Решение № 1673 от 02.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100902184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 20241028144116, подадена от „П.Ф.“ АД, ЕИК ****, срещу Отказ № 20241021133746/22.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ) - Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), постановен по Заявление вх. № 20241021133746 за вписване по партидата на „П.Ф.“ АД на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Посочва, че в представената декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП са посочени обемът и подробно описание на притежаваните от всяко от посочените лица права – пряко и/или чрез участието им в дружества по веригата на собствеността. Твърди и че към заявлението е представена обяснителна записка относно начина на определяне на действителните соблственици, притежаващи 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас, включително чрез индикацията за косвено притежание, съгласно определението на §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, чието участие е установено чрез проследяване на веригата на собствеността на акционера и неговите собственици – юридически и физически лица: Р.С.Б. с 53,75% от капитала на „П.Ф.“ АД и Н.Е.М.С., която в крайна сметка контролира 38,25% от капитала на „П.Ф.“ АД. За юридическо лице, което упражнява пряк контрол е заявен акционерът „Г.И.“ ООД, притежаващо 50% от капитала на „П.Ф.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че съдружникът в „Г.И.“ ООД – чуждестранното юридическо лице „А.Д.Г.Т.“ ЕСТ, притежаващ 85% от капитала му, е вписано по партидата на „Г.И.“ ООД, като в секция: „Действителни собственици“ са вписани и неговият управител и съдружници – действителни собственици, поради което на основание чл. 63, ал.6, т.1 от ЗМИП не подлежи на вписване и по партидата на „П.Ф.“ АД.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по електронно Заявление Б7 с вх. № 20241021133746, с което по партида на „П.Ф.“ АД се иска: 1) вписване на „Г.И.“ ООД, със съответните данни в поле „537“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и 2) вписване на Р.С.Б., ЕГН: ********** и Н.Е.М.С., Дата на раждане: ****, със съответните 1 идентифициращи данни и данни за притежаваните от тези лица права в поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“.

Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно, документ за платена държавна такса, Декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП от представляващия - с нотариална заверка на подписа, Актуално извлечение от книгата на акционерите и Декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, както и Обяснителна записка.

С Отказ № 20241021133746/22.10.2024 г. ДЛР е отказало вписването на всички заявени обстоятелства с доводи, че при проследяване веригата на собственост се установява, че по партидата на акционера "Г.И." ООД, ЕИК **** е вписан съдружникът "А.Д.Г.Т." ЕСТ, Чуждестранно юридическо лице, държава: Саудитска Арабия, притежаващо 850 от 1000 дяла, или 85% от капитала на дружеството. Същото следва да се заяви по партидата на „П.Ф.“ АД в поле 538 – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ и да се посочи в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.

Следва да се представят актуални документи, установяващи съществуването на "А.Д.Г.Т." ЕСТ, Саудитска Арабия, и удостоверяващи лицата, които имат право да го представляват по националния му закон, както и документи, удостоверяващи притежаването на дялове, акции или права на глас в чуждестранното юридическо лице, както и техния размер. ДЛР е отбелязало, че съгласно чл.63, ал.6 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им, поради което "А.Д.Г.Т." ЕСТ, Чуждестранно юридическо лице, държава: Саудитска Арабия, следва да бъде заявен като Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол.

Като е приело, че посочената нередовност по заявлението не може да бъде отстранена по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР е постановило отказ по заявление № 20241021133746 от 21.10.2024 г.

Видно от вписванията по партидата на дружеството „Г.И.“ ООД, ЕИК ****, чуждестранното юридическо лице „А.Д.Г.Т.“ ЕСТ е вписано като съдружник, притежаващ 85% от капитала му, като в секция: „Действителни собственици“ са вписани и неговият управител и съдружници – действителни собственици.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При подадено заявление за вписване или обявяване в търговския регистър на съответни обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред (т. 1); дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т.

3), дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона (т. 4), както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона (т. 5). Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на 2 проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Директивата) се въвеждат задължение за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание и ред за събиране на съответните данни, и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация: 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. За вписване на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е утвърден образец на Заявление Б7, който включва обстоятелства по чл. 63, ал. 4, вр. ал.1 ЗМИП, както следва: поле „550“ - „Действителни собственици – физически лица“, поле „537“ - „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол“, поле „538“ „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“.

Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП предвижда, че вписването на данните се извършва въз основа на декларация (с нотариална заверка на подписа на представляващия юридическото лице, чието съдържание е уредено в чл. 38 ППЗМИП и приложение № 3 към същия), приложена към подадено заявление по чл. 50а и приложение № Б7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С новата ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП, в сила от 14.07.2023 г., е въведено изискване към декларацията по ал. 4 да се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби.

От съдържащата се в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, която е възпроизведена и в § 2 от ДР на ЗМИП, както и от изричните разпоредби на чл. 61, ал. 1 ЗМИП и чл. 65а, ал. 1 ТЗ се налага извод, че "действителен собственик" може да бъде само физическо лице (едно или повече), което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго (или други) юридически лица. Съгласно тази дефиниция всяко юридическото лице има действителен собственик – физическо лице, като правилата уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик по смисъла на закона (на качеството „действителен собственик“). При неприложимост на всички предходни описани хипотези, съгласно чл. 3, т. 6, буква "а" – ii от Директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП за действителен собственик следва да се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган. Следователно, съобразно тези разпоредби, действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице.

Съгласно чл. 63, ал.6, от ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически 3 лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

В случая в иницииращото производството заявление са посочени действителните собственици - физически лица и обстоятелствата са удостоверени с представена от заявителя декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП с нотариална заверка на подписа на представляващия.

Към декларацията са приложени и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби, притежаващи 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас, включително според индикацията за косвено притежание, съгласно определението на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, чието участие е установено чрез проследяване на веригата на собствеността на акционера и неговите собственици – юридически и физически лица: Р.С.Б. с 53,75% от капитала на „П.Ф.“ АД и Нора, Еиса Мохамед Схаоук, която в крайна сметка контролира 38,25% от капитала на „П.Ф.“ АД.

Предвид на това ДЛР не е имало основание да откаже вписване на заявените в поле 550 обстоятелства, за което впрочем не са и изложени мотиви в обжалвания отказ.

Вписването на данните по чл. 63, ал.4, т.2 - данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, се извършва само въз основа на декларацията по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, като законът не поставя изискване за вписването на всички юридически лица по веригата на притежанието, а само на тези, които упражняват непряк контрол, чиято дефиниция се съдържа в разпоредбата на § 2, ал.4 от ДР на ЗМИП и които не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България. Съдружникът в „Г.И.“ ООД – чуждестранното юридическо лице „А.Д.Г.Т.“ ЕСТ, притежаващ 85% от капитала му, е вписано по партидата на „Г.И.“ ООД, като в секция: