Определение № 597 от 25.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Ловеч, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500315 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ***** против разпореждане № 991/01.04.2025 г., по ч.гр.д. № 268/2025 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против „Марион БМ“ ООД за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

58,77 лв. – месечни такси и потребление по договор за представяне на услуги М6792551/01.11.2021 г. за периода 07.11.2023 г. - 06.12.2023 г., 400 лв. – неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване; и 49,98 лв. – мораторна лихва върху просрочените вземания, както и за разноските по делото.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила. Излага се несъгласие с изводите на съда относно необходимостта от прилагане към заявлението на договора за представяне на услуги, доколкото длъжникът по заявлението е търговец и няма качеството потребител. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 08.04.2025 г., а частната жалба е подадена на 11.04.2025 г., видно от направеното върху нея удостоверяване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

1

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, районният съд е приел, че означеният в него длъжник е потребител и че с оглед на това към сезиращия акт следвало да са приложени договорите, от които се претендират вземанията по заявлението, че с оглед неприлагането им, въпреки дадените указания, заявлението останало нередовно, несъотвестващо на чл. 410, ал. 3 ГПК.

Решаващите мотиви са неправилни и нямат опора в закона. Длъжникът по заявлението е юридическо лице и с оглед на това няма как да се квалифицира като потребител както според § 13. т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, така и според § 1. т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения, установяващи качеството потребител за физическите лица. Ето защо няма как да се приеме, че заявлението не отговаря на изискването в чл. 410, ал. 3 ГПК за прилагане на договора между заявителя и длъжника по заявлението.

В заявлението е налице ясно и несъмнено означение на основанието, от което произтича вземането за месечни такси и потребление по договор за представяне на услуги М6792551/01.11.2021 г., както и за мораторната лихва върху същото вземане за периода от 01.01.2024 г. до 04.03.2025 г., поради което прилагането на договора не се налага и от гледна точка допълване или конкретизация на твърденията в сезиращия акт относно тези вземания.

Нередовността на заявлението е останала по отношение на вземането за неустойка и законната лихва върху него. В заявлението не се излагат твърдения за съдържанието на уговорката, предвиждаща неустойка в търсения по заявлението размер от 400 лв., нито за вида на предаденото за ползване оборудване (за естеството на неговото предназначение), което е подлежало на връщане от длъжника по заявлението, поради прекратяване на договора. По същността му предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга.

Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза. Поради липсата на основание за възникване на главното вземане, не би могло на възникне и такова за забавено изпълнение върху същото вземане, с оглед неговия акцесорен характер.

По тези съображения частната жалба е частично основателна, поради което обжалваното с нея разпореждане следва да се отмени в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против „Марион БМ“ ООД е отхвърлено за сумата 58,77 лв. – месечни такси и потребление по договор за представяне на услуги М6792551/01.11.2021 г. за периода 07.11.2023 г. 06.12.2023 г. и 6,99 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление, за периода от 01.01.2024 г. до 04.03.2025 г., като вместо това за същите вземания се издаде заповед за изпълнение. В останалата му обжалвана част, с която заявлението на частния жалбоподател против „Марион БМ“ ООД е отхвърлено за сумите от 400 лв. – неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване и за 42,89 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление, за периода от 12.02.2024 г. до 04.03.2025 г., разпореждането е правилно като краен резултат и следва да се потвърди, макар по други съображения.

Предвид частичната основателност на заявлението и на частната жалба, 2 заповед за изпълнение следва да бъде издадена и за съответната част от доказаните разноски, определена според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Общият размер на доказаните разноски е 36,25 лв. (15 лв. – такса за частна жалба и 21,25 лв. – такса за заявлението), на всички вземания по заявлението 508,65 лв., а на уважената част от тях 65,76 лв., при което размерът на дължимите разноски към заявителя разноски се определя на 4,69 лв. От заявителя не се представят доказателства за заплатено от него възнаграждение било в полза на адвокатското дружество („Фи“ ЕООД) или на адвокатапълномощник, подал заявлението и частната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 991/01.04.2025 г., по ч.гр.д. № 268/2025 г. на РС Тетевен в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против „Марион БМ“ ООД е отхвърлено за сумата 58,77 лв. – месечни такси и потребление по договор за представяне на услуги М6792551/01.11.2021 г. и 6,99 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление, за периода от 01.01.2024 г. до 04.03.2025 г., както и за съответната част от разноските, като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** против „Марион БМ“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** за следните суми: 58,77 лв. – месечни такси и потребление по договор за представяне на услуги М6792551/01.11.2021 г. за периода 07.11.2023 г. 06.12.2023 г. и 6,99 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление, за периода от 01.01.2024 г. до 04.03.2025 г., както и за 4,69 лв. разноски (заплатена държавна такса) за заповедното и настоящето съобразно уважената част от заявлението.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 991/01.04.2025 г., по ч.гр.д. № 268/2025 г. на РС Тетевен в останалата му обжалвана част, с която заявлението на частния жалбоподател против „Марион БМ“ ООД е отхвърлено за следните суми: 400 лв. – неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване; 42,89 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление, за периода от 12.02.2024 г. до 04.03.2025 г., както и за разноските до пълния им претендиран размер.

ВРЪЩА делото на РС Тетевен за издаване на заповед за изпълнение и за сумите по настоящето определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4