Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1085 от 05.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1239/2023
Вид
Решение № 1085
Подписан
05.10.2023
В сила
13.11.2023
Състав
Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Варна, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501239 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 32684/02.05.2023г. на М. П.

Х. ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 1203/11.04.2023г. по гр.д. № 13594/2022г. на ВРС,В ЧАСТТА, с която съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул.

"Витоша" № 2 , иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 4000 лева, представляваща разликата от присъдените 4000 лева до претендирания размер от 8000 лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда № 2600053 от 10.03.2021г., постановена по НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 241/19.11.2021г. по ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2021г.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска да бъде уважен до пълния предявен размер. Изложени са съобразения, че съда неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание М. Х., чрез процесуален представител, с писмена молба, поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и иска бъде уважен за целия предявен размер. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при ВОП, оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно 1 и законосъобразно да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. П. Х. ЕГН 9209120945 срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 /осем/ лева - неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р.

България по водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда № 2600053 от 10.03.2021г., постановена по НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 241/19.11.2021г. по ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2021г. , както и сторените съдебноделоводни разноски.

В исковата молба, ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.10.2017г. е привлечен като обвиняем по ДП № 698/2015г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна за това, че е причинил средна телесна повреда на М.Ж.П., като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка" от 06.10.2017г. до 10.03.2021г. От РП-Варна бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС. С присъда № 2600053 от 10.03.2021г. подсъдимият бил признат за невиновен, като присъдата била потвърдена с Решение № 241/19.11.2021г. по ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 19.11.2021г. Твърди причиняването на неимуществени вреди – накърняване на доброто му име и достойнството му, както и на репутацията му сред обществото като порядъчен човек, който до този момент не е бил осъждан. Ищецът твърди,че е изпитвал притеснения, стрес, неудобство, напрежение в семейния, социалния и приятелския кръг, както и във финансов план. Страхувал се, че ще загуби работата си, както и от възможно осъждане. Приятелите му се отдръпнали от него.

Станал нервен и избухлив, затворил се в себе си, имал оплаквания от световъртеж и общо безпокойство, напрегнатост, безсъние.

В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Сочи се, че по отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника-Прокуратурата на РБ, а именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан стрес, безспокойство и душевни терзания. Твърди се, че не съществува пряка и непосредствена причинноследствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденето срещу ищеца наказателно производство. Моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

2

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление за привличане на обвиняем от 06.10.2017г. М. П. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 698/2015г. по описа на Второ РУ ори ОД на МВР Варна за това, че на 10.04.2015г. в гр. Варна причинил средна телесна поведа на М.Ж.П., като деянието е извършено по хулигански подбуди -престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Срещу обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „Подписка" за периода от 06.10.2017г. до 10.03.2021г. По внесен от РП-Варна обвинителен акт, е образувано НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС. С присъда № 2600053 от 10.03.2021г. подсъдимият е признат за невиновен.Срещу оправдателната присъда от Прокуратурата на Р.България е подаден протест, приемайки, че същата е необоснована и с искане за въззивния съд да постанови осъдителна присъда.

С решение № № 241/19.11.2021г. по ВНОД № 641 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 19.11.2021г.решението на ВРС е изцяло потвърдено.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство/съдебно и досъдебно/ ищеца е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Д. Х.а – негова майка, чиито показания съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК и доколкото са непосредствени и К.П. П. , без дела и родство със страните, чиито показания съда цени като обективни.Съвкупно от показанията им се установява, че производство оказало сериозно влияние върху психиката на ищеца. Същия станал затворен, стоял си в къщи, изолирал се от познатите и приятелите си, някой от тях загубил. Изпитвал страхове за бъдещето, притеснение, страдал от безсъние. Поради необходимостта от извършване по отношение на него процесуални действия в досъдебна и съдебна фаза се наложило да прекрати доходна работа в чужбина, често да смята местоработата си в страната, която била с по-ниско възнаграждение. Искал да започне работа като охранител, но това било невъзможно т.к. е подсъдим.

В първоинстанционното производство по искане на ответника е приета справка от ТД на НАП-Варна, от която са видни регистрираните в процесния период осем на брой трудови договори, всеки от които е сключван след прекратяване на предходния. Има и период, в които ищецът не е имал сключен трудов договор. В периода от 2012г. до 10.2017г. ищецът има регистрирани пет трудови договора, един от които е сключен на 05.07.2017г.

/преди повдигане на обвинението и прекратен на 01.05.2018г. /след повдигане на обвинението/ - с „Енергоремонт Варна" ЕАД. В този период ищецът е сключил и още един трудов договор на 16.11.2017г. с „Корабен и индустриален сервиз" ЕАД, който е прекратен на 23.04.2018г. От представената справка за осигуряване става ясно, че в периода м.07м.10.2017г. при осигурител „Енергоремонт Варна" ЕАД ищецът е имал осигурителен доход от около 1300 лева месечно, а в периода м.11.2017г. - м.04.2017г. няма вписан осигурителен доход от този работодател. Въпреки това в периода м.11.2017г. - м. 02.2018г. ищецът има вписан осигурителен доход от осигурител „Корабен и индустриален сервиз" ЕАД, който средно месечно е около 2000 лева. Съгласно справката,без доход ищецът е останал през м.

03 и 04.2018г. След това през м. 05 няма осигурител, а през м.06 и 07 има вписан осигурителен доход при „Гриф-Варна" ООД, съответно около 590 лева и 250 лева, а от м.08.2018г. отново е осигуряван от „Енергоремонт Варна" ЕАД за четири поредни месеца, средномесечно около 2500 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и 3 прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу надлежна страна.

Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.

В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.

За да бъде уважен предявеният иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическия състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат .

В конкретната хипотеза, от анализа на събраните гласни и писмени доказателства се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 06.10.2017г. до 19.11.2021г. спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда.Следва да се отчете и факта и, че ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, с решението по което ищеца е окончателно признат за невиновен е образувано по протест на Прокуратурата на Р.България.

Установено е, че в посочения по – горе период от време на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер и с него са провеждани и други процесуално – следствени действия.

Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото прокурор при РП-Варна. Именно от датата на предявяване на първото обвинение за извършване на престъпление от общ характер, ищецът е придобил процесуалното качество обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение става под контрола и ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението в съдебна фаза пред първа инстанция , както и е протестирала оправдателната присъда.

Прокуратурата не отрича и оспорва, че М. Х. е имал качество на обвиняем и подсъдим, като воденето срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда – т.е. налице е първата от всички кумулативни предпоставки.