Определение № 13730 от 31.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1526/2022
- Вид
- Определение № 13730
- Подписан
- 31.05.2022
- В сила
- 31.05.2022
- Състав
- ТЕМИСЛАВ МАЛИНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13730 гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110101526 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Искането на ищеца за изискване на пр. № 150/2016 на КЗД и пр. № 31/2017 на КЗД е неоснователно, доколкото страните нямат спор относно обстоятелството, че ответникът не си е дал отвод по пр. № 150/2016 на КЗД.
Искането на ищеца за изискване на решение по сигнал с рег. № ЦУ 01/С549/09.11.2018г. на КПКОНПИ е неоснователно, доколкото същото е приложено към отговора на исковата молба.
Искането на ответника за изискване на НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в, ведно с ВНЧД № 4812/2016г. на СГС, е неоснователно, доколкото по делото са приложени крайните актове, с които приключват производствата.
Искането на ответника за изискване на заверен препис от решение № 5843 от 18.10.2017г. по адм.д. № 4547/2017г. на АССГ, с отметка кога същото е влязло в сила, е основателно и следва да бъде уважено.
При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за прихващане със сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни разноски по НХЧД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност 1 възражение за съдебно прихващане, релевирано от страна на ответника, на вземането за сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни разноски по НХЧД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в.
ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от решение № 5843 от 18.10.2017г. по адм.д. № 4547/2017г. на АССГ, с отметка кога същото е влязло в сила.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.06.2022 г., от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба с приложените към него документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът – Т. Д. П., твърди, че в резулатат на виновно и противоправно поведение на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във възмущение и гняв, трайни морални болки и страдания, които продължавали и до днес, безсилие и чувство за несправедливост. Твърди, че ответникът, в качеството си на член на Комисията за защита от дискриминация, е участвал в разглеждането на пр. № 150/2016 на КЗД, образувана по жалба на ищеца, и не си е дал отвод, въпреки че са били налице предпоставките за това, поради наличието на НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в, със страни ищеца и ответника. Счита, че с неотвеждането си ответникът е нарушил чл. 22 ГПК и пр. № 150/2016 на КЗД е била разгледана от незаконен състав, както и че ответникът е допринесъл за отхвърляне на жалбата на ищеца по процесната преписка. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимущетсвени вреди.
Ответникът – С. С. АХМ., оспорва иска, като твърди, че от 2017 г. не е член на КЗД. Твърди, че не попада в неговата компетентност избора на членовете на състава, който е разгледал пр. № 150/2016 на КЗД и че същите се определят от председателя на КЗД. Излага, че като редови член от състава неговото участие е било само формално, а водеща роля при разглеждането на преписката са имали докладчикът и председателят на съответния състав, поради което счита, че не е станал причина за отхвърляне на жалбата на ищеца по пр. № 150/2016 на КЗД. Твърди, че въпреки наличието на дело между страните, същото не създава задължение за самоотвод на ответника, а отвод не е бил поискан и от страна на ищеца. Твърди още, че към 21.03.2017 г. – датата на заседанието по пр. № 150/2016 на КЗД, и към 06.04.2017 г. – датата на постановяване на решение по процесната преписка, НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в, е било приключило, поради което не е било налице основание за отвод на ответника. Ето защо оспорва да е налице противоправно поведение от негова страна, както и наличието на причинна връзка между претендираните вреди и участието му в състава, разглеждащ процесната преписка. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият не е поискал отвода му, както и възражение за прихващане със сумата в размер на 384 лв., представляваща съдебни 2 разноски по НХЧД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в. Моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по делото.
Предвид становището на страните и на основание чл. 153 ГПК съдът счита, че като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства, а именно: че ответникът е взел участие в разглеждането на пр. № 150/2016 на КЗД и не си е направил отвод; че между страните е било налице НЧХД 18529/2015г. на СРС, 116 с-в.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение от страна на ответника; вреда – претърпяване на сочените в исковата молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже възражението си за съпричиняване и погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3