Решение № 50 от 16.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1796/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 16.01.2024
- Състав
- Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501796 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 261343 от 24.11.2020 г. по гр.д. 12224/2018 г. по описа на СГС, I-19 състав, „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: 121265177, гр. София е осъден да заплати на Х. А. Х., ЕГН: ********** и на Б. К. П., ЕГН: ********** (действаща чрез майка си и свой законен представител Х. А. Х.) сумите от: а) 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв. на основание чл.
226 ал.1 КЗ (отм.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.03.2015 г., при което е причинена смъртта на К. К.
П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 г. и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 39 563,39 /тридесет и девет хиляди петстотин шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 10.05.2015 г. – 08.05.2018 г. (за Х. А. Х.); б) 200 000 /двеста хиляди/ лв. на основание чл. 226 ал.1 КЗ (отм.) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.03.2015 г., при което е причинена смъртта на К. К. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 48 678,66 /четиридесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2015 г. – 08.05.2018 г., както и сумата от 6 129 /шест хиляди сто двадесет и девет/ лв. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), 1 представляваща обезщетение за имуществени вреди от неполучена издръжка, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.03.2015 г., при което е причинена смъртта на К. К.
П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 231,06 /двеста тридесет и един лева и шест стотинки/ лв. - обезщетение за забава за периода 15.12.2015 г. – 08.05.2018 г. – за Б. К. П., ЕГН: ********** (действаща чрез майка си и свой законен представител Х. А. Х.).
Предявените пред първата инстанция искове са отхвърлени в следните части: на Х. А. Х. - до пълния предявен размер от 300 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за горницата до пълния предявен размер от 91 471, 15 лв. като неоснователен относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД; на Б. К. П., ЕГН: ********** (действаща чрез майка си и свой законен представител Х. А. Х.) - за горницата до пълния предявен размер от 300 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за горницата до пълния предявен размер от 91 471, 15 лв. за периода 10.05.2015 г. – 14.12.2015 г. като неоснователен относно иска за мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди; за горницата до пълния предявен размер от 75 600 лв. относно претенцията за имуществени вреди и за горницата до пълния предявен размер от 23 050, 73 лв. и за периода 10.05.2015 г. – 14.12.2015 г. относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за имуществени вреди.
Двете ищци са осъдени да платят разноски в размер на 13 475.33 лв. в полза на „ОЗК – Застраховане” АД, а дружеството – да плати 17 024.84 лв. държавна такса в полза на СГС. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач (ТЛП) на страната на застрахователя – М. С. О., ЕГН: **********.
Първоинстанционното решение е обжалвано от „ОЗК-Застраховане” АД, както и от двете ищци с насрещна въззивна жалба.
Оплакванията в жалбата на юридическото лице са, че неправилно СГС е приел, че не е налице съпричиняване, докато всъщност такова било налице. Релевира възражения по приложението на чл. 52 ЗЗД относно обезщетенията за неимуществени вреди, които счита за изключително завишени. В този смисъл искането към САС е формулирано по посока обезщетенията за болки и страдания да бъдат определени на 80 000 лв. за Хр. Х. и на 120 000 лв. за Б. П.. Претендира разноски.
В насрещната въззивна жалба се оспорва преценката на СГС относно справедливостта на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като се счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а следвало исковете да бъдат уважени в пълен размер.
Счита се също така, че неправилно е определено обезщетението за имуществени вреди в полза на детето Б. П.. Неоснователно не било присъдено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за първа инстанция. Молбата към САС е да се уважат исковите претенции изцяло, както и да се присъдят разноски и адвокатско възнаграждение за две инстанции.
От правото да се подаде писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК се е възползвал само „ОЗК-Застраховане” АД относно насрещната въззивна жалба на физическите лица, в който тя се счита за неоснователна. Пред апелативния съд не са искани и не са събирани 2 нови доказателства поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. ТЛП М. О. не взема становище.
От материалите по делото настоящият съдебен състав установи следното:
В исковата молба на Х. А. Х., ЕГН: ********** и на Б. К. П., ЕГН: ********** (действаща чрез майка си и свой законен представител Х. А. Х.) се твърди, че на 29.03.2015 г., около 06.30 часа, на път І, Е–79 в центъра на гр. Кресна е осъществено ПТП от М. С. О., при което загинал К. К. П.. Твърди се, че ищците са съответно низходяща и лице, с което починалият приживе е живеел на съпружески начала. Вината на извършителката била установена с влязла в сила присъда от наказателния съд. Твърди се, че със смъртта на К. П. ищцата Х. загубила най-близкия си човек, който олицетворявал всичко, за което мечтаела. Твърди се, че се запознала с него през 2012 г. и скоро след това заживели заедно. Животът им бил спокоен, без скандали, единственото й притеснение било, че не можела да зачене. На 24.10.2014 г. претърпяла гинекологична операция, която да увеличи шансовете й да зачене.
В деня на погребението му, ищцата Х. повръщала и имала болки в корема. Десет дни след смъртта му имала час за гинеколог, на който не отишла. Направила си тест за бременност, който се оказал положителен. Твърди се, че бременността й била тежка, а вследствие на преживения стрес отключила хипертония, което наложило често болнично лечение. Твърди се, че въпреки изминалия период от време ще носи мъката от смъртта на К. П. до края на дните си. Твърди се в исковата молба, че детето й вече познава баща си от портрета му, който виси в къщи и от нейните разкази за него. Твърди се, че детето получава наследствена пенсия в размер на 108 лв., увеличена на 150 лв. от 01.01.2018 г.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Мерцедес А 170”, да им заплати сумата от по 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от ищците, сумата от по 91 471, 15 лв. – обезщетение за забава върху тези главници, считано от 10.05.2015 г. – 09.05.2018 г., сумата от 75 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди от загубата на издръжка на ищцата Б. К. П. по 350 лв. месечно до навършване на пълнолетие на същата, сумата от 23 050, 73 лв. – обезщетение за забава върху тази главница за периода 10.05.2015 г. – 09.05.2018 г. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към същата.
Събраните от първостепенния съд доказателства са писмени, гласни, както и заключения на вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 3 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
САС намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивните жалби, както и предвид частичното обжалване на пъвоинстанционното решение, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) двете ищци са претърпели неимуществени и имуществени вреди от посоченото ПТП; в) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като не се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по този законов текст, а се спори само относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, респ. по размера на обезщетението за имуществени вреди.
Като се има предвид, че обжалваното решение е валидно и допустимо, по отношение на неговата правилност, САС в настоящия си състав намира следното:
По спорния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и казуалната практика на ВКС - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други, е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социалноикономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т. н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие – 29.03.2015 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на 4 застрахователите по КЗ (отм.); обстоятелството, че се касае за смъртен случай на партньор, респ.баща, който е бил активен във всяко отношение.
Следва да се отчетат и гласните доказателства – показанията на св. Ю. Я. и В. Г., разпитани пред СГС за огромния шок, преживян при вестта за смъртта на К. П. и отражението на това събитие върху живота на ищците.
Тези обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да приеме, че обезщетенията за неимуществени вреди са определени от първостепения съд в справедлив размер. Отдадено е нужното значение на интензитета на мъката на Х. и близостта й с починалия, докато за втората ищца има значение, преди всичко това, че тя е загубила баща си, още докато е била зачената и е била лишена от възможността да расте под бащини грижи, любов и внимание. Тя е била дълго чакано дете, появило се след много опити на родителите си да се сдобият с рожба.