Решение № 113 от 22.03.2018, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 841/2017
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 22.03.2018
- В сила
- 08.03.2019
- Състав
- СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.194 ал.2 т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.203 ал.1 т.13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.8, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш Е Н И Е
№113 гр.Враца, 22.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, III състав, в публичното заседание на 22.02.2018г. /две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря Даниела Ванчикова като разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА адм. д. №841 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.231 от Закона за МВР.
Образувано е въз основа на жалба на К.Ц.И. ***, против Заповед №3282з-3479/27.11.2017г. на ДИРЕКТОРА на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР /ГДГП/, с която на основание чл.204, т.3, чл.203, ал.1, т.13 във вр. чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал1, т.6 и съгласно чл.226, ал1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 29.11.2017 г.
В жалбата оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа тезата, че не е допуснал вменените му нарушения на служебната дисциплина и неправилно е прието че е уронил престижа на службата. Отправено е искане към съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В представена по делото писмена защита процесуалния представител на жалбоподателя –* Е. Й. от САК, поддържа жалбата и доразвива тезата за допуснати процесуални нарушения, както и че е пропуснат срока по чл.195, ал.1 ЗМВР. Отправено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ГДГП чрез процесуалния си представител главен * Т. Ц. в писмен отговор оспорва изцяло жалбата. Сочи, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила, като излага подробни съображения в тази насока. Иска се да бъде отхвърлено оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в норматиноопределения минимален размер.
По делото е представено и прието писмо вх.№3421/11.12.2017 г. с приложени към него писмени доказателства по опис, представляващи административната преписка във връзка с издаване на оспорения акт.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената кадрова справка с УРИ */л. 90/ се установява, че оспорващият К.Ц.И. е на работа в системата на МВР от * като от 16.04.2015 г. и към момента на издаване на процесната заповед е заемал младши изпълнителска длъжност, със специфично наименование * в „ОДЧ“ на ГПУ Козлодуй при РДГП – Русе.
По Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина № УРИ * на директора на РДГП – Русе и на основание чл.207, ал.1 от ЗМВР, директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – С. К. е издал Заповед №УРИ 3282з-2263/03.08.2017 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу * К.Ц.И. –* в ГПУ – Козлодуй при РДГП – Русе. За дисциплинарно-разследващ орган в заповедта е определена комисия в състав председател и двама членове, която в срок до 21.09.2017 г. следва да събере доказателства и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради това, че заеманата длъжност не може да бъде изпълнявана без носене на служебно оръжие и степента на обществената опасност на нарушението, за което е разследван, със същата заповед жалбоподателят е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и оръжието, считано от датата на запознаване със заповедта. Заповедта е връчена на оспорващия на 04.08.2017 г., видно от положения от него подпис и същият е уведомен за правото по чл.207, ал.8 от ЗМВР да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или отказва да дава обяснения. С покана №4066р-9811/03.08.2017 г. /л. 23/ * И. е поканен да даде писмени обяснения до директора на ГДГП, във връзка с първоначалните данни за извършените от него действия на 01.08.2017 г. На 10.08.2017 г. оспорващият е депозирал писмени обяснения с №4522р-7247 /л.25/ в които заявява, че стореното от него не е било целенасочено, а неволна грешка без никакъв умисъл. Предвид факта, че от събраните до този момент доказателства не било възможно по безспорен и категоричен начин да се докаже, че И. е извършил нарушение на служебната дисциплина, комисията е изготвила предложение №4066р-11627/15.09.2017 г. за удължаване на срока на дисциплинарното производство /л.111/. Със Заповед №3282з-2700/19.09.2017 г. на директора на ГДГП, срокът на образуваното дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 ЗМВР е удължен до 31.10.2017 г.
/л.13/. *И. е бил запознат с новата заповед срещу подпис на 28.09.2017 г. В установения в последната заповед срок комисията е извършила възложената проверка, резултатът от която е докладван в обобщена писмена Справка №4066р-1309 от 18.10.2017 г. /л.14/.
В справката в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са проверени в хода на проверката, както и въз основа на какви доказателства ДРО е формирал правните си изводи.
Въз основа на констатациите е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като извършеното от разследваното лице деяние е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и във връзка с чл.203 ал.1 т.13 е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Със справката ответника е запознат на 19.10.2017 г. видно от резолюцията и подписа му върху нея, а жалбоподателят на 20.10.2017г. На 25.10.2017 г. комисията е съставила Протокол №4066р-13365, в който е отразено, че въпреки предоставения 24-часов срок за допълнителни обяснения или възражения по справката и материалите от дисциплинарното производство, * И. не се е възползвал от това свое право. Изготвено е и Становище с рег. №4066р-13407/26.10.2017 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарно-наказващият орган е установил допуснато от комисията съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че не е спазено изискването по чл.207, ал.11 /За извършването на действията по ал.8, т.1 дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител/, във връзка с чл.207, ал.8, т.1 от ЗМВР. С писмо рег.№3282р-27316/01.11.2017 г. е разпоредил в срок до 13.11.2017 г. ДРО да отстрани констатираните слабости от проведеното дисциплинарно производство и на * К.И. да бъде връчена покана за запознаване с Обобщена справка №4066р-13091/ 18.10.2017 г. и даване на допълнителни обяснения или възражения по констатациите в нея. Разпоредено е също да се изготви ново становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, в което да се включи извадка от кадровата му справка. С покана рег.№4066р-13885/07.11.2017г., връчена на жалбоподателя на 08.11.2017 г. дисциплинарно-разследващата комисия го е поканила да даде допълнителни обяснения след запознаване с изготвената справка, което той е сторил на следващия ден - 09.11.2017 г., видно от Обяснение №4522р-10066/09.11.2017 г./л.127/. Съгласно дадените указания Комисията е изготвила и ново Становище рег.№4066р-14037/10.11.2017г., в което отново прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответникът се е запознал с обясненията видно от отметката „Приех писмените обяснения“ и положения под нея подпис. Приемайки за доказано извършването на нарушението от страна на жалбодателя, ответникът в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган е издал настоящата Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, която наказаното лице е обжалвало. Прието е, че с действията си жалбодателят е нарушил т.15, т.16 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които: „държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, “стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Р.
България, опазването на сигурността и обществения ред, защитавайки гражданите и тяхното имущество“ и „държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, с което се уронва престижа на службата в МВР и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ вр.чл.203 ал.1 т.13–„деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на жалбодателя на 29.11.2017г., а жалбата против нея е предявена чрез административния орган на 01.12.2017г.
/л.5/.
По делото са приобщени всички доказателства, събрани в дисциплинарната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Дисциплинарното производство е проведено и наказанието е наложено от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, в лицето на Директора на ГД“Гранична полиция“ в съответствие с разпоредбата на чл.204 т.3 от ЗМВР. В изпълнение на задължението си за служебна проверка на административния акт съобразно чл.168 от АПК, съдът намира, че същият не е нищожен, тъй като е издаден в съответствие с материалната и териториалната компетентност на неговия издател.
Заповедта е издадена в установения в чл.195 ал.1 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението. Съгласно чл.196 ал.1 от същия закон дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Обобщената справка на дисциплинарно разследващата комисия е постъпила при ответника на 19.10.2017г., видно от отметката с положен подпис, а заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 27.11.2017г., а възражението на жалбодателя за издаване на оспорената заповед при неспазване на сроковете по ал.4 на същата разпоредба е неотносимо към настоящата хипотеза.
Спазена е и процедурата, визирана в чл.205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на нарочна заповед, назначена е дисциплинарноразследваща комисия, която е събрала доказателства, запознала е дисциплинарноразследваното лице с тях, изготвила е обобщена справка и становище, връчени на лицето по съответния ред, дала му е възможност за обяснения и е приела тези, които лицето е представило. Наказващият орган е приел писмените обяснения на жалбодателя относно провежданото против него дисциплинарно производство.Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа и всички реквизити, като в тази връзка възражението на жалбодателя за неяснота на описанието на извършеното нарушение и липса на мотиви, се явява неоснователно, тъй като няма основание да се приеме, че жалбодателят не е разбрал в какво се изразява то и в този смисъл правото му на защита да е било ограничено. Нарушението се явява доказано, въз основа на всички събрани в дисциплинарното производство доказателства.
Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2df45a81-b712-4887-803c-ff7e0df04938