Решение № 3073 от 28.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3073 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Мариана Д. Д. като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110102713 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Х. А. А., в качеството на майка и законен представител на Е. И.ов Ю., роден на *** г., иск с правно основание чл. 59, ал. 11 СК изменение на мерките, определени с решение № 2226/13.06.2024 г., постановено по ГД № 3120/2024 г. по описа на ВРС, относно режима на личен контакт между детето Е. И.ов Ю. и бащата И. Ю. С., като се определи следния режим на личен контакт:

- до навършване на 5 - годишна възраст на детето без преспиване при бащата всяка нечетна седмица от годината в събота и неделя, както и на празници без преспиване;

- след навършване на 5 - годишна възраст на детето: всяка нечетна събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя с преспиване, на деня, следващ рождения ден на детето и след всеки официален празник от 16:00 ч. до 20:00 ч., както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата при осъществяване на режима на личен контакт ще взема детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката.

В исковата молба се твърди, че с решение № 2226/13.06.2024 г., постановено по ГД № 3120/2024 г. по описа на ВРС, упражняването на родителските права по отношение на Е. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея, а на бащата е определен режим на личен контакт, съгласно който детето пребивава една седмица при баща си и една седмица при майката си, при редуването им, както и личен контакт на официални и лични празници, описан в решението. Поддържа се, че това споразумение е постигнато с цел туширане на напрежението между 1 родителите, която цел не е постигната.

Сочи, че са настъпили изменения в обстоятелствата, изразяващи се в създаване на напрежение, скандали, обиди и физическо насилие от ответника спрямо ищцата при всяко предаване на детето помежду им. Тези прояви на ответника наложили образуване на производство по ЗЗДН, по което с влязло в сила решение на ВРС били определени мерки за защита на ищцата и детето спрямо ответника. Тъй като ответникът продължавал да прави скандали при предаване на детето и след влизане в сила на решението по ЗЗДН, било образувано и досъдебно производство. С оглед тези обстоятелства се сочи, че детето е подложено на стрес при всяко негово предаване между родителите му, което не е в негов интерес. Сочи се, че детето е свидетел на агресивното поведение на баща си и изпълнението на постигнатото споразумение води до негативно психическо и емоционално влияние върху детето.

Отделно се излага, че докато детето е при баща си, последният не полага адекватни грижи за него, включително не го води на детска градина, както и детето прекарва дните, играейки на телефона на баба си.

При тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника И. С..

Оспорва иска по чл. 59, ал. 11 СК, предявен от майката. Излага, че има силна емоционална връзка със сина си и ако има нужда от промяна, то следва родителските права да бъдат предоставени на него, тъй като майката има нисък родителски капацитет. Излага, че той също е инициирал производство по ЗЗДН срещу ищцата, тъй като тя и роднините й търсят конфликт с него при вземането на детето. Излага, че при всяко вземане на детето ищцата и нейните роднини го ругаят, демонстрират негативно отношение, а понякога прибягват и до физическа саморазправа. Сочи, че майката на ищцата е била задължена да се въздържа от насилие спрямо Е. и ответника със заповед по реда на ЗЗДН.

Твърди, че е добър родител, като познава нуждите на детето и има емоционална връзка с него.

Предявява насрещен иск за промяна на мерките, определени с решение № 2226/13.06.2024 г., постановено по ГД № 3120/2024 г. по описа на ВРС, като иска да му бъдат предоставени родителските права по отношение на Е. и местоживеенето на детето бъде определено при него, на майката да бъде определен режим на личен контакт, посочен в уточнителна молба от 14.05.2025 г., както и тя да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на Е. от 350 лв., считано от съдебното решение.

Счита, че майката влияе негативно на детето, като то става свидетел на нейни нервни изблици, скандали, викове спрямо ответника и се опитва да възпрепятства режима на личен контакт между него и детето. Сочи, че ищцата и нейните роднини са го нападали физически при вземане на детето, на което то е ставало свидетел, като в полза на ищеца по насрещния иск има издадена заповед по ЗЗДН спрямо майката и брата на ищцата. Излага, че бабата на детето по майчина линия се държи прекалено строго и дори понякога жестоко с детето. Негативното отношение на ищцата и нейното семейство към него се отразявали на детето, като то ставало нещастно и затворено. Счита, че в 2 интерес на детето е той да упражнява родителските права, като излага, че работи на постоянен трудов договор, разполага с финансови, битови и организационни възможности да се грижи за детето, както и може да разчита на помощта на семейството си, с което живее в общо жилище.

Ответницата по насрещния иск не е депозирала отговор на същия в законоустановения срок.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. Н., моли да бъде уважен предявеният иск и да бъде изменен режимът на лични отношения, като на първо място родителските права бъдат предоставени на майката, а по отношение на режима на личен контакт да бъде определен така, както е поискан. Излага, че не оспорват ролята на бащата и нуждата на детето да прекарва време с него, като именно в този смисъл е била първоначално одобрената спогодба между тях. След това обаче поддържа, че между страните е възникнал остър конфликт по повод инициирани производства за домашно насилие и скандали пред детето при предаването му.

Заявява, че когато детето е отишло при вещото лице, същото е изпаднало в ступор, когато е било изследвано обстоятелството за наличие на конфликт на лоялност, в който то е въвлечено. Счита, че детето трябва да има център, в който да учи и да бъде обгрижвано, а в свободното си време да се среща с неговия баща, да се забавлява и да остава при неговите роднини. Намира, че от събраните доказателства се установява, че когато детето е при баща си, то отсъства от детска градина, което му се отразява негативно.

Моли да бъдат присъдени разноските, сторени по делото.

Процесуалният представител на ответника и ищец по предявения насрещен иск – адв. Х., излага, че е необходима промяна и тя е във висш интерес на детето. Поддържа, че детето трябва да бъде отглеждано от бащата в неговия дом, където детето среща обич и разбиране, за разлика от дома на майката. Посочва, че ищцата сама е заявила, че когато ходят на почивка, няма проблем детето да не посещава детска градина. Извън предоставения срок са депозирани писмени бележки по съществото на спора, в които се доразвиват доводи в подкрепа на предявения насрещен иск.

Моли за присъждане на разноските, сторени по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно установено това, че: с влязло в сила с решение № 2226/13.06.2024 г., постановено по ГД № 3120/2024 г. по описа на ВРС, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето при седмично редуване на родителите.

Не се спори и за това, че Е. И.ов Ю., роден на *** г., е общо дете на страните по делото. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното удостоверение за раждане на (л. 7).

От приложеното медицинско удостоверение № 390/2025 г., издадено на 22.04.2025 г. от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, се установява, И. С. е получил кръвонасядание и травматичен оток по главата, ожулване над външния полюс на дясната вежда, травматичен оток в областта на първи 3 пръст на лявата ръка, като описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получените по указаните време и начин (По твърдения на освидетелстваното лице на 20.04.2025 г., към 16:00 часа, бил нападнат от двама непознати, които му нанесли удари с ръце и юмруци, съборили го на земята и го ритали. По същото време се включил братът на бившата му съпруга, който му нанесъл удар с ритник.) В своята съвкупност са му причинили чувство на болка и страдание.

От приложената справка от ТД на НАП – Варна относно Х. А. е посочено, че е имала регистриран трудов договор, прекратен на 08.01.2026 г.

Лицето е декларирало доходи от трудови правоотношения в размер на 12 706,08 лв., доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в размер на 10 031,45 лв., необлагаеми доходи в размер на 414,58 лв. и данък за възстановяване в размер на 440 лв. По отношение на И. С. се установява, че има сключен действащ трудов договор. Налице са данни за изплатени парични печалби по смисъла на ЗДДФЛ по регистрирани игрални сметки при различни организатори на хазартни игри.

От изготвения социален доклад за детето с дата 02.09.2025 г. се установява, че в отношението си към детето и двамата родители полагат усилия да разпознават неговите нужди и да откликват адекватно за тяхното задоволяване. Във връзка с проблемните отношения между тях е оказана психологическа подкрепа чрез предоставена подходяща социална услуга.

Изложено е, че за детето са важни и двамата родители. В периодите на психоемоционалното му развитие функциите на всеки един от тях, макар и различни, са нужни, за да осигурят развитието и благополучието му. Предвид наблюдаваната привързаност на Е. както към майката, така и към бащата, намират, че е необходимо на неотглеждащия родител да бъде предоставен подходящ режим на лични отношения, съобразен с неговата възраст и потребности, даващ възможност за пълноценен контакт с детето. Посочено е, че с оглед налични данни от предоставените доклади от КСУ „Владиславово“ към Фондация „Владиславово“ – гр. Варна не се отчита постигнат напредък в отношенията между родителите, което създава нестабилна среда за отглеждане на детето.

От приложената справка от детска градина № 30 „Синчец“ – гр. Варна се установява, че детето Е. Ю. в периода от 13.06.2024 г. до 13.03.2026 г. е отсъствало на следните дати: 13.06 до 24.06 и на 28.06.2024 г.; от 01.07 до 22.07 и от 24.07 до 31.07.2024 г.; от 01.08 до 31.08.2024 г.; от 09.09 до 13.09 и от 24.09 до 27.09.2024 г.; на 11.10 и от 21.10 до 31.10.2024 г.; на 01.11 и от 08.11 до 29.11.2024 г.; от 02.12 до 06.12, на 10.12, на 12.12 и от 19.12 до 31.12.2024 г.; от 02.01 до 06.01, на 17.01 и от 23.01 до 31.01.2025 г.; на 03.02, от 10.02 до 14.02, на 18.02 и от 24.02 до 28.02.2025 г.; на 04.03 и от 13.03 до 31.03.2025 г.; от 01.04 до 14.04 и от 22.04 до 28.04.2025 г.; на 05.05, на 12.05 и от 22.05 до 23.05.2025 г.; от 02.06 до 06.06, от 12.06 до 20.06, на 26.06 и на 30.06.2025 г.; от 01.07 до 04.07, от 08.07 до 09.07, от 11.07 до 18.07, на 22.07, на 24.07, от 28.07 до 31.07.2025 г.; от 01.08 до 14.08, на 19.08, на 21.08, от 25.08 до 29.08.2025 г.; от 01.09 до 26.09.2025 г.; на 01.10 и от 06.10 до 31.10.2025 г.; от 03.11 до 10.11, на 20.11 и на 28.11.2025 г.; от 01.12 до 16.12 и от 18.12 до 31.12.2025 г.; на 06.01 и от 08.01 до 30.01.2026 г.; от 02.02 до 17.02 и от 23.02 до 27.02.2026 г., 4 на 02.03 и от 09.03 до 13.03.2026 г.

При съпоставянето на периодите, посочени по – горе, с определения режим на лични отношения, съдът стига до извод, че то е отсъствало в периоди, когато е било при всеки от родителите си. Тоест, не може да бъде прието, че то е отсъствало от детска градина само когато е било при баща си или при неговата майка.

От приложения заключителен доклад от Фондация „Владиславово“, ДСП, Отдел за закрила на детето – гр. Варна, изготвен на 23.04.2025 г., се установява, че към момента детето се отглежда в семейна среда и от двамата си родители, които са се споразумели за споделено родителство, като една седмица детето е при баща си, а през следващата – при майка си. Към момента родителите спазват съдебното решение, но по информация, предоставена от тях, приемането и предаването на детето всяка седмица е придружено със спорове, обиди и заплахи, на които то става свидетел. Изразено е мнение, че майката полага много добри грижи, притежава необходимия родителски капацитет и умения да задоволява потребностите на детето, но няма добра комуникация с бащата. По отношение на бащата е посочено, че полага много добри грижи за детето, притежава необходимия родителски капацитет, но няма добра комуникация с майката.