Решение № 162 от 17.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Смолян, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500126 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 71 от 10.01.2023година от К. М. К., депозирана чрез пълномощника адв.М. М., против Решение

№120/21.12.20202година, постановено по гр.д.№241/2022година по описа на Девински районен съд, с което предявения иск на основание чл.124 ГПК, във вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК от К. М. К., с ЕГН**********, от с.К., общ.Д., обл.С., представлявана от адв.М. В. М., със съдебен адрес гр.П., бул.П. ш. № **, ет.*, ап.* против „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Б. №*, бл.*, ет.*, представлявано от управителя Ц. П. К. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем А1, бърз кредит №****/30.09.2021г., сключен с ответното дружество “А. Ф.“ ООД, като неоснователен и недоказан.в частта с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката –ищца в първоинстанционното производство иск за нищожност на договор за паричен заем А1бърз кредит №****.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката –ищца в първоинстанционното производство иск за нищожност на договор за паричен заем А1бърз кредит №****.

Направено е оплакване за неправилност на решението в атакуваната отхвърлителна част,поради неговата незаконосъобразност. Според жалбоподателката PC Девин, неправилно е преценил, че договор А1, бърз кредит №****/30.09.2021г., № ****. сключен с ответното дружество

“А. Ф.“ ООД, отговаря на всички изисквания на чл.22 от

ЗПК.развива оплакване, че последният е нищожен и противоречащ на чл.22 от ЗПК.Сключеният договор № ****, не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на 1 договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договоре е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване па разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,завишавайки ….Твърди се още,че не става ясно какво се включва вобщите разцходи за възнаграждение,настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство Нс става ясно и защо има разлика в процентите на ГЛП и ГПР от над 9%, доколкото ответната страна заявява, чепроцента на ГПР не с включено възнаграждението за поръчителство. Т.е нее ясно какво е включено в ГПР, че да_е_с над 9% о този на ГЛП,към други разходя^ или. Нещо друго, можем само да гадаем,. Ето защо е направено оплакване,чене е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,задава допълнителни компоненти, конто го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.Наред с това се поддържа оплакване, че процесният договор е недействителен иа основание чл. 11ал.1 т. 11 от ЗПК.В чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от погреби теля. включително погасителен план,съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Развива оплакване, че няма погасителен план, който да отговаря на чл. 11,ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Доколкото в процесния договор е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и такса поръчителство,същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което не е сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за кредитополучателката да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.На следващо място е направено оплакване,че договорът за паричен заем е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,както и поради неправилно приложен ГПР, на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Според жалбоподателката Районен съд Девин правилно е забелязал, че има явно нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК,изразяващо се в надвишаване на максимално определения процент на ГПР, както и че определения в договора процент на 2

ГПР в размер на 49.01%, не е правилно прилагания между страните, но е неправилен извода на PC Девин, че това нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, не води до нищожност на целия договор, напротив чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК., е част от задължителното съдържание на всеки един договор за кредит и съгласно чл.22 от ЗПК, нарушението му води до нищожност на целия договор за кредит. Според жалбоподателката договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез договора за гаранция в размер на близо 148.46 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.01%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство е направено оплакване, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба се поддържа, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на договор за гарант/поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за потребителски кредит, без когото последният не може да бъде сключен се твърди,че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, поради което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая се твърди,че не е налице нито 3 една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

Предвид на това се поддържа, че в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.В насока на гореизложеното е й практиката на Окръжен съд Смолян, по идентични договори, обезпечени е договор за гарант/поръчител: Решение № 304/24.11.2022г. по в.гр.д№ 299/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян , Решение № 172/16.05.2022г. по в.гр.д№ 102/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян,Решение № 198/14.10.2021г. по в.гр.д№ 269/2021г. по описа на Окръжен съд Смолян, Решение № 64/25.03.2022г. по в.гр.д№ 36/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян. Решение № 192/08.10.2021г. по в.гр.д№ 221/2021г. по описа на Окръжен съд Смолян и много други. В тази насока е практиката на съдилищата в страната именно постановена по договори за кредит, обезпечени с договор за гаранти/поръчители: Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991 / 2020 г. на възз.