Решение № 1217 от 23.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000501959 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261813 от 18.03.2021г. постановено по гр.д.№ 12483/2016г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в , е частично уважен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049 са осъдени да заплатят в полза на М. М. А. сумата от 80 000 лв. представляваща дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили на 15.05.2015г. от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане, а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 404 лева направени разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 80 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 100 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, са осъдени да заплатят на адв. Р.М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2824,00 лева, с включен ДДС, а в полза на СГС сумата в размер на 3200 лева - държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК

С определение от 14.05.2021г. СГС е допълнил решение от 18.03.2020г. в частта за разноските, като М. М. А., е осъдена да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, 1 на осн.78, ал.3 ГПК сумата от 109,79 лева - разноски по компенсация.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло претенцията на ищцата. Изтъква факта, че в случая е налице случайно събитие т.е. липсва каквото и да е противоправио поведение от страна на водача на МПС, в което е пътувал ищеца. От събраните по делото доказателства се установява, че: водачът е управлявал л.а. със съобразена с конкретният пътен участък и условия скорост - 75 км/ч. при максимални допустими 90 км/ч, ясно и слънчево време, прав участък от пътното платно. Липсвала е обективна причина, поради която да управлява с по - ниска скорост; загубата на управление върху МПС е била изненадваща и необяснима за водача; процесното ПТП е настъпило, поради преминаване на л. а. през разлив на нафта на пътното платно, което е довело до загуба на контрол върху управляваното МПС; разлятото гориво е било разнесено по пътното платно от преминали преди процесния л.а. други превозни средства; не са налице данни, какви точно са били следите от разлята нафта и на какво разстояние преди процесиият л.а. да изгуби управление са били видими; не са налице данни, дали е било възможно заобикалянето или преминаването върху разлива без да се засяга последния: за водачите не е била налице обективна възможност да преценят от какво е разлива, дали от вода или опасно за движението вещество, като вещото лице заключава, че водачът най - вероятно е имал обективна възможност да възприеме следите от гуми на преминали МПС-та преди него и да ги ..преодолее, ако са били по стандартния коловоз. На база само този некатегоричен извод на вещото лице съдът заключава, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП, съгласно която, водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред, всяко предвидимо препятствие.

На първо място, по делото не е установено, на какво разстояние е бил видим разлива от нафта и дали същото е позволявало адекватна реакция от страна водача. Самият факт, че е категорично установено, че разливът е разнесен по пътното платно от преминали преди това през него автомобили налага извод, че същият не е бил видим и/или не е индикирал опасност, тъй като в противен случай, всички МПС биха го заобиколили и нямаше да бъде разнесен. Нещо повече, не е установено изобщо, че е било ясно за водачите, че разливът е от нафта, а не от вода например, в който случай опасност няма. Задължението по ЗДвП, на което съдът се позовава, изисква съобразяване само с предвидимите опасности, т.е. следва да е категорично доказано наличието на обективна възможност за своевременно възприемане и адекватна оценка на дадени обстоятелства, като опасност за движението по пътя. Само тогава непредприемането на адекватно поведение от страна на водачите може да е укоримо респ. третирано като противоправно.

2

Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че сумата от 80 000 лв. е явно несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на обезщетенията при подобни травми от същия медико-биологичен характер. Ищцата е била на 55 г. към датата на ПТП, т.е. във възраст, в която възстановяването на подобни на претърпените травми е все още бързо и без последици. Съдът е пропуснал да разгледа обстоятелството, че неправилно зарасналата фрактурата на ключицата, което самостоятелно обуславя допълнителни болки и страдания за ищцата, е последица от неправилно лечение, което разкъсва пряката причинно следствена връзка на тази вреда с отговорността на водача. Претендира разноските.

Въззиваемата страна М. М. А. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че в пътната лента, по която се е движил л.а. Фолксваген Джета, върху асфалтовата настилка е имало разлята нафта от преминал преди него в същата посока т.а.

Ивеко с per. № ********. От приетата по делото АТЕ се установява, че водачът А. е преминал през участъка с разлята нафта, който е с нисък коефицент на сцепление, довело до пробуксуване на теглещите колела, като водачът е загубил контрол над управлението на автомобила, навлезнал е в лентата за насрещно движение, където завъртян на над 60 градуса, се е ударил с предната си лява част в предната лява част на т.а. Волво, със скорост над 75 км/ч. При разпита на в.л.А. в о.с.з. проведено на 18.09.2018г. безспорно се установява, че разливът от нафта не е представлявало петно, а следа върху асфалта с дължина поне 5 км., като същата категорично е била видима преди мястото на произшествието. В тази връзка вещото лице посочва, че водачът А., предвид разлятата по асфалта нафта, е имал две възможности- или да намали скоростта на движение, или да „прекрачи“ следата от нафта, като не се движи в стандартния коловоз. Вещото лице е категорично, че поне едната следа е можело да се прекрачи. Същото така инж. А. е категоричен, че водачът е имал възможност да види следата от нафта, като в конкретния случай същият не е реагирал и не е взел своевременни мерки за предотвратяване на ПТП. В обобщение посочва, че преди деликвента са минали и други автомобили и са оставили отпечатъци, като са разнесли следата от нафта, поради което когато водачът А. е навлезнал в този участък, категорично е имал възможност да предприеме мерки за ненастъпване на ПТП. В този смисъл счита за напълно неоснователни всички изложени от ответното дружество твърдения, че е налице случайно събитие.

По отношение размера на вредите посочва, че е получила: стабилна компресионна фрактура в горната част на тялото на ЛЗ (3-ти поясен прешлен); Фрактура на дясната ключица; Фрактура на първо ребро вдясно; Контузия на главата вляво челно и теменно на главата; Мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание;

Контузия на гръдния кош вдясно; Охлузване и кръвонасядане в долната част на коремната стена (надпубично) от предпазен колан. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че възстановителният следоперативен период при ищцата е продължил повече от 6 месеца, а заради фрактурата на ключицата е носила колан ортеза в продължение на 2 месеца, че била на легло в продължение на 3 м., след което в продължение на 2 м. се е придвижвала с проходилка. Твърди, че не се е възстановила напълно от претърпените 3 травми, като вещите лица са категорични че към настоящия момент и за в бъдеще ще има болки в областта на трети поясен прешлен при по-голямо натоварване и при промяна на времето, които ще останат за цял живот. От извършения личен преглед от двете вещи лица, се установява, че при ищцата все още се наблюдава умерено изразен лумбо-вертебрален синдром, ограничени движения в пояснил отдел на гръбначния стълб; а дясната ключица е зараснала неправилно, като са налице ограничени движения в дясното рамо. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата М. М. А. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 15.05.2015 г. около 8,30 ч. на пътя от с. Мурсалево към гр. Благоевград по път Е-79, вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген”, с per. № *******, В. С. А., в който е била пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Дженерали застраховане” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС, че в следствие на ПТП е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка със загуба на съзнанието, мозъчно сътресение, контузия в лява челна и теменна област на главата; фрактура на тялото на трети поясен прешлен на гръбначния стълб; фрактура на дясна ключица и фрактура на първо ребро в дясно. Твърди, че на 22.05.2015 г. й е извършено оперативно лечение на тялото на ЛЗ, че за период от 6 месеца е била неработоспособна, както и че за дълго време е била неподвижна и не е могла да се обслужва сама. Сочи, че преживяното ПТП и травматични увреждания имат негативно отражение и на нейното емоционално състояние - станала раздразнителна, изпитвала чести приливи на чувство за безпокойство и страх, които продължават и към момента. Твърди, че не е налице пълно възстановяване, като все още изпитва продължителни болки в таза и дясната ръка, не може да си служи с нея нормално. Претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер от 100 000.00 лева, ведно с лихва за забава за периода от датата на деликта 15.05.2015г. до окончателното плащане и разноски.

Ответникът „Дженерали застраховане” АД оспорва иска. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди произшествието да е настъпило при условията на случайно деяние, тъй като процесното ПТП е настъпило поради наличие на голям разлив на нафта на пътното платно, което е довело до загуба на управление от страна на водача на л.а., в който пътник била ищцата. Твърди, че за водача не е съществувало задължение да предвиди този разлив, да идентифицира каква течност е и да предприеме екстремно спиране. Оспорва че в следствие на произшествието са настъпили посочените в исковата молба болки и страдания, техния интензитет, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен предпазен колан, както и че деликвентът е едновременно 4 и съпруг на пострадалата.

От фактическа страна се установява, че на 15.05.2015 г. около 8,30ч. по първокласен път ПП-І /Е-79/ км.352+400 в посока от гр. Благоевград към София пътува седлови влекач „Волво“, с per. № ........, а срещу него в обратна посока към гр. Благоевград се движи л.а. „Фолксваген", с per. № ******* със скорост над 75 км.ч., като в пътната лента, по която се е движел л.а. е имало разлята нафта от преминал преди него в същата посока т.а. Ивеко, с per. № ********, който бил спрян от служители на ДАИ на около 5 км. след мястото на ПТП. Водачът на л.а. Фолксваген се е движел по възходящ наклон от около 3-4 градуса и преминавайки през участъка с разлята нафта, който е с нисък коефициент на сцепление, довело до пробоксуване на теглещите колела, загубил контрол върху управлението на автомобила. Лекият автомобил е влязъл в неустойчивонеконтролируемо зиг-загообразно движение с ротация в посока обратна на часовниковите стрелки, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е завъртял на над 60 градуса и се е ударил с предната си лява част в предна лява част на т.а. Волво със скорост около 75 км.ч. От този първи удар автомобилът е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и се удря със задния си десен ъгъл в предпазната дясна странична греда на полуремаркето и с остатъчната си кинетична енергия е отблъснат встрани и се е ударил и подврял с предната си част в дясната мантинела, където се е спрял и е намерен от разследващите органи.