Решение № 312 от 08.12.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. ЛЕВСКИ, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100100 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №2862933/03.11.2023г.

Предявен е установителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2023г.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО” ЕАД да върне сумата от 20 лв., платена възнаградителна лихва по договор за предоставен потребителски кредит №2862933/03.11.2023г.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО” ЕАД да възстанови на ищеца заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лв. – престирани от него плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №2862933/03.11.2023г.

В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез ЕАД Е. И., булстат ****, ****, срещу: „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:

**** и срещу”АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:

****.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит №2862933/03.11.2023г. и с втория ответник Договор за 1 предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1000лв.

Твърди се, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит №2862933/03.11.2023г., лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86%, а годишният процент на разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, съдържаща се в §1, т.1 ДРЗПК. Сочи, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,77 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител; че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 21,77 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора.

Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, като по този начин потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Твърди се, че в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,77 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,86 %, /който бил фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им.

Твърди се в ИМ, че Кредиторът заблудил потребителя като е посочил повисока стойност на ГПР и по този начин неравноправно създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита.

В случай, че съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на 2 кредитния контракт, твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.

Посочва се, че съгласно Договор за потребителски кредит №2862933/ 03.11.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрявал заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и е подписал с втория ответник „Ай Тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 1081.51лева., платимо като добавък към падежната вноска. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици, по изложените съображения, според които Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване /чл. 138 от ЗЗД/. Навежда подробни съображения.

Посочва, че преддоговорното задължение на кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Навежда съображения, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно, че съществува действителен главен дълг. Счита за недействителна уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител.

Клаузата, предвиждаща, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител на практика прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Искането е съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №2862933/03.11.2023г., както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст” ЕООД и обезпечаващ договор за кредит№2862933;

Да бъде осъден ответникът „КРЕДИСИМО” ЕАД върне сумата от 20,00 лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит №2862933/03.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; да бъде осъден ответникът „КРЕДИСИМО” ЕАД да възстанови на ищеца заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50лв., 3 съставляващи престирани от него в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №2862933/03.11.2023г.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника „Кредисимо” ЕАД.

Становището на първия ответник по основателността на предявените искове е, че оспорва изцяло по основание и размер и моли съда да отхвърли в цялост предявения главен иск за нищожност на договора за кредит.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №2862933/03.11.2023г. между „Кредисимо” ЕАД /кредитодател/ и Н. Л. Н., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2023 г. с поръчител „Ай Тръст” ЕООД и потребител Н. Л. Н..

Твърди се, че с договора за кредит на ищеца била предоставена главница в размер на 1000 лв. с период на револвиране 30 дни и с падеж 02.12.2023г. при фиксиран ГЛП от 16% и ГПР от 17,48%. Общият размер на дължимите по кредита суми при плащане в срок 02.12.2023г. било уговорено на 1013,33 лв.

Не оспорва твърдението на ищеца, че същият е усвоил главницата по договора за кредит. Ищецът погасил в цялост задължението си по процесния договор за кредит с еднократно плащане в рамките на гратисния период.

Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил по сметка на първия ответник сума в размер на 20 лв., разпредЕ. за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение.

Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на първия ответник сумата от 50 лв., разпредЕ. за погасяване на задължения на ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита - банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител.

Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение.

Твърди, че договорът за кредит предвиждал изричната възможност (чл.

4, ал.3) потребителят да си избере необезпечен кредит. Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен.

Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст” ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Твърди, че „Кредисимо” ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство, се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД.

Макар „Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕАД, двете дружества били самостоятелни юридически лица, със 4 собствен предмет на дейност.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквало в полза на „Ай Тръст” ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД.

На следващо място счита, че дори да е налице свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на първия ответник, то това не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство.

Изразява становище, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата, молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.

Представя заверен препис от процесния договор за потребителски кредит, ведно с Приложение № 1 към него и Общи условия.

Моли съдът да остави без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, тъй като за отговор на първия и втория въпрос, поставени към вещото лице, не били необходими специализирани познания.