Решение № 22 от 06.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ловеч, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500497 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4262/14.09.2022 г. от М. К. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. А. А. и С.

А. А., чрез адв.К. Д., със съдебен адрес: гр.***********, срещу решение № 143/15.07.2022 г. по гр.д. № 381/2021 по описа на РС – Троян, с което е признато за установено по отношение на С. А. А., ЕГН ********** и М. К.

М., ЕГН ********** като непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител С. А. А., двамата с адрес: с. ***********, че М. И. Г., ЕГН **********, адрес: г*********** и П. И. Х., ЕГН **********, адрес: гр.

С***********, със съдебен адрес: гр. ***********, адв. А. Ч., са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. *****, община Троян, одобрени със Заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. *****, ***, площ: 1102 кв. м; трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер 1 по предходен план: 80, квартал: I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1, застроена площ: 62 кв. м; сграда с идентификатор ***, предназначение:

Селскостопанска сграда, брой етажи: 2, застроена площ: 35 кв. м и ответниците осъдени да предадат на ищците владението върху така описания имот. На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт № 56, т. I, рег. № 745, н. дело № 55/2021 г. на Нотариус Д.К., рег. № * НК.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявения от С. А. А. и М. К. М. като непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител С. А. А. против М. И. Г. и П. И. Х., насрещно предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 и чл.

73, ал. 2 от ЗС, с които претендират алтернативно в случай, че съда уважи исковата претенция, ищците да им заплатят сумата 7 638.04 лв. – извършени подобрения в процесния имот, с която се е увеличила стойността му; сумата 1 207.76 лв. – необходими разноски за запазване на жилищната сграда и сумата 657.65 лв. – необходими разноски за запазване на селскостопанската сграда.

С обжалваното решение С. А. А. и М. К. М. като непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител С. А. А., са осъдени да заплатят на М. И. Г. сторените от него деловодни разноски в размер на 1 966.28 лв.

Считат, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, съдебната практика и събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба са направени оплаквания, че в противоречие с чл.236, ал.2 от ГПК съдът не е обсъдил направените от въззивниците твърдения, че покойният К. М. и ответницата С.

А. са се нанесли в процесния имот по силата на постигнато с М. Г. споразумение, с което последният обещал да им го прехвърли когато се прибере в България и се снабди с необходимите документи. Пренебрегвайки диспозитивното начало, съдът е приел наличието на наемен договор, за какъвто не се твърди в исковата молба. Сочат, че събраните по делото доказателства сочат, че между страните не са съществували възмездни 2 правоотношения. Твърдят, че в противоречие с материалното право, съдът е приел, че осъществяващите фактическа власт лица са държатели, а не владелци на имота. Съдът е пренебрегнал и установеното с назначената експертиза за извършените ремонти и преустройства. На следващо място излагат доводи, че постановеното решение противоречи и на цитираната съдебна практика.

Молят съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност молят съда да уважи предявените насрещни искове за сумата 7 638.04 лв.– извършени подобрения в процесния имот, с която се е увеличила стойността му и сумата 1 865.41 лв., представляваща разноски за запазване на постройките, като им признае правото на задържане на процесния имот до заплащане на претендираните суми. Молят съда да осъди ищците да им заплатят определения на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатски хонорар за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх. № 4978/26.10.2022 г. от М. И. Г. и П. И. Х., чрез адв. А. Ч. от АК –Ловеч.

Считат, че изложените във въззивната жалба твърдения и възражения на жалбоподателите са напълно неоснователни. Изразяват становище, че първоинстанционният съд задълбочено е анализирал и обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, като излагат подробни съображения в тази насока.

Молят съда да постанови решение, с което потвърди обжалваното решение на ТРС, като им присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани не се явяват. В подадената молба вх.№ 6880/28.11.2022 г. техният процесуален представител адв. К. Д. изразява становище, че поддържа въззивната жалбата на изложените в нея основания, като развива и съображения във връзка с отговора на въззиваемите.

Въззиваемите редовно призовани не се явяват, но чрез процесуалния си представител адв.А. Ч. оспорват въззивната жалба на изложените в отговора основания. Молят съда да постанови решение, с което потвърди като 3 правилно и законосъобразно решението на ТРС, като им присъди направените по делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на въззиваемите и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Подадена е от активно легитимирани страни – ответници в производството пред районния съд и в преклузивния двуседмичен срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Решението на ТРС е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

От приложените по делото доказателства се установява че производството по гр.д. № 38/2021 г. по описа на Районен съд – Троян е образувано по постъпила искова молба от М. И. Г. и П. И. Х., с която са предявили против С. А. А., М. К. М. като непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител С. А. А. и А. К.а М.а обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК. В нея ищците твърдят, че по наследство от И. М.в Г., б. ж. на с. *****, починал на 22.10.1995 г., са съсобственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Д., община Троян, одобрени със Заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. *****, ***, с площ от 1102 кв. м,;

Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 80, квартал: I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1, застроена 4 площ: 62 кв.м. и сграда с идентификатор ***, предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 2, застроена площ: 35 кв. м. Излагат, че наследодателят на ищците И. Г. е съответно баща на М. Г. и дядо на П. Х..

Изтъкват, че собствеността върху процесния имот е била придобита от техния общ наследодател също по наследство от неговите родители, но сградите в имота са били построени от И. Г. в периода от 1950 г. до 1952 г. Последният е живял в имота заедно със семейството си от 1952 г. до смъртта си през 1995 г., но не се е снабдил с нотариален акт за него. След неговата смърт ищците са декларирали собствеността върху процесния имот в отдел „Местни приходи“ при Община – Троян и са заплащали дължимите местни данъци и такси.

В исковата молба се излага, че през 1997 г. М. Г. се установил да живее в Испания, а неговата сестра С.Г. живеела в гр.*******, поради което процесният имот в с.***** останал необитаем.

Твърдят, че през 2000 г. тяхна съседка в с.***** се свързала със съпругата на М. Г. и споделила, че младо семейство от селото нямало къде да живее и предложила да им отдадат под наем процесния имот. Ищецът Г. със съгласието на своята сестра С.Г., разрешили на ответницата С. А. и К. М., които живеели на семейни начала, да се нанесат в процесния имот.

Първоначално се уговорили да заплащат символичен наем, но поради тежкото им финансово положение ищецът решил да ги остави да живеят в имота безвъзмездно, тъй като не искал имота да стои необитаем.

Отношенията между М. Г., С. А. и К. М. били добри, той и съпругата му редовно се обаждали и интересували от състоянието на имота, като продължавал да плаща дължимите данъци и такси.

През 2016 г. Г. решил да продаде имота, като предложил първо на С.

А. и К. М. да го закупят, като договорили продажна цена от 10 000.00 лв.

Постигнали съгласие да заплащат цената на вноски от по 150.00 лв., тъй като не разполагали със средства и собствеността върху имота ще се прехвърли след като бъде изплатена изцяло продажната цена. Твърди се, че С. А. и К. М. започнали да превеждат договорените месечни вноски, макар и нередовно.

След около година обаче преустановили да заплащат, като на 05.06.2017 г. ответницата С. А. казала на съпругата на Г., че се отказват да закупят имота и искат да им бъде върнато платеното от тяхна страна. С. А. и К. М. продължили да живеят в имота заедно с децата си, като през януари 2021 г. съпругата на М. Г. – Н., се обадила на ответницата А., за да я информира, че съпругът й е взел решение имота да бъде продаден. Помолила ги да напуснат имота до края на месец април 2021 г., като след този разговор прекратили всякакви контакти с Г. и съпругата му.

Ищците твърдят, че на 23.02.2021 г. К. М. се снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот. На 05.03.2021 г. К. М. прехвърлил собствеността върху процесния имот, като го дарил на своя син и ответник по делото М. К.

5

М..

На 02.05.2021 г. К. М. починал и оставил за свои наследници по закон М. К. М. и А. К.а М.а.

Ищците твърдят, че наследодателят на ответниците К. М. не е станал собственик на процесния недвижим имот по силата на давностно владение, тъй като не са били налице условията на чл.79, ал.1 ЗС. То е бил единствено държател на имота, никога не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене и не е демонстрирал намерение да свои имота по отношение на ищците. Считат, че липсва правно основание, на което тримата ответници продължават да живеят в процесния имот и лишават ищците от възможността да го ползват.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че ищците М. И. Г. и П. И. Х. са собственици на процесния недвижими имот и ги осъди да предадат владението върху него, както и да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариалния акт, издаден в полза на Калон А. М., с който е признат за собствени по давностно владение на процесния недвижим имот.

На основание чл. 232 от ГПК, районният съд е прекратил производството по делото по отношение на ответницата А. К.а М.а поради оттегляна на иска.