Решение № 10 от 02.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ямбол, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стянова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600467 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на упълномощения защитник – адвокат от АК **** на подс. Б. Ш., гражданин на Република ****, срещу Присъда № 85/12.09.2025 г., постановена по НОХД № 728/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.

С присъдата, подс.Ш. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 10.38 часа, на път I-7, км. 301+300м., община Елхово, обл.Ямбол, с посока на движение от гр.Елхово към ГКПП-Лесово, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „**** ***** **** ****”, с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № ARPM **** – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на това основание вр.с чл.2, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ЕДНА 1

ГОДИНА лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 200.00 /двеста/ лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години.

На основание чл.343б, ал.5 от НК подсъдимият Б. Ш. е осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 5 050 лв., представляваща равностойността на управляваното от него моторно превозно средство - лек автомобил „**** ***** **** ****”, с peг. № *******, собственост на подсъдимия Б. Ш. /В.S./ и на съпругата му като придобит в режим на СИО, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски във фазата на съдебното производство, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово, в общ размер на 502.50 лева и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски по ДП № ***/**** г. по описа на РУ–Елхово за служебен защитник в размер на 300.00 лева, платими в полза на Републикански бюджет, по сметка на Национално бюро за правна помощ, както и да заплати държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.

На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът е постановил направените във фазата на досъдебното производство разноски за извършен устен и писмен превод в размер на 90.00 лева, да останат за сметка на органа на досъдебното производство – ОД на МВР-Ямбол.

С присъдата, районният съд се произнесъл и по отношение веществените доказателства по делото – лек автомобил „**** ***** **** ****”, с peг. № ******* и ключа за него, които се намират на съхранение в РУЕлхово, като разпоредил след влизане в сила на присъдата, същите да се върнат на лицето, от което са иззети – на подсъдимия Б. Ш..

В подадената жалба и допълнението към нея се навежда довод за 2 неправилност на присъдата на районният съд, аргументиран с твърдение за допуснато съществено нарушение на процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, установена в Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По-конкретно се изтъква, че в настоящия случай контролните органи неправилно са установили концентрацията на алкохол в кръвта, единствено на базата на показанията на техническото средство „Дрегер“, доколкото не е доказано, че водачът е отказал и двата посочени предвидени в Наредба № 1 алтернативни метода на изследване и установяване на концентрацията на алкохол - с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Според защитника, контролният орган извършил проверката с техническото средство, което е отчело 1,7 промила алкохол в издишания от подс.Б. Ш., при попълването на талона за изследване, който е по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/2017 г., не е отразил по смисъла на чл.6, ал.4 от Наредбата правилно отказът на подсъдимия да избере един от двата начина – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване да се установи концентрацията на алкохол в кръвта, за да се приемат отчетените показания от техническото средство по смисъла на чл.6, ал.10 от Наредбата. Наличието на такъв изричен отказ според защитника следва да бъде установен чрез подпис на свидетел, положен в нарочна графа в издавания талон, като подобни данни в случая липсвали. От това, защитникът прави извод, че не е налице отказ на водача да избере един от двата способа за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Така също, защитата посочва, че в Наредбата е указано, че в талона за изследване ненужното се зачертава и като не е сторено това, е довело до заблуждение на изследваното лице, за какво ще бъде изследвано и го поставя в невъзможност да се защити и да изрази информирано становище. В тази връзка намира, че употребата на алкохол от подсъдимия, не е била установена по надлежния ред, тъй като предвидените предписания в чл.7, ал.1, чл.8 и сл., респ. чл.10, ал.1 вр.чл.6, ал.10 от Наредбата не са спазени. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, т.к. обвинението е останало недоказано.

Въззивникът Б. Ш. чрез своя защитник – адвокат от АК-**** поддържа жалбата и допълнението към нея на основанията изложени в тях и с 3 направеното искане.

Участващият по делото прокурор настоява за потвърждаване на първоинстанционнната присъда като правилна, обоснована и справедлива.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Въззивната жалба като подадена в срок и от страна, имаща право и интерес от обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по същество се преценя за неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК.

Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.

102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Въззивната инстанция, като извърши и собствена 4 преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Поради това, въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава, каквото е искането по жалбата на защитника, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият Б. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 10.38 часа, на път I-7, км. 301+300м., община Елхово, обл.Ямбол, с посока на движение от гр.Елхово към ГКПП-Лесово, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „**** ***** **** ****”, с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № ARPM ****.

Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото и кредитирани от съда доказателства, коментирани по-горе, се установява по категоричен начин както авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът - подсъдим е управлявал на **.**.**** г. около 10,38 часа, на път I-7, км. 301+300м., община Елхово, обл.Ямбол, МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасния му характер и последици и тяхното целене.

Въззивният съд намери за неоснователен наведеният както пред районния съд, така и в жалбата довод за недоказаност на обвинението.

Изложените от защитата в тази връзка аргументи не отговарят на действителното фактическо положение, установено по делото от приложените по него писмени доказателства. Съгласно чл.1, ал.3 и чл.3а, т.2 от Наредба №1 5 от 19.07.2017 година за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на употребата на алкохол се извършва посредством използване съответно на технически средства или медицински и химически изследвания, като в случаите, когато лицето не приема показанията на техническото средство, по искане на водача употребата на алкохол се установява чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване. Тоест, съдържанието на алкохол се установява както чрез използване на техническо средство, така и чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване, като тези два алтернативни начина задължително се прилагат само при оспорване показанията на техническото средство и след надлежен избор на един от тях от страна на проверявания. В конкретния случай, както правилно е отбелязал в мотивите си районния съд, за установяване употребата на алкохол от подсъдимия като водач на МПС е бил приложен първият метод, а именно – посредством показанията на използваното техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № ARPM ****, проба номер ****, която е отчела концентрация на алкохол 1.70 на хиляда. Показанията на техническото средство са вписани и в талона за изследване, в който са отбелязани и изискуемите по чл.6, ал.6 от Наредба № 1 данни. Същият е подписан и получен от подсъдимия без възражения и с отразяване на посочения от него метод на изследване, а именно – медицинско и химическо изследване, който избор подсъдимият е удостоверил с подписа си. Впоследствие, и в съответствие с указаното в чл.7 от Наредбата, подс.Ш. е отведен от полицейския орган до мястото за извършване на медицинско изследване – ФСМП – гр.Елхово, където е отказал да даде проба за изследване. Отказът на подс.Ш. да даде проба за медицинско изследване е удостоверен с подписа на медицинското лице, на подсъдимия и на свидетел. В този случай, както правилно е отразил в мотивите си първия съд, съгласно нормата на чл.6, ал.10, предл.последно от Наредбата, употребата на алкохол се приема за установена въз основа на показанията на техническото средство. В резултат, доводите на защитника, че е нарушена процедурата по съставяне на талона за медицинско изследване и по отразяване на направения от подсъдимия отказ да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване, е неоснователен.