Решение № 40 от 20.03.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велики Преслав, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря М.на П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100212 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е бил сезиран първоначално с осъдителни искови претенции с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Б.Д.С.К.“ АД, представлявано по закон от Б.Ф.С. и Ю.Б.Г. – Изпълнителни директори и по пълномощие от юрис. М. Д. срещу Ж. И. А., Й. А. А. и В. А. А. за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца следните суми: 1495,75 лева – главница, 249,45 лева - договорна лихва, 275,41 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, 538,16 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, 120 лева - разходи при изискуем кредит и 50 лева - такса за съдебни разноски за производство по чл. 51 от ЗН.

Ищецът излага, че с Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2012г., сключен между „Б.Д.С.К.“ АД от една страна като кредитор и И. А. А., ЕГН ********** и Й. Ж. А., ЕГН ********** от друга страна, като кредитополучатели, е предоставил на последните кредит в размер на 4500 лева, с краен срок за издължаване 04.10.2017г., (60 месеца, считано от датата на неговото усвояване). Сочи, че за предоставения кредит била договорена възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя, в размер на 12.45 % годишно.

Акцентира, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, като твърди, че същите са били получени от кредитополучателите и приети от тях с подписване на договора. Излага, че по силата на чл.19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Допълва, че съгласно чл.19.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от 1 кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът релевира, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от И. А. по посочената в чл.4 от Договора за кредит негова разплащателна сметка. Сочи, че съгласно чл.5 от Договора за кредит погасяването на кредита се извършва чрез същата разплащателна сметка.

Поддържа, че с предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя, банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него. Ищецът признава, че по кредита са платени вноските по погасителен план с падеж до 03.07.2016 г. включително, като всичи останали вноски от 03.07.2016 г. до настъпване на краен падеж 04.10.2017г. са останали непогасени.

Ищецът навежда твърдение, че кредитополучателят И. А. А. е починал на 20.01.2015г., като в проведено производство по чл. 51 от Закона за наследството, във връзка с което било образувано ЧГД № 586/2016г. на РС-Велики Преслав, били установени наследниците на И.

А., а именно: Ж. И. А. и по заместване на А. И. А. /починал син на наследодателя/ - Й. А. А. и В. А. А.. Сочи, че горепосочените лица са приели наследството, оставено от И. А., като Ж.

А. го е приел изцяло, а Й. А. и В. А. са го приели по опис, в който са включени два недвижими имота на стойност, съответстваща на дела на наследодателя 9250 лева за единия имот и 2500 лева за другия имот.

Ищецът настоява, че съгласно чл.60 от ЗН наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават, а приелите по опис - до размера на полученото наследство. Съобразно чл.84 от ЗЗД, доколкото падежът на задължението е настъпил след смъртта на длъжника И. А., ищецът е отправил покана с исковата молба до ответниците да изпълнят задължението на своя наследодател, като заплатят претендираните суми в 7-дневен срок от връчване на исковата молба.

В хода на делото ищецът е оттеглил исковите си претенции спрямо ответниците Й. А. и В. А., като съдът е прекратил производството по отношение на горепосочените лица на осн. чл. 232 от ГПК с влязъл в сила съдебен акт. Ищецът изрично заявява, че поддържа първоначално предявената си искова претенция срещу ответника Ж. А. по начина и в размерите, посочени в исковата молба.

Претендира осъждане на ответника Ж. А. да заплати на ищеца следните суми, равняващи се на 1/2 от общия размер на вземането: 747,75 лева - неплатена главница; 124,43 лева неплатена договорна (възнаградителна лихва), начислена за периода от 03.06.2016г. до 03.10.2017г.; 137,71 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 03.07.2016г. до 03.10.2017г. вкл.; 269,08 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 04.10.2017г. до 03.10.2022г.; 25 лева - такса за съдебни разноски за производство по чл. 51 от ЗН; 60 лева разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2022г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.

Моли исковата претенция да бъде уважена като претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата си претенция и настоява същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба само от първия ответник Ж. И. А., в който взема становище по процесуалната допустимост на исковата претенция. Не отрича, че е наследник на кредитополучателя И. А. А.. Не оспорва обстоятелството, че наследодателят му е сключил с ищеца договор за кредит в размер на 4500 лв., както и, че крайният срок за издължаване на кредита бил на 04.10.2017г. Излага, че не е запознат с точния размер на погасените до момента на смъртта на наследодателите му 2 месечни вноски по процесния кредит, нито с дължимия остатък по кредита. С определение № 220/ 22.05.2023 год. делото е било спряно по взаимно съгласие между страните с оглед възможността да уредят спора си доброволно. Поради невъзможността за постигане на спогодба, производството по делото е било възобновено.

В първото проведено открито съдебно заседание ответникът Ж. А. се явява лично, като заявява, че по кредита са били извършвани плащания, но не знае в какъв размер. Сочи, че последното плащане е било извършено на 07.06.2016 год. Настоява, че не е уведомен дали и от коя дата кредитът е станал предсрочно изискуем. Допълва, че ищецът няма право да претендира посочените в исковата молба суми, тъй като вземането му е погасено по давност.

Счита, че в случая следва да бъде приложена кратката 3-годишна давност относно вземанията на ищеца. В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 04.10.2012 г. между ищцовото дружество, от една страна в качеството му на кредитор и И. А. А. и Й. Ж.

А., от друга страна в качеството им на кредитополучантели, е видно, че ищецът е предоставил на кредитополучателите сумата от 4500 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 60 месеца (падеж на последната вноска 04.10.2017 год.), при размер на вноските от 102,38 лева, с изключение на последната изравнителна в размер на 99,25 лева. ГПР възлиза на 15,30 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 12,45 % годишно или 0,03% на ден. Приложени са промоционалните условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане за пенсия, заедно със залог на вземане по сметка, подписани от кредитополучателите.

По делото са представени Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, извлечение от Таксите по кредити за текущо потребление на банката, от което е видно по какъв начин и в какъв размер се таксуват предоставяните от ищцовото дружество услуги, както и Декларация от И. А., с която е декларирал, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК по повод процесния договор за кредит.

Приложено е решение № 5/09.01.2018 год. по ч.гр.д. № 586/2016 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав, постановено в производство по чл. 530 и сл. от ГПК, вр. чл. 61, вр. чл. 51 от ЗН, по силата на което в особената книга за приемане на наследство, водена при Районен съд – Велики Преслав е вписано, че ответникът Ж. И. А. е приел наследството, останало след смъртта на наследодателя му И. А. А., а Й. А. А. и В. А. А. със съгласието на тяхната майка и законен представител Светлана Венкова Спасова са приели по опис наследството, останало след смъртта на И. А. А., включващо ½ ид.част от описания в решението недвижим имот, при пазарна цена на тази ½ ид.част от 9250 лева и 1/3 ид.част от друг недвижим имот, при пазарна цена на тази 1/3 ид.част от 2500 лева.

С влязло в сила определение № 392/30.08.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 588/2016 год. по описа на РС – Велики Преслав е констатирано, че Й. А. А. и В. А. А. са загубили правото да приемат наследството, останало след смъртта на Й. Ж. А.. По силата на горецитираното определение в особената книга за приемане на наследство, водена при Районен съд – Велики Преслав е вписано, че ответникът Ж. И. А. е приел наследството, останало след смъртта на наследодателя му Й. Ж. А..

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 04.10.2012 3 год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 4500 лева от кредитната сметка по разплащателната сметка на И. А. А., като основание за извършената операция е посочено „усвояване на КТП“. Вещото лице е посочило, че от датата, на която е настъпил падежът на последната вноска до датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2022 год. по кредита са били извършвани плащания в общ размер на 4457,98 лева, с които банката е погасила 3004,25 лева – главница, 1445,47 лева – договорна лихва и 8,26 лева – санкционираща лихва, като последното плащане по договора преди депозиране на иска е било извършено на 07.06.2016 год., когато е била внесена сумата от 101,13 лева, с която са били погасени 16,45 лева – лихва и 84,68 лева – главница. Или общо са били издължени изцяло 44 месечни вноски по кредита. Експертът е посочил още, че към датата на депозиране на исковата молба задължението по кредита е възлизало на общо 2731,44 лева, от която сума непогасената главница е била в размер на 1495,75 лева, договорната лихва е била в размер на 249,45 лева, начислена за периода от 03.06.2016 год. до 03.10.2017 год., обезщетението за забава след датата на падежа на последната вноска по кредита – 04.10.2017 год. до датата на депозиране на исковата молба е било в размер на 729,63 лева (изчислено в размер на законната лихва от 10% върху главницата в размер на 1495,75 лева), санкциониращата лихва е била 86,61 лева, начислените съдебни разноски – 50 лева, разходите за изискуем кредит – 120 лева.

Допълнил е, че договорното възнаграждение е начислено коректно върху дължимата главница за посочения в исковата молба времеви период. Според вещото лице разходите в размер на 120 лева са начислени от банката съгласно чл. 15 от Договора за кредит и съгласно Тарифата на банката, действащ към деня на подписване на договора.