Определение № 5294 от 09.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5294 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501941 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частни жалби на всяка от страните в производството, а именно частна жалба, вх. № 30784/02.02.2026 г. на ищеца С. Е. Г., ЕГН ********** и частна жалба, вх. № 31605/02.02.2026 г. на ответника С.А.Д., ЕГН **********, срещу разпореждане № 13633/29.01.2026 г. по гр. д. № 38907/2022 г. по описа на СРС, 149 състав, с което предявената искова молба, е върната, поради извод за липса на правен интерес.

Всеки от жалбоподателите счита постановеното разпореждане за незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Признанието на иска не обуславяло отпадане на правния интерес от провеждането му, а обуславяло постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК. Съдът приел, че процесът е симулативен на база недоказани обстоятелства и постановил връщането на исковата молба с цел да не изпълни дадени от СГС указания по администриране на молба за определяне на срок при бавност. Отправеното и от двете страни искане е напълно идентично: да се отмени постановеното разпореждане и на районния съд да се укаже да приложи чл. 237 ГПК.

С оглед депозираните идентични по своето съдържание частни жалби, всяка от страните депозира отговор, в който изразява становище за основателност на частната жалба на насрещната страна.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите, изложени в частните жалби и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр. д. № 38907/2022 г. по описа на СРС, 149 състав, е образувано по предявена от С. Е. Г., ЕГН **********, срещу съпругата му С.А.Д., ЕГН ********** искова молба, за установяване на притежавано от него изключително право на собственост с обект недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, апартамент 21, находящ се в гр. София, област София-град, Столична община - райoн „Младост“, ж.к. „Младост-4“, в жилищната сграда - ********-ми етаж, със застроен площ на апартамента 65.20 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение 21 с площ от 4,27 кв.м., заедно с принадлежащите 4.075% ид.ч. от общите части на сградата, поради пълна трансформация на 1 лично имущество.

Ответникът признала твърдените от ищеца факти правото на собственост да е придобито чрез договор за банков кредит, който бил погасяван единствено и само от ищеца чрез получаваното от него трудово възнаграждение.

С обжалваното разпореждане съдът приел, че между страните правен спор – съдебен и извънсъдебен - не съществува и съответно не е налице абсолютна процесуална предпоставка за съдебното установяване на притежаваното изключително право на собственост, поради което върнал исковата молба.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, който има преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, като правото на обжалване е упражнено в срок, което обуславя процесуалната допустимост на всяка от частните жалби.

Разгледани по същество те са и основателни.

Действително, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, като интересът се обуславя от съществуващ между страните правен спор, който засяга неблагоприятно съответното материално право – в случая правото на собственост на ищеца. Признанието на фактите, на които се основава иска, както и признанието на иска не правят последния недопустим, поради липса на правен интерес. Тези процесуални действия на ответника имат отношение към отделянето на признатите факти за безспорни и съответно ги изключват от предмета на доказване или обуславят постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.

В случая, провеждането на иска е допустимо, тъй като придобиванията на недвижими имоти при наличие на брачно правоотношение пораждат по силата на закона и липсата на сключен брачен договор съпружеска имуществена общност върху обекта на правото. Този режим може да бъде преуреден с обратно действие със сключването на брачен договор – в този смисъл решение № 238 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 963/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в което е разяснено, че брачният договор се сключва за уреждане на имуществените отношения между мъж и жена, които възнамеряват да сключат брак или вече се намират в брак. Когато брачният договор се сключва по време на брака, чл. 40, ал. 1 СК предвижда, че той произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в договора. Уговореният начален момент на действие може да предхожда сключването на договора, или страните да му придадат обратно действие, което обаче не може да предхожда сключването на брака. При уговаряне на обратно действие на договора съществено значение има правилото на чл. 40, ал. 2 СК - с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Този способ за установяване изключителната собственост на ищеца е допустим и би постигнал целения от страните резултат, но само по себе си наличието му принципно не изключва правния интерес от провеждането на установителен иск за пълна трансформация на лично имущество. Това означава, че искът е процесуално допустим, като интересът от провеждането му е да бъде изключено действието на предвидения в чл. 21 и сл. СК законов режим на общност по отношение на конкретното право на собственост.

Това налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, но настоящият състав не разполага с компетентност да укаже постановяването на решение при признание на иска – чл. 237 ГПК, тъй като, от една страна, тази преценка е дължима от първоинстанционния съд, а от друга страна, съдебната практика приема, че не е допустимо да се постановява решение при признание на иска, когато искът касае вещни права върху недвижими имоти (както в 2 случая).

Така например, в решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, е възприет извод за недопустимост на решение при признание на иска, когато негов предмет е правото на собственост, като е разяснено, че: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае - да противопостави съответни възражения. Съгласно ГПК признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост не са сред посочените изключения. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е изключителен собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска.“ В този смисъл и решение № 35 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 2880/2021 г. на ВКС, 1-во гр. отделение.

На последно място е необходимо да се отбележи, че фактическите твърдения на ищеца, от които той извежда изключителното си право на собственост не са от естество да обусловят основателност на предявения иск за пълна трансформация, тъй като получаваното трудово възнаграждение не представлява по същността си лично имущество, в който смисъл са разясненията, дадени с решение № 415 от 07.07.2025 г. по гр. д. № 2117/2024 г., г. к., ІІ Г.

О. на ВКС, в което е прието, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите към което е прието, че доходите от трудово възнаграждение съставляват форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК, за които законът не признава трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с 3 паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968 г., изразена в ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г. - паричните влогове, набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право.

В този смисъл, фактическите твърдения, изложени в исковата молба, са ненадлежни (дори при извод да са осъществени твърдените факти, трансформация не би била налице), но тъй като в преобладаващата практика този въпрос се разглежда като такъв на основателност, а не на допустимост на предявения иск, то настоящият състав не би могъл да приеме връщането на исковата молба, поради липса на правен интерес за съответно на процесуалните правила и както вече се посочи, се налага да го отмени.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба, вх. № 30784/02.02.2026 г. на ищеца С. Е. Г., ЕГН ********** и частна жалба, вх. № 31605/02.02.2026 г. на ответника С.А.Д., ЕГН **********, разпореждане № 13633/29.01.2026 г. по гр. д. № 38907/2022 г. по описа на СРС, 149 състав, с което предявената искова молба, е върната, поради извод за липса на правен интерес.

Връща делото на СРС, 149 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4