Решение № 1485 от 15.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120103617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по искова молба на Адвокатска кантора В. против „МАРИОС-ТИХЕРОС ТРАНС“ ЕООД, с която са предявени три установителни иска.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се твърди, че исковете са неоснователни.

В съдебно заседание, проведено на 10.03.2026 г., съдът откри на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване истинността (автентичността) на следните документи: Акт за упълномощаване на защитник, озаглавен от ищеца и в превода на български език като „На вниманието на Подразделение „Пътна полиция Р.-Юг“, и документ озаглавен „На вниманието на Подразделение „Пътна полиция Р.-Юг“, Акт за жалба/искова молба и молба за превантивно изземване (екс чл.321, 333,336 НПК)“ досежно положените в тези документи подписи от Р. Д. Л..

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Управител на и едноличен собственик на капитала в дружеството „МАРИОСТИХЕРОС ТРАНС“ ЕООД от 2011 г. до приключване на устните състезания по делото е господин Р. Д. Л..

Свидетелят С. В. Х. живее в гр. Р., **********вписана е като *** и има фирма, чийто предмет на дейност са *****. В началото на месец март 2022 г. свидетелят е потърсена от дружеството ответник, което изисква тя да отиде и да се срещне пред полицейско управление в гр. Р. с М. Л., син на управителя на „МАРИОС-ТИХЕРОС ТРАНС“ ЕООД, защото дружеството иска да води дело срещу две лица (мъж и жена), които по твърдения са 1 искали да отнемат владението на поверен им товарен автомобил.

Свидетелят отива с личния си автомобил и се среща с М. Л., който поисква от нея веднага да го свърже с адвокат. Тъй като свидетелят познава адвокати, го съветва да се свърже с адвокат В.. М. Л. се обажда на адв. В., но той не пристига лично поради служебна ангажираност, но изпраща свой помощник – адвокат Ф.. Проведен е разговор, след което трябва да се отиде до адвокатската кантора, за да се подпише пълномощно адвокатската кантора да представлява дружеството.

На 07.03.2022 г. вечерта в присъствието на преводача Х. на бланка на адвокатска кантора „В.“, в която са посочени имената на действащите адвокати, а именно: адв. проф. Д.

В., практикуващ адвокат в Касационен съд, адв. С. В., практикуващ адвокат в Касационен съд, адв. Ф. Б., адв. Ф. Т., адв. Ф. Ф., е съставено пълномощно със заглавие „На вниманието на Подразделение „Пътна полиция Р.-Юг““, като текстът е изписан саморъчно на италиански език със следното съдържание:

„Подписаният, Р. Д. Л., роден в България на **** г., в качеството ми на собственик на дружество „Мариос-Тихерос Транс“ ЕООД, във връзка приложената жалба-искова молба, относно престъплението: незаконно присвояване на тежко товарно превозно средство с рег.

№ **** и ремарке с рег. № ***, както и във връзка с престъплението:сериозна заплаха, с настоящото назначавам за свой защитник адв. С. В., вписан в адв. колегия в Р., като изрично го упълномощавам да подаде искова молба. Декларирам избора ми на адрес за кореспонденция в адвокатската му кантора, намираща се в гр. Р. на ул. ***. Следва изписване на населеното място – Р. и датата – 7 март 2022 г. Документът е подписан от Р. Д.

Л., като след подписа е поставен кръгъл печат с текст на български „Мариос-Тихерос Транс ЕООД Бургас“, след което следва правоъгълен печат с текст с латински букви, които изписват името на фирмата, ЕИК на фирмата, адрес в България, два телефонни номера и IBAN на банкова сметка.

След подписване на пълномощното има разговор за възнаграждението на адвоката, като сумата е 2000 евро, като има съгласие за това. На същата дата, 07.03.2022 г., отново на бланка на адвокатска кантора „В.“, в която са посочени имената на действащите адвокати, а именно: адв. проф. Д. В., практикуващ адвокат в Касационен съд, адв. С. В., практикуващ адвокат в Касационен съд, адв. Ф. Б., адв. Ф. Т., адв. Ф. Ф., е съставен документ „акт за жалба/искова молба и молба за превантивно изземване (екс чл.321, 333, 336 НПК), който е предназначен да послужи пред Подразделение „Пътна полиция Р.-Юг“.

Документът е с печатен текст и започва със следното уточнение: „Подписаният Р. Д.

Л., роден в гр. Бургас (България) на *** г., живущ в гр. Б. **** излагам следното…“. Следва изложение на следните факти: две лица В. Н. и Е. Н.а, които са били назначени за шофьори в дружеството „Мариос-Тихерос Транс“ ЕООД, са извършвали превоз с товарен автомобил с прикачено ремарке, нает от дружеството, като крайната точка на превоза е гр. Р.. След като изпълняват превоза, им е наредено да отидат до гр. П., където да натоварят стока и да отпътуват за Испания. Поради отказ от шофьорите, същите са уволнени и им е наредено да оставят превозното средство в Италия. Тъй като не получава информация за местонахождението на камиона, управителят изпраща своя син, М. Л., за да проследи камиона чрез GPS сигнал, да открие лицата и да им нареди да върнат камиона. М. Л. намерил лицата и им наредил да върнат камиона, но те са отказали връщането и са го нападнали с нож, заплашвайки, че ще го убият. Намесват се сили на реда, като на 06.03.2022 г. М. Л. подава жалба в управление Държавна полиция – отдел „Виминале“. В документа се сочи също, че Р. Л. моли съдебната полиция да върне превозното средство в законно владение на дружеството, което представлява, като го предаде на сина му М. Р. Л., роден в С. (Гърция) на *** г., когото изрично упълномощава да изпълни това задължение.

Документът съдържа и петитум – подаване на „официална жалба-искова молба“ срещу г-н В. Н. и г-жа Е. Х.а за извършените от тях престъпления. В заключение, Р. Д. Л. назначава за свой защитник адв. С. В..

Следва отбелязване на място и дата на съставяне на документа – гр. Р., 7 март 2022 г., 2 след което следва подпис на Р. Д. Л. и подпис на адвокат С. В., който с подписа си удостоверява истинността на подписа, положен пред него от Р. Д. Л..

Документът е изчетен от свидетеля Х., след което е подписан от Р. Л. и от адвокат В..

Към този момент плащане на възнаграждение на преводача и на адвоката няма от страна на дружеството.

Документът „жалба-искова молба“ е депозиран в Държавна полиция, Отдел „Пътна полиция Лацио и Умбрия“, Пътна полиция – Р., Подразделение „Пътна полиция Р.-Юг“ на *** г. в 13.10 часа от адвокат С. В., за което е съставен протокол, подписан от адвоката и от длъжностното лице, приело документа.

Същият ден има още една среща между свидетеля, представител на дружеството и адв. В., който обяснява, че компетентността на съда не е Р., а Велетри. Адвокатът изготвя описание, което свидетелят Х. превежда, на разходите, които трябва да му се платят.

На 09.03.2022 г. е съставен от длъжностни лица към Държавна полиция, Отдел „Пътна полиция Лацио и Умбрия“, Пътна полиция – Р., Звено „Съдебна полиция“, Подразделение „Пътна полиция Р.-Юг“ протокол за предаване на тежкотоварно МПС, състоящо се от влекач марка „***“, с рег. № **** и полуремарке, марка „***“, с рег. № ***, като вещите са предадени на М. Р. Л., в присъствието на адвокат Ф. Ф., който изпълнява ролята на преводач между Л. и съставителите на протокола на английски език. Предаването се осъществява вследствие на приета жалба/искова молба, представена от адв. С. В. на *** г. във връзка с незаконно присвояване на тежкотоварно МПС от българските граждани В. Н. и Е. Х.а.

Протоколът е подписан от М. Р. Л., от адвокат Ф. Ф. и от длъжностните лица, които са го съставили. Заверен препис от този протокол, заверен вярно с оригинала от адв. В., е приет по делото.

Няколко минути по-късно е съставен друг протокол, за подадена устна жалба от М.

Л., който заявява, че след връщане на превозното средство е констатирал липса на вещи и парични средства, като според подаващия жалбата, касае се за „кражба“. В документа е отбелязано изявление на М. Л., който е наясно, че именно баща му чрез неговия адвокат С.

В. е подал жалба/искова молба на *** г.

През юни месец 2022 г. адвокатската кантора ищец и свидетелят С. В. Х. изпращат обща покана до „МАРИОС-ТИХЕРОС ТРАНС“ ЕООД чрез български частен съдебен изпълнител дружеството да изплати 2537,60 евро с ДДС адвокатски хонорар и възнаграждение за извършен превод в размер на 400 евро. Тъй като представител на дружеството не е намерен на адреса, заявен в Търговския регистър, е залепено уведомление на адреса, но в указания срок никой не се е явил в кантората на ЧСИ Д. Н. за получаване на поканата.

Служебно известен факт на съда е ч. гр. дело № 825/2023 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на свидетеля С. В. Х. срещу „МАРИОС-ТИХЕРОС ТРАНС“ ЕООД, за следните вземания: 400 евро, главница, дължима за извършени *****, за които е издадена фактура № 10 от 10.03.2022 г.; 37,41 евро, мораторна лихва, дължима за периода 16.03.2022 г. до 09.02.2023 г.;

60 лева – разходи, направени за изготвяне и връчване на покана до длъжника, за които е издадена фактура № 0000041860 от 03.08.2022г. от ЧСИ Д. Н.. Тъй като дружеството не е депозирало възражение против издадената заповед за изпълнение в срок, същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора.

На 18.02.2025 г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу дружеството, по което е образувано ч. гр. дело № 1146/2025 г. по описа на съда. На 19.02.2025 г. по това дело съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 568, с която разпорежда длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати на адвокатската кантора следните суми: 2537,60 евро главница, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за положен труд и извършени правни услуги; 925,03 евро, лихва за забава, 3 начислена за периода от 10.03.2022 г. до 17.02.2025 г.; 80 лева, обезщетение за разноски за събиране на вземането на основание чл.309а, ал.1 от ТЗ; законната лихва върху главницата от 17.02.2025 г. до изплащане на вземането. Тъй като длъжникът депозира възражение против заповедта за изпълнение в срок, на основание чл.415 от ГПК на заявителя е указано да предяви установителни искове за вземанията, по които е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни (показанията на свидетеля С. В. Х.) доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза (частично). По отношение на заключението на вещото лице съдът намира следното:

Съдът кредитира заключението досежно отговора на въпрос 1, тъй като изводите на експерта съвпадат с останалия по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира заключението досежно отговора на въпрос 2 поради следните мотиви:

Експертът е категоричен, че подписът в акт за упълномощаване на защитник е положен от Р. Д. Л..

Тъй като страните са дружества, регистрирани в различни държави (Италия и България), то производството е с международен елемент. Според Решение № 117 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6623/2014 г., III г. о. когато между страните не е сключен писмен договор за работа, която едната страна изпълнява по възлагане от другата, но се установява, че работата е извършена, се приема, че спорът за заплащане на възнаграждение за нея следва да се разгледа като такъв за парично вземане, произхождащо от облигационно отношение с източник двустранен договор. В този смисъл, доколкото в исковата молба не се твърди да е сключен договор за правна защита и съдействие между страните, но е налице упълномощаване и се твърди, че работата е извършена, то следва да се приеме, че приложим е Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (за краткост Регламента) и по специално чл. 4, т.1, б. „б“ от Регламента, поради което приложимо е правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата, или в случая това е италианското право.