Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 90 от 02.03.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1679/2020
Вид
Протокол № 90
Подписан
02.03.2021
Състав
ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 343, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 443 · Кодекс за застраховането
  • чл.443, ал. 1, изр.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 448 · Кодекс за застраховането
  • чл. 459, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 58, ал.6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 202 · Кодекс на труда
  • чл. 11 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
  • чл. 17 · Наредба за задължителното застраховане

ПРОТОКОЛ

№ 90 гр. Разград , 25.02.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Гражданско дело № 20203330101679 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩEЦЪТ редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б. Р..

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д. Д..

ЗА ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, не се явява представител.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА редовно призовани, не се явяват.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване на изискванията на чл. 142, ал.1 ГПК.

ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Д. А. А., които претендира сумата от 45000лв.. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука от 13.06.2018г., ведно със законната лихва от 14.06.18г. до окончателното изплащане на паричното задължение, както и сумата 395 лв., представляващи обезщетения за претърпени от него имуществени вреди - разходи за рехабилитационен курс, в следствие на трудова злополука от 13. 05. 2018г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 14. 06. 2018 г. до окончателното изплащане на паричното задължение.

1

Претендира и разноски.

Страните са сключили трудов договор № 87/10.05.2018г, по силата на който ищецът е бил ангажиран по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор“ на товарен автомобил за осъществяване на международен транспорт, с код по НКПД 8332206. Мястото на извършване на работата му било Кралство Холандия. Трудовият договор бил прекратен със заповед № 28/08.02.2019г. на основание чл. 325, ал. 1, т.1. КТ.

На 13. 06. 2018 г., в периода на действие на трудовия договор, Д.А. осъществявал доставка с товарен автомобил в гр. Венделшайм, югозападната част на Федерална република Германия. Ищецът пристигнал около 13:00 на адреса и предприел действия по подготовка за разтоварване на стоката от товарния отсек на автомобила. На мястото имало мотокар, с който да се осъществи свалянето на продуктите от ремаркето, тъй като нямало рампа. Тъй като липсвала стълбата за качване и слизане на товарния отсек, А. се налагало да бъде повдигнат с виличните рогове на мотокара, заедно с количката за разтоварване. По време на издигането А. усетил раздрусване на мотокара, загубил равновесие, а дясната му ръка попаднала е движещата се рама на мачтата на мотокара, която смачкала четирите му пръста.

В резултат на злополуката А. получил тежки увреждания на дясната си ръка, в областта на дланта и пръстите.

Работодателят е заявил злополуката като трудова, видно от изходяща от него декларация за трудова злополука вх. № 5101-16-20/19.07.2018 г. в ТД на НОИ. С разпореждане № 19/25.07.2018 г. на НОИ — Териториално поделение — Разград, злополуката, в резултат на която А. е получил наранявания, е обявена за трудова злополука, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е влязло в законна сила на 11. 08. 2018г.

Било издадено и експертно решение на ТЕЛК.

В следствие на трудовата злополука ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, лишения и неудобства които подлежат на възмездяване от ответното дружество, тъй като злополуката, довела до уврежането на дясната ръка на Д. А. е трудова по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ и ответното дружество е отговорно за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

След инцидента, на 13.06.2018г., А. бил откаран в професионална клиника по смешна медицина в Лудвигсхафен, където бил приет за лечение. Пръстите му били силно увредени.

Загубил много кръв и му прилошавало от болка. При проведените медицински и рентгенови изследвания установили следните наранявания: тежка разкъсно-контузна рана от показалеца до малкия пръст в дясно, саваскуларност на средния пръст и безименния пръст и хипоперфузия на малкия пръст (прекъсване на пръстовата артерия А5-А9), фрактура с надробяване на костта на средна фаланга на показалеца; Фрактура на главата на проксималната фаланга на средния пръст; Фрактура с надробяване на костта на 2 проксималната фаланга на безименния пръст; Нестабилност на проксималната интерфалангиална става на малкия пръст с хрущялно нараняване. Получил и руптура на сухожилието на показалеца и малкия пръст/ откъснати над 50%, показалец с дефектен ход).

Била проведена оперативна интервенция за поставяне на игли на Киршнер в средната фаланга на десния показалец, игли на Киршнер в дисталната проксимална фаланга на средния пръст, както и външен PIP свързващ фиксатор. Защити били две дорзални вени.

Била поставена ортеза на средната част на китката. На следващия ден, 14.06.2018г., се наложило да се извърши допълнителна интервенция за обработка на раните, тъй като било констатирано венозен застой в дланта. Отокът на дланта бил изключително силен.

Назначена била и антибиотична терапия за период до 24.06.2018г.

Болничният престои на А. бил съпроводен с изключителни болки и страдания.

Изпитвал страх за състоянието си. Вероятността от това да загуби завинаги хватателна способност на дясната ръка, а дори някои от пръстите си го съсипвала. Болката в ръката била постоянна и силна. Не бил в състояние да се грижи самостоятелно за хигиената си.

Далеч от домашната обстановка и близките си, А. се чувствал потиснат. Силната болка нарушила съня му, което влошило общото му състояние. Болничният престой продължил 9 дни, като на 22.06.2018г. бил изписан и насочен за домашно лечение.

Контузията на А. била изключително тежка. Изпитвал силна болка. Изпитвал страх, че няма да се възстанови и да може пълноценно да работи и да се издържа. Не бид в състояние да ползва дясната си ръка продължителен период от време, което го поставило в зависимост от трети лице. Това се отразило негативно на емоционалното му състояние и на качеството му на живот. Не бил в състояние да се грижи за своята хигиена, да пазарува, и да си приготвя храна и да извършва елементарни действия от бита. Дълго време не бил в състояние да работи, което довело до откъсване от обичайната му среда и допълнително влошило емоционалното му състояние. Силната и непрестанна болка в ръката довела до влошаване качеството му на сън. Липсата на пълноценна отмора влошило общото му състояние. Наложило се да промени обичайната си позиция за спане. Периодът на възстановяване бил мъчителен и продължава и към настоящия момент.

Състоянието му налагало чести прегледи от ортопед. Извършвани били рентгенови изследвания за проследяване възстановителни процес. При един от последните медицински прегледи, лекар ортопед, разяснил на А., че прогнозата за възстановяване движението на пръстите е негативна. Налагало се извършване на скъпоструваща операция, която той не може да си позволи.

А. страда от сериозен дефицит в движенията на средния и безимения пръст и не може да свива пръстите си в юмрук и до настоящия момент. Не е в състояние да вдига тежки предмети, което го потиска като мъж. С оглед на неговата работа като шофьор, нарушената 3 хватателна способност му пречи и да извършва елементарни дейности по поддръжка на автомобила. Изпитва болки при продължително шофиране и често ползване на скоростния лост. Не може да извършва действия от бита. Изпитва болка при вдигане дори на леки предмети. При промяна на времето също усеща болки.

Ищецът провел интензивни курсове по рехабилитация, но въпреки това хватателната способност на дясната му ръка не е възстановена. Посетил „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД филиал Нареченски бани за периода от 6.09.2018 до 13.09.2018г. Проведените процедури били съпроводени в болки и лишения.

Въпреки проведения курс не бил постигнал съществен резултат.

Представя: трудов договор № 87/10. 05. 2018 г.; декларация за трудова злополука;

Епикриза ведно с превод; разпореждане № 19/25.07.2018 г. на ТД - Разград на НОИ;

Епикриза № 4521/2681; Заповед № 28/08.02.2019; Извлечение от трудова книжка;

Амбулаторен лист 9 бр.; Фактура № 1600447396/ 05.11.2019;

Ответникът УЛУСОЙ-БГ ООД оспорва обстоятелството ищецът да е претърпял трудова злополука на 13.06.18г. Твърди, че е налице умишлено причиняване на увреждането от страна на работника предвид неговите самоволни действия. В условията на евентуалност, твърди че настъпването на трудовата злополука е резултат на проявена груба небрежност.Считат така заявената претенция за претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. за прекомерна с оглед начина на настъпване на увреждането, неговия характер, продължителността и степента на интензитет на болките и страданията. Относно претърпените имуществени вреди, считат че претенцията е изцяло неоснователна..

Оспорват твърдението в исковата молба, че ищецът след като се качил на мотокара е усетил раздрусване, изгубил е равновесие, поради което дясната му ръка попаднала в движещата се рама. Видно от приложеното по делото Разпореждане на НОИ, трудовата злополука е настъпила, тъй като работникът се е подпрял на рамата на мотокара. Това се потвърждава и от собствените му обяснения, дадени скоро след случката.

Самоволните действия на ищеца, изразяващи се в качване на вилиците на мотокара и подпираме върху движещата се рама, са в абсолютно и грубо противоречие с всички технологични изисквания при боравене с подобна машина. Подобно безотговорно поведение би следвало да се квалифицира като умишлено причиняване на увреждането. В условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице умисъл, считаме че ищецът с действията си е допринесъл на 95 % за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъл на чл. 201, ал. 2 от КТ. В тази връзка, следва да се има предвид и обстоятелството, че преди събитието, на дата 10.05.2018г., работникът е преминал начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

При определяне размера на обезщетението следва да се изхожда от критериите, 4 заложени в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. В точка II от цитирания акт е посочено, че обезщетението се определя от съда по справедливост като това понятие не е абстрактно. Тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и т.н. .

В настоящия случай, като се вземе предвид начина на настъпване на увреждането и мащабите на нанесените поражения върху ръката, считат че претенцията в размер на 45 000 лв. се явява крайно прекомерна. В допълнение следва да се посочи, че след претърпяната злополука няма данни ищецът да е с трайно намалена работоспособност.

Претенцията за имуществени вреди в размер на 395 лв. е неоснователна, тъй като от представените доказателства не става ясно за какво точно са изразходвани тези средства. В приложените фактури като услуги са записани „ПРО ЗДРАВЕ“ и „Туристически данък. Тази информация по никакъв начин не доказва, че фактурата касае медицински дейности, които да са свързани с претърпяната трудова злополука.

Дори и да се приеме противното, че сумите се дължат, считат че лихва за забава върху главницата се дължи след завеждането на исковата молба, тъй като вредата е от такова естество, че предполага отправянето на покана до длъжника. Такава не е представена по делото. В условията на евентуалност, считаме че лихва се дължи не от датата на трудовата злополука, а от датата на извършване на разходите, а именно 05.11.2019г.

Представят:протокол обяснение от

11.07.18г.,служебна бележка от

10.05.18г.,,застрахователен договор със ЗАД“Армеец“.Има искания за назначаване на СТЕ и СМЕ, както и привличане на трето лице-помагач на страната на ответника.