Решение № 23672 от 26.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23672 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110121074 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "ЗАД Алианц България“ АД, с която срещу „ЗД Бул Инс“ АД са предявени искове с правно основание чл.

411, ал. 1 КЗ за сумата 1504,42 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество автомобил „Д.“, рег. № ., при настъпило на 29.09.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Македония“ с участието на лек автомобил с рег. № ., чийто водач след произшествието е напуснал мястото и не е изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 478,82 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната за периода 02.12.2022 г. до 09.04.2025 г.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил „Д.“, ., се е намирал в паркирано състояние, когато е бил ударен от водача на автомобил рег. № ., чиято гражданска отговорност е била застраховА. от ответника, при което са настъпили имуществени вреди, подробно описани в исковата молба. За настъпилото събитие не е бил съставен протокол за ПТП, поради напускане от стрА. на виновния водача на мястото на произшествието. За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил на правоимащото лице сума в размер на 1489,42 лева и е сторил разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на автомобил рег. № . е била застраховА. по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покА. за 1 изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка и ликвидационни разноски. Ответникът отказал да удовлетвори същата. Ищецът счита, че в случая поведението на застрахования при ответника водач се намира в причинна връзка с настъпването на щетите, с оглед което и предявява иска си за пълния размер на изплатеното обезщетение и на сторените ликвидационни разноски. Моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф.“, рег. № . към датата на събитието. Счита, че по делото не се доказва механизма на настъпване на ПТП и че причина за същото е поведението на водач, управлявал застрахованото при ответника по задължителната застраховка МПС. Оспорва да е реализиран съставът на непозволеното увреждане, съответно за ответника да е възникнала регресна отговорност и задължение да удовлетвори претенцията на ищеца. Твърди, автомобилът, застрахован от ищеца, да е бил в движение, а за водача на другото МПС ударът да е бил непредотвратим.

Оспорва всички твърдения на ищеца във връзка с настъпване на произшествието и механизма му. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има другия водач, а в условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване – твърди автомобилът да е бил паркиран в нарушение на правилата за това – на забранено място и по начин да е създал опасност за движението на остА.лите автомобили. Оспорва иска и по размер, като несъответен на причинените от процесното ПТП вреди. Оспорва автомобилът да е бил в гаранция. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно в производството на доказване подлежат обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, плащане от стрА. на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и 2 ответното застрахователно дружество.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията.

С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ф.“ е била застраховА. по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност от ответника" към 29.09.2021 г; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1489,42 лева, както и е сторил ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на сумата 15,00 лева.

Следователно спорно между страните е настъпването на ПТП по описания в исковата молба механизъм, поведението на кой от водачите е причина за същото, дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена към датата на настъпването им /29.09.2021 г./.

Като доказателство по делото е приет документ, издаден от МВР, ОД на МВР – Пловдив, съгласно който А. Б. е подал заявление в 01 РУ ОД МВР – Пловдив за настъпило ПТП на 29.09.2021 г., като към момента на съставяне на отговора е било установено другото МПС, участвало в произшествието – автомобил с рег. № ., но не е бил установен неговият водач.

Разпитан по делегация пред РС – Пловдив е свидетелят А. Б.. Съгласно същите на 29.09.2021 г. в гр. Пловдив, на бул. „В. А., на паркинг на хранителен магазин, свидетелят се е намирал в служебен автомобил “Д.” и е изчаквал да се освободи паркомясто, на което да паркира. В този момент откъм булевард „В. Априлов“ в паркинга е навлязъл автомобил, който се ударил в шофьорската врата, въпреки че според свидетеля е имало достатъчно място да се размине с автомобила, в който е бил Б.. В резултат от удара е била огъната шофьорската врата на автомобила Дачия, същата е била за подмяна. Другият водач твърдял, че вратата на автомобила е била отворена. Съгласно показанията за събитието е бил съставен двустранен констативен протокол, след което свидетелят е посетил офис на ищеца, за да регистрира настъпването на събитието. Свидетелят не е забелязал приближаващия откъм задната част на колата му друг автомобил.

В подаденото пред ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие, свидетелят Б. е заявил, че автомобилът е бил паркиран на ул.

„Македония“, където друг автомобил при маневра го е ударил, при което е била увредена странична товарна врата. Виновният водач е напуснал мястото на произшествието, като за събитието е била уведомена компетентната служба на МВР. Като увреден детайл е вписА. задна дясна врата. Увреждания по същия детайл са описани и в представения опис по щета на л. 24 от делото. От представените документи във връзка с отстраняването на уврежданията се установява, че е ремонтирА. именно задна дясна плъзгаща се врата на 3 товарния автомобил.

В производството е прието заключението на САТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на извършения А.лиз на представените по делото доказателства и приложените научни и технически знания, вещото лице е посочило, че най-вероятният механизъм на пътнотранспортното произшествие от 29.09.2021 г. е страничен тангенциален удар, нанесен от движещ се автомобил с рег. № . върху паркиран лек автомобил „Д.“ с рег. № ..

Установените увреждания по дясната задна плъзгаща се врата и нейната декоративна лайстна са в пълно съответствие с този механизъм и се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Извършеният ремонт в оторизирания сервиз „Еспас Ауто“ ООД на обща стойност 1489.42 лв. с ДДС е технологично обоснован, а обхватът му е минимално необходимият за възстановяване на автомобила. Тази стойност е икономически оправдА., предвид факта, че към момента на събитието автомобилът е бил на 55 дни от първата си регистрация и най-вероятно в пълна заводска гаранция, което е налагало ремонтът да бъде извършен с оригинални резервни части и по технология на производителя с цел запазване на гаранционните условия.

Стойността на ремонта, определена по алтернативни методики (Наредба № 24, средни пазарни цени с алтернативни части), е по-ниска, но тези методики не отчитат специфичния фактор – необходимостта от запазване на гаранцията на практически нов автомобил, което е от съществено значение за запазване на неговата стойност.

Въз основа на събраните в производството доказателства настоящият съдебен състав приема, че предявеният главен иск е доказан в своето основание, а също и по размер.

Причина за настъпване на произшествието съдът намира, че е поведението на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач, независимо че самоличността му в конкретното производство не е установена. Водачът на лекия автомобил Фиат, рег. № . при преминаването покрай спрелия за престой автомобил, застрахован при ищеца, не е осигурил достатъчно странично разстояние, с което е нарушил правилото на чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Този водач не е съобразил положението на спрения автомобил „Дачия“, като при преминаването си покрай него е реализирал описания в заключението на САТЕ тангенциален удар. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание.

Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство. В случая ответникът не твърди и не установява в конкретния случай автомобилът да е управляван от лице, извън тези от кръга, очертан със законовата разпоредба. Ето защо и доколкото е било установено, че в 4 произшествието е участвал водача на автомобил, чиято отговорност е била застраховА. при ответника, то и е налице покрит съгласно условията на задължителната застраховка риск.

На следващо място следва да се посочи, че макар свидетелските показания на свидетеля Б. да не кореспондират в пълна мяра с представените по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, то същите потвърждават, че на посочената дата в гр. Пловдив е настъпило ПТП, докато автомобилът е бил в спряло състояние на паркинг, когато е бил ударен от друг автомобил, за който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.