Решение № 62 от 07.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 121/2023
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 07.02.2024
- Състав
- Георги Драгостинов, Радка Цариградска, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. В.Т., 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Радка Цариградска
Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.10.2020 год., постановено по гр.дело № 1040 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година, спрямо „Електроразпределение Север“-АД, гр. Варна, е прието за установено, че М. Й. Р. не дължи сумата от 5 983,57 лв., корекция на сметката за доставено електричество в гр. В.Т., ул. „О.", за времето от 01.04.2016 година до 24.09.2019 година. В полза на ищцата са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна, с оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон.
Претендира отмяна и постановяване на ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – М. Й. Р. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във връзка с чл. 55, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ. бр.
35 от 30 април, 2019 год., изм. и доп.).
Ищцовата страна - М. Й. Р. - излага в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения по доставка на електричество за имот в гр. В.Т., ул. „О.". За периода от 01.04.2016 година до 24.09.2019 година й била начислена сумата от 5 983,57 лв., стойност 1 на неотчетена електрическа енергия. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че не дължи на ответника исковата сума и присъждане на разноските по делото.
Ответната страна - "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - оспорва иска с възражения сумата да е стойност на реално доставена електроенергия. Проверка установила, че електромерът е отчел количества електричество в невидим на дисплея регисър.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Не се спори, установено е от обясненията на страните, че ответникът доставя електричество в имот на ищцата в гр. В.Т., ул. „О.". На 24.09.2019 година служители на ответното дружество заменили електромера с нов и са го изпратили за експертиза на Българския институт по метрология - протокол № 1502638 от 24.09.2019 година.
Институтът е дал заключение за регистрирана енергия в тарифа Т З - 33972,414 kWh, невизуализирана на дисплея. Електромерът отговарял на метрологичните изисквания за измерване, не съответствал на техническите характеристики.
Начисленията в регистър Т 3 на електромера изисквали софтуерна намеса, променяща тарифната схема. Настроени да отчитат доставяното електричество били само регистър 1 и 2 – неоспорената в тази й част експертиза на вещите лица И. Б. и И. Т.. В имота на ищцата електромерът е монтиран през 2016 година без информация за показанията в невизуализираните регистри. Експертизата не се ангажира със заключение кога са възникнали показанията в регистър Т 3 и на какво се дължат тези показания – разпитът на вещите лица в заседанието на 12.12.2013 година.
Фактите налагат извод за основателност на предявения иск. Твърдението на ответната страна да е доставила електричество на стойност исковата сума е недоказано. Това налага правото й на корекция по чл. 55, ал. 1 от Правилата за измерване на колиечството електрическа енергия да бъде отречено.
За да претендира цена, продавачът трябва да е изправна по правоотношението страна - да е доставил електричество, а точно този факт е спорен и по делото не е подкрепен с доказателства. Констативният протокол от 24.09.2019 година, на който ответникът се позовава като доказателство за начислението, е непротивопоставим на ищеца и сам по себе си не установява доставка на енергия. Като частен свидетелстващ документ няма доказателствена стойност за удостоверените факти – аргумент за противното от чл. 179 от ГПК. Същото се отнася и до протокола на Българския институт по метрология № 125 от 02.03.2020 година – касае се за частно експертно заключение, непротивопоставимо на ищеца.
Тезата на ответника е окончателно разколебана от констатациите и заключението на цитираната по-горе експертиза, допусната по указания на Върховния 2 касационен съд в отменителното решение по гр.дело 4550 по описа за 2021 година. Тази теза е и вътрешно противоречива, доколкото постулира изправност на електромера, а в същото време говори за неправилно отчитане – по тарифа, която не е настроена за това – на доставеното електричество.
В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноските на ищеца, доказани в размер на 2 750 лв. - чл. 78, ал. 1 от ГПК. Сумата следва да се присъди с настоящото решене. Искането на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
Заплатеното въззивника адвокатско възнаграждение възлиза на 6 648 лв. по представения списък с разноски. Договарянето на сума за адвокатско възнаграждение, надхвърляща платената от ищеца, имплицитно сочи за признание на ответника, че заплатеното от ищеца възнаграждение е адекватно на фактическата и правна сложност на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решение от 19.10.2020 год., постановено по гр.дело № 1040 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година.
Осъжда "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна да заплати на М. Й. Р., ЕГН:
**********, гр. В.Т., ул. „О.", сумата от 2 750 (две хиляди седемстотин и петдесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3