Определение № 124 от 07.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Добрич, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500040 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.Подадена е частна жалба от М. М. Л. с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу определение №2489/18.10.2023 г. по гр.д.№1215/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е върната на частния жалбоподател искова молба вх.

№8889/18.05.2023 г. поради недопустимост на предявените искове и производството по цитираното дело е прекратено.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му.

В писмени отговори на частната жалба насрещната страна /ответниците по исковете/ „***“ ЕООД-гр.София и „ОББ“ АД-гр.София изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на обжалваното определение.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 23.10.2023 г. /съобщение на лист 92 от гр.д.№1215/2023 г. на ДРС/,частна жалба вх.№19070/30.10.2023 г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 30.10.2023 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№1215/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№8889/18.05.2023 г.,с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове,квалифицирани от ищеца като такива на основание чл.439 ал.1 от ГПК,от М. М. Л. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“Трапезица“ №3а срещу „***“ ЕООД-гр.София и „Обединена българска банка“ АД-гр.София за установяване,че ищецът в качеството на наследник на А.И. Л.а,б.ж. на гр.Добрич,не дължи на ответниците сумите по изпълнителен лист от 16.05.2017 г.,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС,по повод на който е образувано изп.д.№20199010400744 по описа на ЧСИ Д.И. с район на действие ДОС,а именно:

1./5 327,83 лева-неплатено задължение по договор за потребителски кредит без обезпечение от 21.10.2010 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 11.05.2017 г. до окончателното плащане на главницата;

2./288,43 лева-договорна лихва върху главницата за периода от 21.01.2012 г. до 22.02.2017 г.;

3./3 722,84 лева-наказателна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 10.05.2017 г.;

4./670,96 лева-сторени по делото разноски.

В исковата молба са наведени доводи за недължимост на горните суми поради погасяване на вземанията по давност,изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС /сочи се,че давностният срок започнал да тече още на 01.08.2011 г. или най-късно на 19.01.2012 г. и изтекъл не по-късно от 19.01.2017 г. при подадено на 12.05.2017 г. заявление по чл.417 от ГПК/.Същевременно са наведени и доводи за недължимост,основани на неравностойни клаузи в договора за потребителски кредит,на чиято база е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС.Очевидно исковете са основани само на факти,настъпили преди приключване на съдебното производство,по което е издадено изпълнителното основание /заповедта за незабавно 2 изпълнение/,което означава,че се касае всъщност за отрицателни установителни искове на основание общата разпоредба на чл.124 ал.1 от ГПК,а не за специалните отрицателни установителни искове по чл.439 ал.1 от ГПК,които според разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК могат да се основават само на факти,настъпили след приключване на съдебното производство,в което е издадено изпълнителното основание.За да се квалифицират исковете като такива по чл.439 ал.1 от ГПК,следва съдебното изпълнително основание,въз основа на което е издаден изпълнителният лист за процесните суми,да е влязло в сила,а заявените юридически факти,обосноваващи недължимост на вземанията,да са настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание /напр. погасителната давност да е изтекла след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение,след този момент вземанията да са погасени чрез плащане,прихващане,новация и пр./.Изложените от ищеца в исковата молба основания не навеждат на искове по чл.439 ал.1 от ГПК,а на искове с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК.

Установителните искове по чл.124 ал.1 от ГПК са допустими само при наличие на правен интерес за ищеца от предявяването им.В случая такъв правен интерес не е налице,защото съществува друг правен способ за защита правата на ищеца.

От книжата по приложеното ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС се установява,че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№8044/12.05.2017 г. от „Обединена българска банка“ АДгр.София срещу длъжниците М. М. Л. от гр.Добрич и М. М.ва Л.а от гр.П. в качеството им на наследници на кредитополучателя А.И. Л.а въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител,като вземанията произтичат от договор за потребителски кредит без обезпечение от 21.10.2010 г.,сключен между банката-кредитор и наследодателката на длъжниците като кредитополучател.Претендирано е издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу всеки от двамата длъжници за по 1/2 част от общия дълг съразмерно на дяловете им в наследството.Заповедният ДРС е издал заповед №837/16.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено всеки от двамата длъжници М. М. Л. и М. М.ва Л.а да заплати на кредитора „ОББ“ АД-гр.София 1/2 от дължимите по договора за кредит от 21.10.2010 г. суми,респ. в частност М. М.

Л. да заплати 5 327,83 лева-неплатено задължение по договор за 3 потребителски кредит без обезпечение от 21.10.2010 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 11.05.2017 г. до окончателното плащане на главницата;288,43 лева-договорна лихва върху главницата за периода от 21.01.2012 г. до 22.02.2017 г.;3 722,84 лева-наказателна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 10.05.2017 г.;670,96 лева-сторени по делото разноски.Въз основа на заповедта е издаден на 16.05.2017 г. изпълнителен лист за вземанията на „ОББ“ АД-гр.София от М. М. Л..Подадени са частни жалби по реда на чл.419 ал.1 от ГПК от длъжниците М. М. Л. и М. М.ва Л.а срещу разпореждането за незабавно изпълнение,по повод на които е образувано първоначално в.ч.гр.д.№426/2021 г. на ДОС /прекратено и върнато на ДРС за произнасяне по молба на длъжника М. Л. за поправка на ОФГ в заповедта/,а при връщането му след това в ДОС образувано като в.ч.гр.д.№714/2021 г. на ДОС,по което въззивният съд се произнася с определение №600/18.11.2021 г. и потвърждава заповедта за изпълнение в частта на уважената молба за незабавно изпълнение.Заедно с частните жалби срещу незабавното изпълнение съобразно изискването на чл.419 ал.1 изр.2 от ГПК са били подадени и възражения по чл.414 от ГПК на двамата длъжници срещу заповедта /възражения на листи 15 и 39 от в.ч.гр.д.№426/2021 г. на ДОС/,депозирани в рамките на срока по чл.414 ал.2 от ГПК /в частност ЧСИ е връчил на длъжника М. Л. заповедта за изпълнение заедно с ПДИ на 09.02.2021 г. /виж разписка на лист 16 от в.ч.гр.д.№426/2021 г. на ДОС/,а възражението на Л. срещу заповедта е подадено заедно с частната му жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение чрез куриер на 23.02.2021 г.Възраженията по чл.414 от ГПК не са били приложени към заповедното производство,поради което и ДРС не е предприел изискуемите последващи действия по ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС.След горното произнасяне на ДОС по в.ч.гр.д.№714/2021 г. заповедният Добрички районен съд отново не е предприел дълго време никакви процесуални действия като последица от възраженията на двамата длъжници по чл.414 от ГПК.Възраженията не са били приложени към ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС,а са останали по в.ч.гр.д №426/2021 г. на ДОС.Заповедният ДРС е предприел изискуемите последващи действия по чл.415 ал.1 от ГПК с даване указания на заявителя „ОББ“ АД да предяви установителни искове относно вземанията-предмет на заповедта за незабавно изпълнение в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК едва с определение от 18.10.2023 г. по ч.гр.д.№1586/2017 г.

4

От гореизложеното следва,че заповедта за незабавно изпълнение с предмет процесните вземания,издадена срещу частния жалбоподател и ищец по делото М. М. Л.,все още не е влязла в сила,тъй като срещу нея е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК и тече процедура по уведомяване на заявителя за указанията на заповедния съд да предяви искове за установяване на вземанията /забел. по ч.гр.д.№1586/2017 г. на ДРС няма приложени книжа,удостоверяващи връчване на заявителя на цитираното определение от 18.10.2023 г./.Ако след уведомяването му заявителят „ОББ“ АД,респ. неговият частен правоприемник „***“ ЕООД,на когото са прехвърлени вземанията чрез договор за цесия,не предяви установителни искове по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК за установяване съществуването на процесните вземания в указания едномесечен срок,заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване,респ. на обезсилване подлежи и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист /чл.415 ал.5 от ГПК/.Ако исковете по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК бъдат предявени в указания срок,то тогава защитата на длъжника Л. следва да се проведе в рамките на образуваното по тези искове съдебно производство,в което същият може да се брани чрез всички възражения,съдържащи се в исковата молба по настоящото дело.

При наличие на висящо заповедно производство и невлязла в сила заповед за изпълнение частният жалбоподател и ищец по гр.д.№1215/2023 г. на ДРС М. М. Л. няма правен интерес да предяви настоящите отрицателни установителни искове.Същият вече е предприел адекватна и единствено възможна според процесуалния закон защита чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.При подадено от длъжника възражение срещу заповедта кредиторът е оправомощен да предяви положителния установителен иск по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК,в производството по който длъжникът може да му противопостави своите доводи срещу дължимостта на вземанията,а при непредявяване от кредитора на иска в указания срок заповедта за изпълнение и изпълнителният лист ще бъдат обезсилени.Това е законоустановеният ред за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение,който вече е предприет от М. М.Л. чрез подаване на възражението по чл.414 от ГПК,поради което и не е налице правен интерес за същия да предявени отрицателните установителни искове за недължимост на сумите по 5 процесната невлязла в сила заповед за изпълнение-предмет на настоящото дело.

Предвид горното преценката на първоинстанционния съд в обжалваното определение за недопустимост на предявените искове е правилна.Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2489/18.10.2023 г. по гр.д.№1215/2023 г. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6