Решение № 246 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 26 от 11.07.2023г., постановено по търг. дело № 4/2021 г. на Окръжен съд Видин е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Билиив“ЕООД срещу „Ромекс Инс“ЕООД/н/ иск с правно основание чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 и чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, с които се иска да се обяви за относително недействителна по отношение на ищеца и на всички кредитори в несъстоятелността Заповед № 2/19.12.2016г., издадена от управителя на „Ромекс Инс“ЕООД- П. Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на П. Д. Т. в размер на сумата от 788 000 лева, като недопустим и неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Билиив“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение , като неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които са изложени във въззивната жалба.

Твърди се във въззивната жалба неправилност в изводите на съда, че не притежава качеството кредитор и не е налице активна легитимация за водене на исковете по чл.647 ТЗ поради това, че в хода на производството по делото вземането на ищцовото дружество било погасено чрез плащания с две вносни бележки от 02.03.2021г.

На първо място се поддържа довод за неправилност поради това, че след като вземането на ищеца е включено в списъка на приетите предявени вземания , то 1 дружеството ищец представлява кредитор с прието вземане и поради това за него е налице правен интерес от воденето на настоящото производство и е активно легитимиран да предяви исковете за попълване масата на несъстоятелността, които са предмет на образуваното исковото производство.

На второ място излага се довод и за това, че вземането на ищеца, произтичащо от Договора за цесия от 23.07.2020г. е прехвърлено ведно с всички принадлежности- в случая това са лихви и разноски. Не се отрича погасяването на цялото вземане от трето лице, но жалбоподателят заявява, че от датата на падежа до датата на погасяването на вземането поради това, че ответникът е бил в забава се дължат от него лихви за забавеното плащане, както и разноски произтичащи от образуваното срещу длъжника изпълнително производство, което обстоятелство изобщо не било взето предвид от първоинстанционния съд.

Поддържа се и довод за неправилност на изводите на съда, с които е отречено съществуването и на друго вземане, произтичащо от договор за цесия от 18.03.2021г. в размер на сумата от 100 000 лева, което не е погасено от длъжника. Твърди се, че вземането на праводателя на ищеца „Си Финанси Груп“ЕООД е включено в списъка на приетите предявени вземания на „Ромекс Инс“ЕООД/н/, като обстоятелството, че ищцовото дружество е частен правоприемник на праводателя, който е кредитор с прието вземане също не е било взето предвид от съда. Поради това обстоятелство и позовавайки се на съществуваща съдебна практика въззивният жалбоподател счита, че не е необходимо повторно предявяване на същото вземане от страна на правоприемника в хода на производството по несъстоятелност на длъжника.

На следващо място поддържа се, че не е верен и изводът на съда, че не е налице вземане, с което да се уврежда масата на несъстоятелността на „Ромекс Инс“ЕООД/н/ поради това, че атакуваното вземане в размер на 788 000 лева, съставляващо ДМС за м. ноември 2016г., не е прието в производството по несъстоятелност, както и нямало данни това да е признато с отделно съдебно решение. Твърди се, че това обстоятелство е ирелевантно за производството по иска с правно основание чл.647, ал.1 ТЗ, а и на следващо място се заявява, че към момента на предявяването на настоящия иск все още не е бил изтекъл срока по чл.694, ал.1 ТЗ за предявяването на положителния установителен иск за съществуването на спорното предявено вземане, какъвто иск се твърди че към настоящия момент вече е бил предявен.

Излагат се и съображения по същество за основателността на исковете с правно основание чл.647, ал.1 ТЗ като се твърди, че е налице целият фактически състав на визираните основания по т.1; т.3 и т.6 на ал.1 от цитираната разпоредба.

Искането към съда е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл.

647, ал.1, т.1, т.3 и т.6 от ТЗ да бъдат уважени, съобразно поредността при която са предявени.

2

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна П. Д. Т. е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Производството пред Окръжен съд Видин е образувано по искова молба на „Билиив“ЕООД срещу ответника „Ромекс Инс“ЕООД/н/ и П. Д. Т., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 и чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, с които се иска да се обяви за относително недействителна по отношение на ищеца и на всички кредитори в несъстоятелността Заповед № 2/19.12.2016г., издадена от управителя на „Ромекс Инс“ЕООД- П. Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на П. Д. Т. в размер на сумата от 788 000 лева.

Твърденията в исковата молба са били, че с Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – Видин на основание чл. 632, ал.

1 от ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на „Ромекс Инс“ЕООД с начална дата 30.06.2016 г., открил е производство по несъстоятелност срещу него, наложил е запор и възбрана върху имуществото му, прекратил е дейността на дружеството и го е обявил в несъстоятелност, като с Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд – София е била променена началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г.

Сочи се в исковата молба, че ищцовото дружество е предявило вземането си, произтичащо от договор за цесия от 23.07.2020г., в производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ЕООД, което вземане е било прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ.

Сочи се още в исковата молба, че ответникът П. Д. Т. е предявил свое вземане в производството по несъстоятелност на другия ответник „Ромекс Инс“ЕООД като е твърдял, че работи в дружеството по силата на сключен трудов договор и че дружеството не е изпълнило задължението си да изплати паричните си задължения към него в размер на сумата от 713 869,17 лв. В подкрепа на твърденията си е представил извлечение от търговските книжа на „Ромекс Инс“ЕООД за начислени и неизплатени работни заплати на работници и служители към 31.12.2017 г. и на това основание е поискал вземането му да бъде включено в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност на длъжника.Сочи се, че твърдяното от П. Т. вземане за ДМС в размер на 788 000лв. произтичало от Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс“ЕООД- П. Б..

3

Според твърденията на ищеца тъй като след 01.07.2015г. ответникът „Ромекс Инс“ЕООД вече е бил изпаднал в обективното състояние на неплатежоспособност, т.е към този момент дружеството вече е изпитвало сериозни финансови затруднения, а икономическата му дейност не водела до реализиране на печалба, налагало се извод, че не са налице предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение в толкова значим размер. Допълнителното материално стимулиране на П. Т. предполагало отлично финансово представяне на „Ромекс Инс“ЕООД, каквото предвид влошените финансови резултати на дружеството не било налице в процесния период. Начисляването на подобно ДМС предполагало, че работникът е имал изключителен индивидуален принос към търговската печалба на фирмата. Видно от ГФО за 2016 г., ответникът „Ромекс Инс“ЕООД бил реализирал общо 43 хиляди лева нетни приходи от продажби и не бил реализирал печалба, а напротив бил на загуба от 196 000 лева. За 2017 г. по същото перо били осчетоводени приходи от 651 хил. лева. Въпреки че сумата начислените приходи била значително по-висока от тази за 2016 г. същата била чувствително по-малка от размера на претендираното от П. Т. допълнително материално стимулиране, още повече, че въпросното ДМС било начислено след изпадането на дружеството в неплатежоспособност.

При това положение очевидно било според ищеца, че при скромните финансови обороти на фирмата за 2016 година и натрупаните загуби през годините, начисляването на такива суми за ДМС представлявало действие по осуетяване на удовлетворяването на вземанията от действителните кредитори.

Сочи се като допълнителен аргумент ,че не ставало ясно как е определено ДМС, за което е издадена Заповед № 2/19.12.2016 г. - с Колективен трудов договор или с вътрешните правила за работната заплата или в индивидуалния трудов договор на П. Т.. Следвало да се има предвид според ищеца и това, че вътрешните правила за работната заплата са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от КТ, които регламентират организацията на работната заплата по аргумент от чл. 22, ал. 1 от Наредбата и било необходимо да бъдат зачетени реда и начина, при които същите се дължат, в случай че там са уговорени.

Също така в процесния период, а и към настоящия момент П. Т. е бил съдружник и управител на други две търговски дружества, както и едноличен търговец. Това пораждало според ищеца съмнения относно фактическата възможност на ответника Т. да е престирал същевременно своя труд и при „Ромекс Инс“ЕООД и то до степен, обуславяща начисляването на ДМС в подобен размер.

С оглед на гореизложеното се създавало впечатление, че начисленото ДМС е извършено единствено с цел увреждане на масата на несъстоятелността посредством възползване от законовата привилегия, с която се удовлетворяват неизплатените трудови възнаграждения. Удовлетворяването на едно привилегировано вземане влечало като последици значителни вреди за правоимащите кредитори в несъстоятелността, включително и държавния бюджет. Аналогични действия според ищеца, включително и предявяване на вземания по привидни трудови договори на други лица, били извършени и в друго производство по несъстоятелност, по което длъжникът бил пряко свързано с П. Б.

4 дружество- „Ромекс Кар“ЕООД.

Поддържа се също така, че П. Т. и „Ромекс Инс“ЕООД са били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както между впрочем и самият П. Т. е посочил в молбата си, с която е предявил вземането си.

С оглед на гореизложеното се поддържа,че са налице достатъчно основания да се заключи, че претендираното от П. Т. вземане за ДМС е начислено с цел увреждане на масата на несъстоятелността.

Предвид така изложените съображения се поддържа от ищеца, че начисляването на процесното ДМС представлявало в действителност безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл.

625 от ТЗ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като начисленото ДМС не представлява част от брутното трудово възнаграждение на П. Т. съгласно чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и в този смисъл липсвала насрещна престация от страна на П. Т., която да бъде основание за допълнително материално стимулиране. Заповедта, издадена от управителя на „Ромекс Инс“ЕООД, с която било определено допълнително материално стимулиране на П. Т. била от 19.12.2016 г., а молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари 2017 г. Страни по сделката били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както сам П. Т. е посочил в молбата си, с която е предявил вземането си.