Решение № 292 от 19.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100507625 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20098007/17.04.2021 г., постановено по гр. д. № 50993/2020 г. по описа на СРС, 126 състав, са отхвърлени предявените от Г. С. К. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР , вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1248,17 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.10.2017 г. до 06.07.2020 г., заедно със законната лихва от 19.10.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 185,24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 18.10.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъдена да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР сумата от 100 лева разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Г. С. К.. Изложени са съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че липсата през процесния период на нормативна уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, следва да бъде преодоляна с приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Изложени са аргументи, че с оглед разясненията, дадени в т. 23 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и това, че в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към ЗДСл, то същия намира приложение, като с оглед чл. 67, ал. 3 ЗДСл минималните и максималните размери на възнагражденията за държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Предвид това, че допълнителните възнаграждения не могат да бъдат в по-нисък размер от определените в трудовото законодателство, то следва приложение да има НСОРЗ. Счита, че в ЗМВР липсва разпоредба, която установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време от 8 часа, поради което се прилага чл. 140, ал. 1 КТ.

1

Изложено е, че часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часова, след преобразуването им с коефициента по чл. 9, ал. 2 от наредбата, са извънреден труд, за който се дължи възнаграждение. Иска се да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1779,90 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.10.2017 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 294,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 18.10.2020 г.

С определение от 21.01.2021 г. на СРС, постановено в открито съдебно заседание, е допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като същите се считат предявени за сумата от 1249,17 лв., а иска за мораторна лихва за сумата от 185,24 лв. На основание чл. 233 ГПК производството по делото е прекратено в частта по иска за главница за сумата над 1249,17 лв. до първоначално предявения размер от 1779,90 лв. и иска за мораторна лихва за сумата над 185,24 лв. до първоначално предявения размер от 294,07 лв.

Определението в частта, с която е прекратено производството, е влязло в сила като необжалвано.

Безспорно и видно от представените писмени доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „командир на екип“ в сектор ПГ и СД в Осма РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН-МВР, в рамките на което е полагал труд на 24-часови смени, от които между 22,00 и 06,00 часа /8 часа/ през нощта, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Като писмено доказателство по делото е приета справка за дадените дежурства от Г.

С. К. за периода 19.10.2017 г. - 06.07.2020 г.

Съгласно заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентна и обоснована, за исковия период ищецът е положил общо 190 дежурства и е отработил общо 4560 часа, от които 1520 нощни часове. Според вещото лице общият брой отработени часове след превръщането на нощните часове в дневни е 4777,14 часа. Разликата между реално отработените от ищеца часове и нормата за всеки отчетен тримесечен период без превръщането на нощните часове в дневни, е 32 часа извънреден труд. Разликата между реално отработените от ищеца часове и нормата за всеки 2 отчетен тримесечен период след превръщането на нощния труд в дневен, е 206,86 часа извънреден труд. Съгласно заключението налице е отработено време над нормалната продължителност, без превръщане на нощните часове в дневни, за периода януари-март 2018 г. от 16 часа, юли-септември 2018 г. от 8 часа и януари-март 2019 г. от 8 часа, а след превръщането на нощните часове в дневни е налице отработено време над нормалната продължителност за периода октомври-декември 2017 г. от 10,29 часа, януари-март 2018 г. от 34,29 часа, юли-септември 2018 г. от 29,71 часа, октомври-декември 2018 г. от 24 часа, януари-март 2019 г. от 26,29 часа, април-юни 2019 г. от 18,29 часа, октомври-декември 2019 г. от 24 часа, януари-март 2020 г. от 24 часа и април-юни 2020 г. от 16 часа. Съгласно заключението възнаграждението за извънреден труд без превръщане на нощните часове в дневни възлиза на 251,55 лв., а възнаграждението за извънреден труд за процесния период с превръщането на нощните часове в дневни е в размер на 1690,44 лв. От ответната страна са извършени плащания за положен извънреден труд за сумата от 441,27 лв. за 60 часа извънреден труд. Няма данни за дължимо и неизплатено възнаграждение за извънреден труд при варианта без превръщане на нощните часове в дневни. След превръщането на нощните часове в дневни неизплатеното възнаграждение за извънреден труд е в размер на 1249,17 лв., представляващи дължимо възнаграждение за 146,86 часа извънреден труд през процесния период. Няма неизплатено обезщетение за забава върху възнаграждението за извънреден труд без превръщането на нощни часове в дневни. Съгласно заключението размерът на обезщетението за забава, изчислено след превръщането на нощните часове в дневни, е в размер на 185,24 лв., считано от първото число на месеца, следващ тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение до 18.10.2020 г.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и безпротивопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 от КТ). В приложимата към процесния период редакция преди изм. ДВ - бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. чл.

142, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

3

През исковия период са издадени Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр.

4 от 14.01.2020 г.), Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 (Изм. ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г. / и Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.