Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 848 от 14.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 951/2022
Вид
Решение № 848
Подписан
14.03.2023
В сила
07.04.2023
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20223110100951 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, представлявана от Кмета И. ***, срещу С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *** с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик по силата на закона (чл. 6 ЗС, вр. §6, изр. 2, т. 1, предл. 1 ПЗР на ЗМСМА) на идеална част от 51 кв.м. от поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр. Варна, р-н Приморски, одобрени по силата на Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № 18-12727-03.12.2019 г. на Началник на СГКК-Варна, изменена от 08.01.2021 г., целият с площ 611 кв.м., с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, *** номер по предходен план 373, кв. 29, парцел XIV, при съседи: *** **** както и да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците С. Д.

Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ владението върху идеалната част от имота на ищеца ***, представлявана от Кмета И. ***.

В открито съдебно заседание по делото ищецът се е отказал частично от иска си, като предмет на производството остава само 22 кв.м. ид.ч. от процесния имот.

В исковата молба ищецът **** твърди, че на 03.10.2019 г. е уведомена за подадено от ответника И. заявление до СГКК-Варна за започната процедура по изменение на КК и КР по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор **** и имот с идентификатор **** по отношение на изменение на границата между двата имота и за нанасяне на самостоятелни обекти в сграда. Сочи, че му е даден срок за становище, което е подал и е заявил, че следва да се впише като собственик на 51 кв.м. идеални части от имот с идентификатор ****, доколкото са част от бивша улица, и от представените документи се установява, че наследодателят на заявителя е притежавал парцел III, кв. 29 с площ 560 кв.м., като според регулационния план на *** от 1957 г. имотът представлява парцел V, кв. 29 и южната му граница не кореспондира с тази на действащия УПИ XIV-373. Излага, че със Заповед № 18-12727-03.12.2019 г. на началника на СГКК - гр. Варна е вписана собствеността върху самостоятелните обекти в горепосочените сгради, което не е спорно, нито касае предмета на настоящата искова претенция. Същата не е обжалвана и е влязла в сила.

Твърди, че е уведомена за друго заявление от ответницата Б. за започнато производство за изменение на КР и заличаване на **** по отношение на вписаните 51 кв.м. ид.ч. въз основа 1 на КНА от 04.09.2020 г. Ищецът е възразил срещу промяната, но въпреки това същата е извършена. С КНА са признати ответниците за собственици на 51 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот с идентификатор ****, на основание чл. 587, ал. 2 ГПК. Не спори, че в полза на ответниците е издала удостоверение във връзка с подадено заявление за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. По правата на ответниците твърди, че се е снабдил с документи, от които се установява, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № *** е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим имот: дворно място в размер на 565 кв.м., съставляващо парцел V, дв. 353А, кв. 29 по плана на с. ***, при съседи *** и път. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** септември 1963 г., *** е дарил на *** незастроено дворно място, находящо се в с. ***, Варненско, съставляващо парцел V, кв. 29 по плана на селото, в размер на 486 кв.м. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № *** октомври 1964 г. е признато, че *** е придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху 48 кв.м. от стара улица, собственост на ГНС, гр. Варна и върху 34 кв.м., придадена собствения му парцел № 353А от кв. 29 по плана на с. ***. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** *** със съгласието на съпругата си *** е дарил на сина си И. Д. И. следния свой недвижим имот: 25/57 ид. части от дворното място, находящо се в с. ***, Варненско, съставляващо парцел V-353A от кв. 29, по плана на същото село, при граници на цялото място: от двете страни улици, *** и *** Д.

И.. И. Д. И. е подал искова молба, с който е предявен иск за съдебна делба срещу *** и ***, по който иск е образувано гр. дело № 29/1977г., VI състав на ВРС, с предмет на делбата: дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353А от кв. 29 по плана на същото село, при граници на цялото място:от двете страни улици, *** и *** Д. ***, чиято квадратура съгласно скица № 844/1976 г. е 560 кв.м. С решение от 18.01.1977 г. по това производство е допуснато извършването на съдебна делба между И. Д. И. и родителите му на недвижим имот - дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353А от кв. 29 по плана на същото село, при граници на цялото място:от двете страни улици, *** и *** Д.

***, с квадратура 560 кв.м., при квоти 2/4 за И. Д. И. и по 1/4 за *** и ***. Във втората фаза на делбата съгласно Протокол от 26 януари 1977 г., от публично съдебно заседание проведено по гр. дело № 29/1977г. по описа на ВРС е одобрена постигнатата спогодба между страните, както следва: на ищеца И. Д. И. се дава в реален дял и владение целия недвижим имот, предмет на делбата - дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353А от кв. 29 по плана на същото село, при граници на цялото място: от двете страни улици, *** и *** Д. ***, целия с площ 560 кв.м., заедно с жилищната сграда изградена върху този парцел на един етаж, като ищеца се задължава да заплати на ответниците паричен дял. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на съдебна спогодба № *** въз основа на приложените към молбата на И. Д. И. писмени доказателства, сред които е и съдебната спогодба по гр. дело № 29/1977г. по описа на ВРС, VI състав, е признал И. Д. И. за собственик на дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353А от кв. 29 по плана на същото село, при граници на цялото място:от двете страни улици, *** и *** Д. ***, целия с площ 560 кв.м., заедно с жилищната сграда изградена върху този парцел на един етаж. С нотариален акт за дарение на недвижим имот *** И. Д. И. е дарил на сестра си С. Д. И.а правото на надстройка на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, кв. ***, на *** от 115 кв.м., заедно със североизточната изба от 12.70 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/4 ид.ч. от подпокривното пространство, заедно със 100 кв.м. ид. части от дворното място, цялото застроено и незастроено от 560 кв.м., представляващо парцел пл. № 253 А в кв. 29 по плана на кв. ***, Варна, при граници за целия парцел: пл. № 353 и 352 и от двете страни улици. С нотариален акт за замяна *** - пункт I. И. Д. И. е прехвърлил на сестра си С. Д. Б. следния свой собствен недвижим имот: 180 кв.м. ид.ч. от дровно място, находящо се в гр.

Варна, кв. ***, *** цялото застроено и незастроено с пространство от 560 кв.м., съставляващо парцел пл. № III-353 в кв. 29 по плана на кв. ***, Варна, при граници за целия парцел: пл. № 353 и 352 и от двете страни улици. По отношение на правото си на собственост върху процесната идеална част ищецът твърди, че видно от цветно копие от КП 2

1956-1957 г. на кв. ***, с отразена регулация, одобрена със Заповед № 925/02.06.1966 г., ведно с разписен лист имот пл. № 353а., е видно как е бил ситуиран имот пл. № 353а, съответно ясно е очертано трасето както на улица *** така и на улица ***. Видно е че имот пл. № 353а е бил с по-малка площ, съгласно предвижданията на горецитирания план, като набляга, че по гр. дело № 29/1977г. по описа на ВРС - предмет на делбата е бил имот с площ 560 кв.м. Сочи, че видно от приложеното към исковата молба цветно копие на Кадастралнорегулационен план на кв. ***, гр. Варна, одобрен със Заповед № 84/20.11.1985 г. и разписен лист, в частта на ПИ № 373, е изменена уличната регулация, като част от улицата е придадена към имот № 373, съответно към УПИ XIV-373. За имота ситуиран по КККР на гр.

Варна, административен район Приморски -ПИ **** е действащ РП одобрен през 1985 г.

Твърди, че още към 1966 г., когато е одобрена предходно действащата регулация, процесната идеална част с площ 51 кв.м. е била част от улицата. Счита, че съгласно чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция /ДВ, бр. 92/1951 г./, държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. За имота държавна собственост действа забраната за придобИ.е по давност.

Счита, че правото на собственост върху процесните 51 кв.м. ид.ч. е преминало в нейния патримониум по силата на закона, независимо, че няма съставен акт за общинска собственост. Излага, че с §1 от ЗД на ЗС е наложен мораториум и давността за придобИ.е на държавни или общински имоти е спряла да тече. Цитира съдебна практика по отношение на действието на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт. Счита, че въпреки признатите права от нотариуса в КНА фактическият състав на придобивната давност не е бил изпълнен, защото имотът не е представлявал годен обект на давностно владение, защото е било налице ограничение за придобИ.е по давност. Счита още, че по ЗТСУ е било недопустимо придобИ.ето на реална и идеална част от дворищнорегулационни парцели по давност чрез осъществяване на владение, освен ако давността е изтекла преди влизането на закона в сила /до 1973 г./. Аналогична забрана съществува и по сега действащия ЗУТ. Предвид изложеното моли съда да установи, че е собственик на процесните 51 кв.м. идеални части от имота и да осъди ответниците да му предадат владението върху тях. Моли се и за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт и присъждане на разноски.

Ответниците С. Д. Б. и И. Д. И. подават писмен отговор, с който оспорват иска.

Твърдят, че не е ясно в кой момент и на какво придобивно основание ищецът твърди, че е придобил процесните идеални части от недвижимия имот. Не оспорват, че владеният целия имот, но оспорват твърдяното право на собственост на ищеца по отношение на процесните 51 кв.м. ид.ч. Не оспорват, че части от поземления имот с идентификатор **** попадат върху терен, отреден за улица по предходно действал регулационен план от 1966 г.

Оспорват, че предвиждането на посочения регулационен план е довело до възникване на общинска собственост върху претендираните идеални части по силата на закона, а именно поради това, че тези идеални части са нямали друг собственик. Сочат, че първият кадастрален и регулационен план с улична и дворищна регулация за процесната територия е одобрен през 1920 г. - КРП на с. Кестрич. ПИ с идентификатор с идентификатор **** попада върху имот пл.№ 115 по КП от 1920 г., за който е отреден парцел Х-115, кв.10 по РП-1920 г. на с. Кестрич. В разписния лист към КРП от 1920 г. за собственик на имот пл.№115 е посочено лицето *** Излага, че регулационният план на селото от 1920 г. е приет при действието на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г., който закон е действал до 1941 г., като правната уредба по този закон предвиждала непосредствено отчуждително действие на уличнорегулационния план. Считат, че приложима е разпоредбата на чл. 74а от ЗПИНМ (отм.), тъй като независимо, че части (не идеални, а реални части) от имот пл.№ 115 по КП-1920 г. са били включени в уличната регулация на селото съгласно РП от 1920 г., тези части от имота не са заети до 09.07.1956 г. за изграждане на мероприятието, предвидено в РП от 1920 г., нито за същите е заплатено дължимото обезщетение на лицата, вписани в регистъра към плана за ПИ пл.№ 151. Твърди, че разпоредбата на чл.74а ЗПИНМ (отм.), с обратна сила е преуредила отчуждителното действие на уличнорегулационния план в зависимост от заплащане на дължимото на 3 собственика обезщетение, предвидено като условие в чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) за преминаване на собствеността към държавата, когато недвижимите имоти на частни лица и обществени организации са отредени за мероприятия по уличнорегулационния план.