Определение № 26503 от 29.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26503 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514443 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 121 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 389521/27.11.2025 г. по регистъра на СРС, депозирана от „КристиТех“ ЕООД срещу Определение от 07.10.2025 г., обективирано в Протокол № 23728/10.10.2025 г., по гр.д. № 59693/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд, след като е допуснато изменение на размера на предявения иск от 10 000 лв. на 50 000 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че СРС неправилно не бил прекратил производството след извършеното плащане в хода на процеса на сумата от 10 000 лв., неправилно бил допуснал изменение на размера на иска от 10 000 лв. на 50 000 лв., неправилно прекратил делото и го изпратил по компетентност на СГС. С тези аргументи моли обжалваното определение да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – „ЛОГИСТИК МЕТАЛ“ ЕООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че не са били налице предпоставки за прекратяване на делото вследствие извършеното от ответната страна плащане. Размерът на иска бил увеличен в рамките на допустимия процесуален срок при висящ процес, като изменението било допуснато 1 правилно. Правилно била определена и родовата подсъдност. С тези аргументи се търси потвърждаване на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 59693/2024 г. е образувано по искова молба от 09.10.2024 г., депозирана от ищеца „ЛОГИСТИК МЕТАЛ“ ЕООД срещу ответника „КристиТех“ ЕООД, с която се търси осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

288 ТЗ сумата от 10 000 лв. – частичен иск от общ размер от 50 000 лв., представляваща незаплатена главница по договор за заем от 04.04.2022 г.

Ответникът е получил исковата молба в деловодството на съда на 17.01.2025 г. В законоустановения едномесечен срок не е депозиран отговор на исковата молба.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2025 г., делото е отложено за доброволно уреждане на спора.

В следващото открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г., делото отново е отложено за доброволно уреждане на спора.

С молба от 03.10.2025 г. ответникът по делото е представил доказателства за плащане на исковата претенция – 10 000 лв. за главница, 400 лв. за държавна такса и 1300 лв. за адвокатско възнаграждение. С молбата е направено искане за прекратяване на делото поради извършено плащане.

На 07.10.2025 г. ищецът по делото е депозирал молба за увеличаване на размера на иска – от 10 000 лв. на 50 000 лв., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2025 г., е допуснато исканото увеличение на размера на предявения иск, след което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СГС на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 121 ГПК, поради което е допустима.

2

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на делото е осъдителен иск, предявен като частичен – за 10 000 лв., от общ размер от 50 000 лв., представляващи неплатена главница по договор за заем от 04.04.2022 г.

В хода на процеса е извършено плащане на претендираните 10 000 лв., ведно с разноските по делото – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Плащането в хода на процеса представлява именно такъв факт, който се взема предвид от съда с акта по съществото на спора – при извършено плащане на цялата претендирана сума съдът ще отхвърли предявения иск на основание извършено в хода на процеса плащане.

Делото подлежи на прекратяване само в предвидените от закона случаи – напр. при оттегляне на иска (чл. 232 ГПК), при отказ от иска (чл. 233 ГПК), при съдебна спогодба (чл. 234 ГПК), при прекратяване при висящ процес (чл.

126 ГПК), при привличане на лице със самостоятелни права (чл. 224, ал. 2 ГПК), при неизпълнение на указанията на съда за посочване на правоприемниците на ответника в шестмесечен срок (чл. 230, ал. 2, изр. 2 ГПК), при липса на искане за възобновяване на делото в шестмесечен срок от спирането, когато същото е било спряно по взаимно съгласие (чл. 231 ГПК), при неприсъствено решение (чл. 238, ал. 2 и 3 ГПК), при нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение (чл. 270, ал. 1 и 3 ГПК), при повторно заведено дело (чл. 299, ал. 2 ГПК) и др.

Плащането в хода на процеса не представлява основание за прекратяване на делото. В случая не отпада правният интерес на ищеца от водене на делото, а е единствено в неговата дискреция дали ще иска същото да продължи до постановяване на краен съдебен акт, с който претенцията му ще бъде отхвърлена като погасена чрез плащане в хода на процеса, или ще оттегли или ще се откаже от иска си. Делото продължава да бъде висящо до момента, в който бъде прекратено на предвидено в закона основание, или до момента, в който бъде постановен влязъл в сила краен съдебен акт.

Съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ГПК до приключване на съдебното 3 дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск.

В настоящия случай е направено изменение на размера на предявения иск в законоустановения срок – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Аргументите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Не може да се сподели и изложеното от последния, че не е следвало да бъде допускано увеличение на размера на иска на 50 000 лв., тъй като е извършено плащане на 10 000 лв. в хода на процеса и след него ответникът вече не дължи 50 000 лв. Както бе посочено по-горе, плащането се взема предвид при постановяване на крайния съдебен акт съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако съдът намери претенцията за основателна и не бъде извършвано друго плащане в хода на процеса, искът ще бъде уважен за сумата от 40 000 лв. и отхвърлен за 10 000 лв. поради извършено плащане в хода на процеса.

След като е допуснал правилно изменение на размера на предявения иск, съдът правилно е приложил и нормите на чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото претенцията е облигационна – за парично вземане, и цената на иска е над 25 000 лв. – 50 000 лв., то родово компетентен да я разгледа е Софийски градски съд. По арг. от чл. 270, ал. 4 ГПК, ако СРС разгледа претенцията в нарушение на родовата компетентност, решението му би било недопустимо.

С оглед казаното Софийски градски съд намира обжалваното протоколно определение за правилно, поради което същото подлежи на потвърждаване.

На основание т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 389521/27.11.2025 г. по регистъра на СРС, депозирана от „КристиТех“ ЕООД срещу Определение от 07.10.2025 г., обективирано в Протокол № 23728/10.10.2025 г., по гр.д. № 59693/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, с което производството по делото е 4 прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд, след като е допуснато изменение на размера на предявения иск от 10 000 лв. на 50 000 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26503 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514443 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 121 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 389521/27.11.2025 г. по регистъра на СРС, депозирана от „КристиТех“ ЕООД срещу Определение от 07.10.2025 г., обективирано в Протокол № 23728/10.10.2025 г., по гр.д. № 59693/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд, след като е допуснато изменение на размера на предявения иск от 10 000 лв. на 50 000 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че СРС неправилно не бил прекратил производството след извършеното плащане в хода на процеса на сумата от 10 000 лв., неправилно бил допуснал изменение на размера на иска от 10 000 лв. на 50 000 лв., неправилно прекратил делото и го изпратил по компетентност на СГС. С тези аргументи моли обжалваното определение да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – „ЛОГИСТИК МЕТАЛ“ ЕООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че не са били налице предпоставки за прекратяване на делото вследствие извършеното от ответната страна плащане. Размерът на иска бил увеличен в рамките на допустимия процесуален срок при висящ процес, като изменението било допуснато 1 правилно. Правилно била определена и родовата подсъдност. С тези аргументи се търси потвърждаване на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 59693/2024 г. е образувано по искова молба от 09.10.2024 г., депозирана от ищеца „ЛОГИСТИК МЕТАЛ“ ЕООД срещу ответника „КристиТех“ ЕООД, с която се търси осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

288 ТЗ сумата от 10 000 лв. – частичен иск от общ размер от 50 000 лв., представляваща незаплатена главница по договор за заем от 04.04.2022 г.

Ответникът е получил исковата молба в деловодството на съда на 17.01.2025 г. В законоустановения едномесечен срок не е депозиран отговор на исковата молба.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2025 г., делото е отложено за доброволно уреждане на спора.

В следващото открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г., делото отново е отложено за доброволно уреждане на спора.