Акт от 13.04.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

90

Година

09.07.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.14

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Надежда Атанасова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20075100600127 по описа за

2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 27/29.03.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 901/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал Д. М. Т. от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 17.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Т. М. Т. от с.Нови пазар, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой на лицата М. Х. С. и Х. Т. С., и двамата от с.Снежинка - престъпление по чл.325 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 700.00 лв. Със същото решение съдът е признал и Т. М. Т. от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали за виновен в това, че на 17.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Д. М. Т. от с.Нови пазар, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой на лицата М. Х. С. и Х. Т. С., и двамата от с.Снежинка - престъпление по чл.325 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 700.00 лв. Осъдил е Д. М. Т. и Т. М. Т., със снета по делото самоличност, да заплатят солидарно по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски, в размер на 50 лв.

Недоволни от решението са останали подсъдимите Д. М. Т. и Т. М. Т., и двамата от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, които го обжалват чрез защитника си, като твърдят, че при постановяване на решението неправилно е приложен материалния закон. Считат, че по делото не са събрани безспорни доказателства, установяващи, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав, за който са били предадени на съд. Излагат съображения, че за да бъде една присъда /всъщност в случая е постановено решение/ законосъобразна, изводите на съда следвало да се подкрепят от събраните по делото доказателства, а в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не се установило по безспорен начин да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото. Неправилно съдът бил кредитирал показанията на св.М. и Х. С., както и показанията на св.Диана и Йън Стройър, които били противоречиви и непоследователни и се опровергавали от приетите по делото съдебно-медицински експертизи. Молят да бъде отменено обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, вместо което да бъде постановено ново, с което подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, редовно призовани, като чрез процесуалния си представител и защитник поддържат жалбата си така, както е предявена.Не сочат нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че с решението на първоинстанционния съд е установена по несъмнен начин фактическата обстановка такава, каквато е отразена и в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като същата се подкрепя от събраните по делото доказателства. Излага съображения за липса на противоречия в показанията на свидетелите – очевидци Диана и Йън Стройър, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 17.04.2006 год., около 17 часа, подсъдимите Д. Т. и Т. Т. /които са братя/ отишли в с.Снежинка, общ.Кърджали, където живеел тъстът на подс.Т. Т. – св.Ешреф Мустафа. Двамата подсъдими се насочили към дома на съпрузите М. С. и Х. С., с които били във влошени отношения. До портата на къщата седял св. М. С., като при приближаването си към него, подсъдимите го попитали къде е съпругата му, и след като същият им отговорил, че сигурно си е в къщи, подсъдимите му казали да я извика. Св.М. С. влязъл в дима си и извикал жена си – св.Х. С., която лежала на леглото, да излезе навън. Св. Х. С. излязла при мъжа си и поздравила подсъдимите, като се приближила към портата. Внезапно, без да каже нищо, подс.Т. Т. ударил св.Х. С. с юмрук в лявата страна на гръдния кош, а подс. Д. Т. я ударил с крак в слабините, при което свидетелката паднала на земята. Непосредствено след това двамата подсъдими започнали да нанасят удари на св. М. С. по главата с юмруци и ритници, вследствие на което посоченият свидетел също паднал на земята, като и двамата пострадали започнали да викат за помощ. Подсъдимите продължили да нанасят удари с ръце и крака на свидетелите, като не им позволявали да се изправят. Случилото се било видяно от св.Диана и Йън Стройър, които се намирали на терасата на втория етаж на къщата си, съседна на къщата на св.М. и Х. С., като св.Дияна Стройър веднага влязла вкъщи и се обадила на дежурния в полицията, а съпругът й слязъл по стълбите, излязъл от къщата си и се насочил към двора на св.М. и Х. С. Приближавайки към двора на последните, св.Йън Стройър също се развикал на подсъдимите да престанат, след което подсъдимите преустановили побоя и си тръгнали. В резултат на обаждането на св.Дияна Стройър до полицията, след известно време в с.Снежинка пристигнал св. Кадир – районен инспектор, който заварил на местопроизшествието св. Х. С., М. С., Йън Стройър и Диана Стройър. Св.Кадир видял, че ризата на св.М. С. била скъсана, двамата пострадали били разстроени, а св.Дияна и Йън Стройър били изключително възмутени от случилото се. Св.Кадир изслушал обясненията на четиримата свидетели, след което извикал и двамата подсъдими, като разпоредил на всички на следващия ден да се явят в РПУ- Кърджали за изясняване на случилото се.

Пострадалите М. С. и Х. С. били освидетелствувани от съдебен лекар на 18.04.2006 год., който констатирал наличието на кръвонасядания и охлузвания на кожата на гръдния кош и лявата предмишница на св.М. С.; както и кръвонасядания по крайниците на св.Х. С., като съдебният лекар е заключил, че е възможно описаните увреждания да са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин, съобщени от освидетелствуваните /които са съобщили на лекаря, че на 17.04.2006 год. около 17.30 часа са били бити с ръце и ритници от познати им лица/.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св.М. С., Х. С., Мустафа, Реджеб и Кадир, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Дияна Стройър и Йън Стройър, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от Районен съд – Кърджали, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствените материали по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, които следва да бъдат кредитирани; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира, че правилно при установяване на фактическата обстановка по делото първоинстанционния съд е кредитирал показанията на св.М. С., Х. С., Дияна Стройър, Йън Стройър и С. К., като логични, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. В тази връзка въззивният съд намира за неоснователен довода на защитата на жалбодателите, изложен във въззивната жалба и поддържан при съдебните прения от защитника на подсъдимите – че не следвало да бъдат кредитирани показанията на посочените свидетели /особено на първите четирима/, тъй като съществували съществени противоречия между тях. Това е така, тъй като противоречията между показанията на тези свидетели /доколкото има такива/, са несъществени – отнасят се до обстоятелства кой първи от подсъдимите кого от пострадалите е ударил и къде, което е без особено правно значение, имайки предвид, че настоящото производство не се води за престъпление против личността, чрез причиняване на телесни повреди на св.М. С. и Х. С., а е за престъпление против реда и общественото спокойствие /хулиганство/, като безспорно установен от всички доказателства по делото е факта на нанасяне на побой от двамата подсъдими на св.Х. С. и М. С. на инкриминираните време и място, чрез нанасяне и от двамата подсъдими на удари с ръце и крака на посочените свидетели, посредством които действия обвинението твърди, че е осъществено престъпното деяние от двамата подсъдими. От друга страна, св.Реджеб и Мустафа в показанията си не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заявявайки, че не знаят нищо по случая, което не е в състояние да опровергае другите събрани по делото доказателства.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че жалбодателите Д. Т. и Т. Т. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – че на 17.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие като извършители, извършили непристойни действия – нанесли побой на М. С. и Х. С., и двамата от с.Снежинка, общ.Кърджали, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи тези изводи и да постанови решението си, с което е признал подсъдимите за виновни и им е наложил посочените по-горе административни наказания, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателите, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че и двамата подсъдими са участвували в осъществяването на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна, и то в качеството им на съизвършители. Установено е от доказателствата по делото, че и двамата подсъдими са взели участие в нанасянето на побоя, чрез нанасяне на удари с ръце и ритници на св.М. С. и Х. С. на обществено място – пред и в двора на пострадалите, като в близост са се намирали св.Дияна и Йън Стройър, които са възприели случилото се като непосредствени очевидци. Участието и на двамата подсъдими в осъществяването на деянието се установява от показанията не само на пострадалите свидетели М. С. и Х. С., но и от показанията на свидетелите Дияна и Йън Стройър, а косвено и от показанията на св. С. К. Нещо повече, обективни данни за нанесените на пострадалите увреждания са установени при извършване на съдебно-медицинското освидетелствуване на същите, на които посочените свидетелски показания съответствуват, и на които правилно първоинстанционният съд е дал вяра. Същевременно, законосъобразен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че посегателството спрямо телесната неприкосновеност на св.М. С. и Х. С. по посочените начин, време и място на извършването му, без по делото да са налице категорични данни последните да са дали някакъв съществен повод за това, и станало достояние и на други лица и предизвикало тяхното възмущение, представлява “хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК – осъществено е чрез извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като за обосноваването му първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Следва само да се отбележи в допълнение, че извършвайки инкриминираното деяние по описаният по-горе начин, двамата подсъдими не само са нанесли леки телесни повреди на пострадалите, но чрез това по несъмнено груб начин са демонстрирали пренебрежението си към възприетите в обществото норми на поведение /вкл. и на обществени места/, и на установения обществен ред, както и са изразили явно неуважение към личността и телесната неприкосновеност на пострадалите и към обществото като цяло. От субективна страна престъплението всеки от подсъдимите е извършил при форма на вината – пряк умисъл, обективиран в поведението им; като е налице общност на умисъла на подсъдимите за извършване на хулиганските действия - всеки от подсъдимите освен своя собствен, е съзнавал и умисъла на другият подсъдим, като е целял от общата дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.