 г. на ПРС, XVI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8291/ 23.11.2022 г., сума в общ размер на 1 753, 88 лева- главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки, дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и договор за лизинг към него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и договор за лизинг към него, по издадени фактури № 7301957863/ 18.03.2020 г., № 7303253809/ 18.04.2020 г., № 7304582014/ 18.05.2020 г., № 7305941917/ 18.06.2020 г. и № 7307243788/ 18.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- 24.10.2022 г. до окончателното плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово 1 отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба за твърди, че между страните били сключени допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и договор за лизинг към него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и договор за лизинг към него, като за задълженията по тях за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки били издадени следните фактури № 7301957863/ 18.03.2020 г., № 7303253809/ 18.04.2020 г., № 7304582014/ 18.05.2020 г., № 7305941917/ 18.06.2020 г. и № 7307243788/ 18.07.2020 г., на обща стойност 1 753, 88 лева. Срокът на договорите за лизинг бил изтекъл, поради което за тях била настъпила обща изискуемост, а поради неизпълнението на абоната останалите договори били едностранно прекратени от оператора, за което била начислена неустойка. Длъжникът до момента не бил извършил плащания, като за събиране на сумите било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 16868/ 2022 г. на ПРС, XVI гр. с-в, като издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта. Претендират се и разноски.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора, в което е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Като писмени доказателства по делото са приети договорите за мобилни услуги с общи условия към тях и приложения, договор за лизинг, както и процесните фактури.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 09.05.2023 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. отново лично с призовка на 19.06.2023 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според 2 мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, а и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, като са налице и доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 35, 08 лева и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер от 475, 39 лева, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8291/ 23.11.2022 г., издадена по частно гр. дело № 16868/ 2022 г. на ПРС, XVI гр. с-в, Е. Ч.
С.,
ЕГН:
**********, с настоящ адрес:
*******************************************************, ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***** **** Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, сумата в общ размер на 1 753, 88 (хиляда седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева- главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки, дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и договор за лизинг към него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и договор за лизинг към него, по издадени фактури № 7301957863/ 18.03.2020 г., № 7303253809/ 18.04.2020 г., № 7304582014/ 18.05.2020 г., № 7305941917/ 18.06.2020 г. и № 7307243788/ 18.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- 24.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Е.
Ч.
С.,
ЕГН:
**********, с настоящ адрес:
*******************************************************, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***** **** Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 35, 08 (тридесет и пет лева и осем стотинки) лева- държавна такса и сумата от 360 (триста и шестдесет) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 35, 08 (тридесет и пет лева и осем стотинки) лева- държавна такса и в размер на 475, 39 (четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) леваадвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, 3 съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4