Определение № 260 от 04.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. К., 04.07.2023 г.

Окръжен съд - К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500081 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 52/19.04.2023 г., постановено по в.ч.г.д. № 81/2023 г. по описа на Окръжен съд - К. е намален размера на присъденото на адв. К. И. Б. адвокатско възнаграждение с определение № 11/04.01.2023г. по ч.гр.д. № 584/2022 г. по описа на Районен съд - К., от 360 лв. на 200 лв.

С решението е отменено определение № 11/04.01.2023г. по ч.гр.д. № 584/2022 г. по описа на Районен съд - К. в частта, с която „И.С.К.” *** е осъдено да заплати на адв. К. И. Б. адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до пълния му присъден размер от 360 лв. и е отхвърлена молбата на адв. К. И. Б. по чл. 248 от ГПК в тази й част.

С решението е потвърдено Определение № 11/04.01.2023г. по ч.гр.д.

№ 584/2022 г. по описа на Районен съд - К. в останалата му част, с която „И.С.К.” *** с ЕИК 200604885 е осъдено да заплати на адв. К. И. сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение.

С решението адв. К. И. Б. е осъдена да заплати на „И.С.К.” *** сумата в размер на 15 лв., представляваща внесена държавна такса за обжалването, както е оставено без уважение искането на адв. К. И. Б. за присъждане на направените разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 13.02.2023г., като неоснователно.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от процесуалния представител адв. К.

Б. на длъжника С. З. С. е подадена молба вх. № 1675/10.05.2023 г. (по ел. поща) с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди сума, представляваща 66% от претендираното възнаграждение с оглед отхвърлената част от частната жалба, а в условията на евентуалност за отмяна изцяло на осъдителния диспозитив за сумата от 15 лева, както и 1 редуциране на присъдената в полза на жалбодателя сума до размера на 6.60 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „И.С.К.” ***, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав приема следното:

В мотивите на Решение № 52/19.04.2023 г., чието изменение в частта за разноските е предмет на настоящото производство, съдът е посочил, че формираната трайна и непротиворечива съдебна практика по подобен вид искания, напр.: Определение № 683/21.12.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5089/2015 г., ІІІ г.о., Определение № 296 от 27.09.2017 г. на ВКС по гр.д. № 566/2017 г., III г.о., Определение № 135 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1585/2020 г., III г.о., приема, че неоснователно страните претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските”, за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК. Приел е, че доколкото в настоящия случай се обжалва съдебен акт, с който първоинстанционният съд се е произнесъл в производство за разноски по чл. 248 ГПК в заповедно производство, което е приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и прекратяването му поради отказ от исканията по заявлението, стоящо в основата на това производство, то и генерирането на нови разноски по разглеждане на жалбата е недопустимо с оглед цитираната съдебна практика.

Предвид изложените подробни мотиви в Решение № 52/19.04.2023 г. при произнасянето от настоящия съдебен състав относно на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение и тези, представляващи внесена държавна такса за обжалването, настоящият съдебен състав не намира основание за изменението му в тази му част. За изчерпателност на настоящото изложение по отношение на присъдените с решението разноски, представляващи внесена държавна такса за подаване на частната жалба следва да се посочи, че цитираната съдебна практика, на която се позовава настоящият съдебен състав, разглежда адвокатското възнаграждение като разноски в производство по обжалване на съдебен акт, постановен по реда на чл. 248 ГПК, но не и други разноски, каквито са съответно внесената държавна такса. Внасянето на държавна такса е условие за редовност на жалбата и е дължимо на самостоятелно основание, като няма връзка и кумулативност между тези разноски и разноските за адвокатско възнаграждение, поради което при основателност на жалбата, държавната такса се следва като разноски на направилата ги страна. Доколкото предмет 2 на изначално развилото се производство по чл. 248 ГПК е именно дължимостта на адвокатското възнаграждение като разноски, то липсва основание направените разноски за държавна такса да не бъдат присъдени при основателност на жалбата и то в пълния им размер така, както е сторено със съдебния акт.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1675/10.05.2023 г. по описа на Окръжен съд - К., подадена от процесуалния представител адв. К. Б. на длъжника С. З. С., за изменение на Решение № 52/19.04.2023 г., постановено по в.ч.г.д. № 81/2023 г. по описа на Окръжен съд - К., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3