Решение № 733 от 19.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Плевен, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430106977 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ПЛ. В.

Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез Т.К. - Адвокатска колегия ***, съдебен адрес за призоваване: ***, ***, имейл адрес.: *** против ***, ***, представлявана от *** в която се твърди следното : през 2015 год. в *** е образувано *** срещу неизвестен извършител за престъпление по 354а, ар.2 вр.с ал.1 от НК. На 07.04.2016 год. около 9,45 часа на околовръстния път край ***, МПС, в което се е возил ищецът, е спряно от органите на *** Пристъпено е към извършване на ПСД/процесуално-следствени действия/ и съставен протокол за обиск и изземване в неотложни случаи от разследващ полицай *** по ДП на ***. При това действие единствено са иззети мобилните телефони на Б., които не са вещи, чието притежание и носене е забранено от закона. Вместо да бъде освободен му е заявено, че следва да изчакат полицейски служители от ***, на които ще бъде предаден, съответно след пристигането им бил транспортиран в ***, където бил задържан със заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.

На 08.04.2016 год. е закаран в *** при разследващия полицай ***, който с постановление го е привлякъл като обвиняем по посоченото ДП от 2015г. за това че, на неустановена дата е придобил и до 07.04.2016 год. в *** и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, съгласно Приложение №1 към чл.З ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните 1 вещества и прокурсорите „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - 1276,02 грама амфетамини, на стойност 38 280,60 лв.,определени съгласно Постановление №23 на Министерския съвет от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,като деянието съм извършил при условията на опасен рецидив и наркотичните вещества са били в големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, пр.2, т.4 и пр.1 във вр.с чл.354а ал.1 във вр.д чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, за което се предвижда наказание - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

Едва тогава осъзнал за какво е задържан и какво е послужило за образуване на досъдебното производство срещу него, а именно на дадени показания през 2015г. и 2016 год. от двама свидетели,чиито показания според Постановлението за спиране и прекратяване са били косвени доказателства и не е било доказано към онзи момент и счита, че и към момента на подаване на настоящата искова молба.

Незабавно след привличането му като обвиняем му е връчен екземпляр от издадено постановление на наблюдаващия прокурор за задържане за 72 часа и настанен в Ареста ***. Там отново му е извършен обиск, обективиран в съставен протокол за обиск на задържано лице от 08.04.2016 год.

На същата дата - 08.04.2016 год. прокурор при *** е внесъл искане за вземане на най-тежката МН „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в *** и с определение по ЧНД№ 267/2016 год. на *** същото е уважено.

На 15.06.2016 год. с определение по ЧНД№461/2016 год. на *** взетата по отношение на ищеца МН „Задържане под стража” е изменена в „Парична гаранция” в размер на 5000 лв. Гаранцията е внесена от съпругата на ищеца ЕЛ. ИВ. Б. на 20.06.2016г. и същият е освободен. Произходът на паричните средства е отпуснат на Е.Б. от *** с потребителски кредит № *** за сумата от 9500лв., който кредит е поискан от нея с цел задоволяване на разходите за издръжка на семейството докато съпругът й бил с МН“ЗС“ и евентуално възможността своевременно да реагира при изменение на МН в „Парична гаранция“.

Ищецът бил задържан първоначално на 07.04.2016г.с ъс заповед по ЗМВР, удължено на 08.04.2016г. до 72ч. с постановление на *** и с взета от *** МН“ЗС“ в периода от 07.04.2016г. до 20.06.2016г. или ДВА МЕСЕЦА и ТРИНАДЕСЕТ ДНИ.

На 17.10.2016г. му е връчено постановление на *** за спиране на наказателното производство и от съдържанието на същото е установил, че не се касае само за спиране до разкриване на извършителя, а и за прекратяване по отношение на Б., тъй като наблюдаващият прокурор е въвел изрични мотиви и диспозитив по отношение на него.

На 24.10.2016г. постановлението за спиране/и частично прекратяване/ е влязло в сила и на същата дата гаранцията е освободена и сумата е внесена в *** за частично погасяване на кредита, като за това Е.Б. заплатила и 2 наказателната такса по сключения договор.

Общо наказателното производство срещу ищеца продължило от 07.04.2016г. до 24.10.2016г. или ШЕСТ МЕСЕЦА и СЕДЕМНАДЕСЕТ ДНИ.

Твърди се, че наказателното преследване срещу ищеца, включително задържането му в поделенията на МВР и ареста, се отразило не само негативно върху психиката и физическото състояние, но и върху психиката и финансовото състояние на семейството му - неговата съпруга и непълнолетната му дъщеря. Същите не само били лишени от финансово обезпечение от негова страна, но и се е наложило съпругата му Е.Б. да изтегли паричен кредит, по-голямата част от който за поемане разхода за внасяне на паричната му гаранция. В този период имала задължения да погасява ежемесечните анюитетни вноски по кредита, да заплаща всички битово- консумативни разходи, да поема грижите за възпитанието и обучението за дъщеря им и то с основен месечен доход в размер от 650 лв., от които 182,31лв. били за погасяване на изтегления паричен кредит. Отделно дъщеря им започнала да пропуска учебни занятия по повод подигравки на съученици и срама от това, че баща й е „в затвора“. За отсъствията в училище Е.Б. е уведомявана устно и писмено. Всичко това тя споделила на съпруга си в дните на свиждания, като ищецът в периода на задържането му изпитвал силни негативни емоции - чувство на безсилие да помогне на семейството си, огорчение от несправедливото обвинение, безпомощност да се погрижи за възпитанието на дъщеря си.

Бащата на ищеца **** в чийто имот, находящ се в *** на 07.04.2016г. било извършено претърсване, намерен и иззет наркотик, изпаднал в стрес и оттогава до момента не желае да контактува със сина си. Въпреки, че ищецът постоянно правил опити за разговор с баща си с цел да обясни, че делото срещу него е прекратено и няма вина за ситуацията, получава отказ за общуване. Това поражда у ищеца чувство на загриженост за здравето на възрастния му баща и безсилие при опитите да промени отношението си към него като син и неговото семейство, възприемайки нежеланието на баща си да прости срама, който е изпитал при извършената полицейска акция в дома му пред „цялото село” и за който той няма вина.

Продължителен период от време ищецът бил лишен не само от правото на свободно предвижване, да бъде със семейството си и да възпитава и се грижа за непълнолетното си дете, но и от правото на труд. Към момента на наказателното преследване работил на договор в ***, като главен касиер и за престоя му в следственият арест не е получавал трудово възнаграждение или това са две заплати и половина.

Общо наказателното преследване срещу ищеца продължил в период от 201 дни, от 07.04.2016 год. до влизането в законна сила на постановлението на *** - 24.10.2016 год.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца на основание чл.4, ал.1 вр. с чл.2, ал.1. т. 1 и т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от :

- 25 000,00лева, представляваща обезщетение за причинени му 3 неимуществени вреди от незаконното му задържане за срок от 24 ч. по ЗМВР със Заповед рег.№316зз-23/07.04.2016 год. на *** при ***, удължено до 72ч.с постановление на *** от 08.04.2016г. и определение по ЧНД№461/2016 год. на *** с което му е взета постоянна МН“ЗС“, както и от прекратеното с постановление на *** от 17.10.2016г. наказателно производство по ДП № Д214/2015г. срещу ищеца поради това, че деянието по чл.354а,ал.2,пр.2,т.4 и пр.1 във вр.с чл.354а ал.1 във вр.д чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК не е извършено от него;

-3337,90 лева за причинени му имуществени вреди, от които : 2 131лева неизплатено трудово възнаграждение от работодателя му *** в периода на задържането му от 07.04.2016г.до 20.10.2016г. и 1206,90 лева, явяваща се пропорционалната част от заплатената към *** такса за отпускане на потребителски кредит в общ размер на 9500лв. и ежемесечна застраховка на кредита, договорна и наказателна лихва върху сумата главницата от 5000лв. внесена като гаранция по ДП в периода 20.06.2016г.-24.10.2016г. (от Договора за потребителки кредит и .погасителният план към него), ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в настоящото производство, ведно -176.40 лева за причинени му имуществени вреди, като пропуснати ползи от законна лихва върху сумата в размер на 5000 лв. представляваща внесената на 20.06.2016г. -МН“ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ по дос.пр.

№Д214/2015 г. по описа на *** до 24.10.2016 год.( датата на влизане в законна сила на Постановлението за спиране и прекратяване на досъдебното производство ,както и нейното освобождаване на същата дата) Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ***, с който исковете се оспорват и се заявява следното :

Оспорва претенциите за неимуществени и имуществени вреди по давност с оглед твърденията в самата искова молба, че постановлението за прекратяване е връчено на ищеца на 17.10.2016 г., добило е стабилитет на 24.10.2016 г., а исковата молба е подадена на 05.11.2021 г. - т.е. след изтичане на 5-годишния давностен срок.

Не подлежат на обезщетение вреди търпени от членовете на семейството / трети лица/, които в случая се посочват в исковата молба.

Видно от справката за съдимост на ищеца, същият е осъждан, а съдебното минало е относимо към интензитета на търпените вреди, които освен това не са доказани и са в противоречие с поведението му, незачитащо правовия ред в държавата.

В конкретния случай счита, че не са налице данни за реално претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива, свързани с положението на обвиняем. Видно от посоченото в исковата молба наказателното преследване е продължило в период около шест месец, което в случая се явява абсолютно разумен срок за провеждане на разследването и събиране на доказателства.

4

Така предявеният иск е неоснователен и по размер, същият е завишен и в несъответствие с принципа, заложен и в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Размерът на обезщетението се определя след преценка на негативните последици върху личността и психиката на лицето, отражението, което използваната наказателна репресия е дало в семейния кръг и обществото, продължителността на увреждане, взетите мерки за неотклонение и др. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъплението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Претенцията от 25 000 лв. неимуществени вреди оспорва като прекомерна. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по - голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди/ Решение № 832/10.11.2010 г. по НД № 593/2010 г.,ВКС/

Така предявеният иск е неоснователен и по размер, същият е завишен и в несъответствие с принципа, заложен и в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Размерът на обезщетението се определя след преценка на негативните последици върху личността и психиката на лицето, отражението, което използваната наказателна репресия е дало в семейния кръг и обществото, продължителността на увреждане, взетите мерки за неотклонение и др. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъплението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Претенцията от 25 000 лв. неимуществени вреди оспорва като прекомерна.