Решение № 241 от 18.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Стара Загора, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530104579 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

Ищцата Н. Г. П. твърди в исковата си молба, че бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2353879 от 24.02.2021г. при условията на Закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

По силата на този договор, кредиторът следвало да предостави заемни средства в размер на 2791.24лева, от които размер на Кредита 2 500.00 лева и размер на застрахователната премия 291.24 лева. Страните са уговорили годишният лихвен процент по заема да е в размер на 39.79 %, а годишният процент на разходите да бъде 47.91 %. Уговорен бил срок на договора в 24 месеца.

Твърди, че във връзка с Договор за потребителски кредит с № 2353879 от 24.02.2021г. и на основание глава II, чл. 4 от последния, сключила и договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаряло, че ищцата дължала възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от г-жа П. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът

„КРЕДИСИМО“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и 1 не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Твърди, че е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е платила без основание във връзка с процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Всички парични средства били внесени изцяло по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

Заявява, че между нея и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството на кредитор, бил сключен и друг Договор за потребителски кредит с № 2441406 от 10.09.2021г. пак при условията на Закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 3000 лева. Страните са уговорили годишният лихвен процент по заема да е в размер на 39.78 %, а годишният процент на разходите да бъде 47.90 %. Уговорен е срок на договора в 24 месеца. Във връзка с Договор за потребителски кредит с № 2441406 от 10.09.2021г. и на основание глава II, чл. 4 от последния ищцата сключва и договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаря, че ищцата дължи възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплаща от г-жа П. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Твърди, че е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е платила без основание във връзка с процесния договор за кредит и договора за поръчителство била сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437. Във връзка с Договор за потребителски кредит с № 2441406 от 10.09.2021г. година, г-жа П. прави следните погасителни вноски, а именно: на 30.11.2021г. - погасителна вноска в размер на 400 лева; на 31.12.2021 година - погасителна вноска в размер на 415 лева; на 31.01.2022 година - погасителна вноска в размер на 660 лева; на 18.03.2022 година - погасителна вноска в размер на 2638,71 лева. Така по Договор за потребителски кредит с № 2441406 от 10.09.2021 година общата внесена сума е в размер на 4113,71 лева.

2

Смята, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал.

1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е събрал от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Също така, счита, че в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да Формира ГПР в размер на 47.91 % по Договор за потребителски кредит с № 2353879 от 24.02.2021 година и в размер на 47.90 % по Договор за потребителски кредит с № 2441406 от 10.09.2021 година. Това било така, защото освен възнаградителната лихва, следвало като разход по заемите да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка считам, че това нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Смята, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заемите цели единствено въвеждане в заблуждение на доверителката ми относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите.

Предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите, съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК. В договорите за поръчителство се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основаните договори. Сочи съдебна практика.

В тази връзка, счита, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно 3 от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е „КРЕДИСИМО“ ЕАД като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основанието договори за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника, което от своя страна води и до недействителност на договорите за кредит.

Твърди, че кредиторът има преддоговорното задължение да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и съобразно Директива 2008/48. В този смисъл били и параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че следва да се предостави поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника.

Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и

14/83 Von

Colson/. Всичко изложено именно обосновава факта, че поръчителството е предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема.

Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението, че последните не 4 са произвели правен ефект, смята, че и уговорките за заплащане на възнаграждения на гаранта „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899 за учредяване от негова страна на лично обезпечение също са нищожни.

Конкретните договори обаче са недействителни и на самостоятелно основание.

Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.

На самостоятелно основание, счита че приложените възнаградителни лихви, в размер на 39.79 % по Договор за потребителски кредит с № 2353879 от 24.02.2021 година и 39.78 % по Договор за потребителски кредит с № 2441406 от 10.09.2021 година, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва.

Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

Твърди, че уговорката за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай, дори не е от значение обстоятелството дали задължението по договора за кредит се приема като необезпечено или като обезпечено, тъй като сключеният договор за поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899 би следвало да се приеме като вид обезпечение по кредита.