Решение № 1683 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100110881 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. С. М. и С. М. за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 22 615.30 евро главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 25.07.2011 г. – 24.10.2016 г. в размер на 9 033.81 евро, обезщетение за забава за периода 04.08.2011 г. – 24.10.2016 г. в размер на 1 452.89 евро, обезщетение за забава за периода 25.10.2016 г. – 19.09.2024 г. в размер на 18 886.86 евро, 410.84 евро заемни такси и 60 евро такса изискуем кредит.

Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че с ответниците сключили договор за банков кредит на 14.07.2006 г. за сумата от 36 342 евро за срок от 120 месеца.

Длъжниците не погасявали задълженията си по кредита, като към момента настъпил уговореният краен срок.

Към датата на подаването на исковата молба ответниците имали непогасени задължения за главница, договорни и мораторни лихви, такси и разноски за подновяване на ипотека. С това обосновава интереса си от предявяване на осъдителни искове.

Ответниците, чрез назначения особен представител адв. А. Б., са подали отговор на исковата молба, в която не се оспорва сключването на договора при посочените от ищеца условия, и получаването на сумата от 36 342 евро.

Банката не упражнила правото си да направи кредита предсрочно 1 изискуем. Всяко от претендираните вземания било погасено по давност. При условията на евентуалност са релевирани и възражения за нищожност на договора – клаузите не били индивидуално уговорени, лихвеният процент подлежал на изменение по преценка на кредитора, а клаузите, относими към разходите по кредита, не били изразени на ясен и разбираем език.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

Установява се от неоспорения и приет по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.07.2006 г., че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на С. С. М. и С. М. сумата от 36 342 евро за закупуване на недвижим имот, представляващ апартамент

№

3, подробно индивидуализирани в договора от 14.07.2006 г. Условие за усвояване на кредита е учредяване на ипотека върху обезпечението и сключване на договор за имуществена застраховка. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца от датата на усвояването му. Лихвеният процент към 14.07.2006 г. е 7%, а издължаването му е на равни месечни вноски, включващи договорна лихва и главница, индивидуализирани в погасителен план, неразделна част от договора. От него се установява, че дължимата от кредитополучателите погасителна вноска към 14.07.2006 г. е в размер на 421.96 евро.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, сумата от 36 342 евро е усвоена на 25.10.2006 г. Плащането на задълженията по кредита е извършвано по погасителна сметка на дълга с титуляр С. С. М.. Последното постъпление по сметката е било на 29.07.2011 г. – сумата в размер на 497.33 евро. Вноските с падежи 25-то число на месеца са били погасени изцяло, а към 29.07.2011 г. е била просрочена вноска за главница в размер на 286.27 евро и за възнаградителна лихва с падеж 29.07.2011 г. – 128.76 евро. До края на срока на договора – 25.10.2016 г., други погасителни вноски не са правени.

На 01.09.2015 г. „Банка ДСК“ ЕАД е предявила срещу С. С. М. и С. М. осъдителни искове за заплащане на 22 645 евро, представляващи непогасена част от главница по предоставен кредит по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.07.2006 г., 7 091.89 евро договорна лихва за периода до 2

01.09.2015 г., ведно със законните лихви върху главницата и възнаградителната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане, 8 709.67 евро лихва за забава до 01.09.2015 г. и 73.47 евро начислени такси за служебно направени застраховки на имуществото, обезпечение по предоставения кредит.

С решение от 31.10.2016 г. по МАД № 63/2015 г. на Арбитражен съд при БТПП С. С. М. и С. М. са осъдени да заплатят на ищеца сумите от 22 645 евро, представляващи непогасена част от главница по предоставен кредит по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.07.2006 г., 7 092 евро договорна лихва за периода до 01.09.2015 г., 2 719 евро лихва за забава до 01.09.2015 г. и 73 евро такси за служебно направени застраховки на имуществото, обезпечение по предоставения кредит по договора.

По молба на ищеца за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението на АС при БТПП е образувано т.д. № 385/2017 г. по описа на СГС.

С разпореждане от 20.02.2017 г. молбата на „Банка ДСК“ ЕАД е отхвърлена, тъй като не са били представени доказателства за връчване на решението на ответника С. С. М.. По жалба на ищеца е образувано в.ч.д. № 2255/2017 г. по описа на САС, с което разпореждането е потвърдено.

Ищецът е предприел действия по връчване на решението на ответниците, като на 06.10.2022 г. и на 04.10.2022 г. е връчено съответно на С.

С. М. и на С. М..

С нова молба от 12.04.2023 г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискала издаване на изпълнителен лист срещу ответниците, като с разпореждане от 26.05.2023 г. по ч.т.д. № 723/2023 г. е постановен отказ, потвърден с определение № 1916/25.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1970/2023 г. по описа на САС.

Невъзможността на банката да се снабди с изпълнителен лист и да предприеме принудително изпълнение за събиране на установените с арбитражното решение от 31.10.2016 г. вземания обосновават интерес на ищеца от осъдителен иск, чието уважаване от исковия съд снабдява влязлото в сила съдебното решение с изпълнителна сила и представлява основание по чл.

404, т. 1 от ГПК. Допълнително, в настоящото производство се претендира освен падежиралата сума за главница с оглед настъпване на крайния срок за нейното погасяване на 25.10.2016 г., и възнаградителна лихва и лихва за забава до същата дата. Допълнително се търси обезщетение за забава в размер 3 на законната лихва върху главницата от 22 615.30 евро за периода от 25.10.2016 г. до 19.09.2024 г. – 18 886.86 евро.

Няма спор, че арбитражното решение се ползва със сила на пресъдено нещо с каквато се ползват и вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение. В случая от значение е законодателната уредба на института към момента на постановяване на решението от 31.10.2016 г. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА (ред. ДВ, бр. 59/20.07.2007, г. в сила от 01.03.2008 г.), решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. То се смята за обявено с връчването му на една от тях. С връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.

По делото липсват данни кога решението е връчено на „Банка ДСК“ ЕАД, но с оглед подадената на 19.01.2017 г. молба за издаване на изпълнителен лист, за което е било образувано ч.т.д. № 385/2017 г. по описа на СГС, най-късно на тази дата решението е било връчено на ищеца. С връчване на арбитражното решение на една от страните, то се счита обявено и влиза в сила. Това е моментът, от който и с оглед обстоятелството, че то е окончателно и слага край на спора, (чл. 38, ал. 4 от ЗМТА), се сдобива с присъщата на окончателното съдебно решение сила на пресъдено нещо. Неговата отмяна може да поиска всяка от страните на специално посочените в чл. 47 от ЗМТА основания. За да се снабди с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, заинтересованата страна трябва да представи и доказателство, че решението е връчено на длъжника, като разпоредбата на 51, ал. 1 от ЗМТА в редакцията й към 2007 г., приложима към момента на обявяване на решението е в същия смисъл и към момента на връчването на арбитражното решение през октомври 2022 г. (ред. на ЗМТА, ДВ, бр.

8/24.01.2017 г.)

С подаването на исковата молба на 01.09.2015 г. давността е прекъсната, на основание чл. 116, б. „б“, пр. 1 от ЗЗД и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането – 115, б. „ж“ от ЗЗД.

Установеното с влязло в сила съдебно решение поставя началото на нова погасителна давност, която е винаги петгодишна – 117, ал. 2 от ЗЗД. За периода 19.01.2017 г. (най-късната дата, на която решението е било връчено на ищеца) до 20.09.2024 г. са изтекли повече от седем години, дори при съобразяване на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Закона за мерките и 4 действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Затова погасени по давност са вземанията, установени с влязлото в сила арбитражно решение – за главницата от 22 645 евро, 7 092 евро договорна лихва, начислена до 01.09.2015 г., 2 719 евро санкционираща лихва за забава до 01.09.2015 г. и за 73 евро такси за застраховки. За отхвърлената част от иска за санкционираща лихва – за горницата над 2 719 евро до 8 709.67 евро (5 990.67 евро) давността не е прекъсната, по аргумент от нормата на чл. 116, б. „б“, in fine. За нея, както и за падежиралите вноски за договорни лихви за горницата до 9 033.81 евро до 25.10.2016 г. приложение намират указанията в ТР № 3/21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според които при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Договорните и мораторни лихви, необхваната от петгодишната погасителна давност по чл.

117, ал. 2 от ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност от тяхната изискуемост.

Погасени са по давност изискуемите за периода 25.10.2011 г. до 01.09.2015 г. и непризнати с арбитражното решение мораторни лихви в размер на 5 990.67 евро, предвид датата на подаването на исковата молба на 20.09.2024 г. За остатъка от периода и предвид най-късно падежиралото задължение за мораторна лихва на 25.10.2016 г. – крайната датата на договора, задълженията са погасени по давност на 25.10.2019 г.

С погасяването на вземането за главница в размер на 22 645 евро, установено с арбитражното решение от 31.10.2016 г. се погасява и акцесорното вземане за обезщетение за забава за нейното издължаване от 18 886.86 евро, считано от 25.10.2016 г. до 19.09.2024 г.

Част от заемните такси – вземането за сумата от 73.47 евро, представляващи такси за служебно направени застраховки на имуществото, са били предмет на спора пред арбитражния съд и за тях важи гореизложеното: сумата от 73 евро е погасена с петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, преди 19.09.2024 г. – най-късно на 19.01.2022 г. За отхвърлената част от 0.47 евро давност не е текла, защото не е прекъсната с отхвърляне на тази част от вземането. Таксата за застраховка за 2016 г. от 13.63 евро е погасена по давност на 25.10.2019 г., а таксата за подновяване на ипотека – 235.47 евро, 5 тъй като не е периодично вземане – на 25.09.2021 г. Сумата от 235.47 евро е начислена и съответно – изискуема от 25.09.2016 г., съгласно заключението на вещото лице в отговор на въпрос 7.1 от съдебно-счетоводната експертиза. Не се открива основание нито в договора, нито в Тарифата да се начислява такса изискуемост в размер на 60 евро. Недоумение буди и претенцията на ищеца да търси от ответниците такса за застраховка на обезпечението след крайния срок на договора – за 2017 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2024 г. Това банката е сторила на свой риск и отговорност.

Макар и да се установи неоснователност на всяка от претенциите, преимуществено поради погасителна давност, а за част от тях – и поради липса на основание да се претендират от ответниците (за такси за застраховка след 25.10.2016 г. и за такса изискуемост), следва да се отчете и неравноправния характер на договорните клаузи за приложимия лихвен процент.