Присъда № 38 от 17.11.2022, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 38 / 17.11.2022 г. по НОХД № 283 / 2021 г. на Плевенски окръжен съд:

Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М. М. Л. за това,че :

1.Н а 08.11.2019 г. около 23,20 часа в с.***, общ.Д.Митрополия, обл.Плевен, в частен дом, находящ се на ул."****" №13, направил опит умишлено да умъртви Н. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.Никопол, обл.Плевен, чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба, с проникващо нараняване в гръдната кухина, като деянието представлява опасен рецидив, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК,

2. На 08.11.2019г. в с.***, общ.Д.Митрополия, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, както следва:

– на 08.11.2019г. около 23.00 часа в с.***, общ.Д.Митрополия, обл.Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – нанесъл побой на П. И. М. с ЕГН ********** чрез удари с ръце в областта на тялото и главата;

– на 08.11.2019г. около 23,30 часа в с.***, общ.Д.Митрополия, обл.Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – нанесъл побой на В. Т. Н. с ЕГН ********** чрез удари с ръце и крака в областта на тялото и главата - престъпление по чл. 325, ал. 5, вр, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Анализира събраните в хода на съдебното следствие доказателства и счита описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин. Намира, че подсъдимият е осъществил вменените му престъпни състави. Счита, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъде съобразено обремененото съдебно минало на М.Л. и липсата на 1 поправителен ефект от наложените му до този момент наказания, а като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено, че подсъдимият в един период от време от извършването на деянията, предмет на наказателното производство, до момента на привличането му към наказателна отговорност е спазвал законосъобразно поведение,полагал е грижи за Л. и детето им, работил е, като е декларирал и съжаление за стореното. Относно вида на наказанието, намира като единствено подходящо и възможно наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. чл. 115, вр. ч л . 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.Предлага съдът да определи наказание лишавано от свобода между долната граница и средата предвидена в закона за всяко едно от престъпленията, предмет на обвинението като наложи най-тежкото от тях.

Защитникът на подсъдимия М.Л. – адв. М. Б. от ПАК счита обвиненията за недоказани и моли за постановяване на оправдателна присъда. Твърди, че събраните доказателства са неубедителни и противоречиви и от тях не може да се направи категоричен и несъмнен извод за това, че подзащитния `и е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Оспорва се наличието на доказателства относно субективната страна на деянието по чл.116 от НК. В контекста на предложения субективен прочит на доказателствената съвкупност приема,че в показанията си свидетелката М.Д. не посочва обстоятелства по механизма на деянието по това престъпление.

Приема,че показанията на св. Ц.М. са противоречиви като същият от една страна сочи, че не е присъствал на огледа на местопроизшествието, от друга страна споделил, че видял петна, за които не можел да каже дали са от кръв, както и че заварил къщата отворена и влизал във всички помещения заедно с един от свидетелите по делото, преди да бъде извършен оглед на местопроизшествието и размествали предмети. Акцентира върху обстоятелството,че свидетеля И.Г. не е очевидец като не е разпознал предявения му кухненски нож, който е описал. Защитникът открива противоречия в показанията на св. И.К., който сочи, че пострадалата била с лице към него,но наведена, като намира, че това `и ситуиране не кореспондира с възприятията на останалите присъстващи на местопроизшествието свидетели. Намира противоречие и в показанията на този свидетел относно местонахождението на двата ножа и посягането на подсъдимия с втори нож към пострадалата

Н.Л. - в досъдебното производство,К. твърдял, че двата кухненски ножа били в стаята, където било извършено деянието по повдигнатото обвинение за опит за убийство, а в съдебната фаза обяснил, че единият нож бил в кухнята,като счита,че К. не сочи първоначално при разпита си подзащитния `и да е посягал повторно с нож към Л.,а и тези му твърдения са останали изолирани от останалите набрани по делото доказателства.Защитникът акцентира върху показанията на свидетеля Л.З. дадени в хода на съдебното следствие и оспорването от негова страна на фрагменти от приобщените му показания от досъдебното производство, както и отричането да е видял посягане с нож от страна на Л.

2 към Л.,както към гърба `и,така и към врата `и с втори такъв като счита,че показанията на З. се потвърждават от тези на Л.,а тези на К. са останали изолирани. По-нататък защитникът констатира противоречия в показанията на Л. и К. досежно оказаната от последния `и помощ като счита,че ако същия е взел ножа от ръцете на подсъдимия и го е бил пуснал на земята,то назначеното ДНК - изследване е щяло да открие и други следи,а не само такива с произход от пострадалата и подсъдимия.Защитникът навежда доводи,че разпита на Н.Л. в болничното заведение не следва да бъде кредитиран,т.к. е налице разминаване в датирането на посочения протокол, като същият е с дата отпреди датата на образуване на производството,а Л. е посочила,че е отговаряла на поставените `и въпроси с „да“ и „не“, тъй като била с кислородна маска. Оспорва се протокола за оглед на местопроизшествието и извършения оглед на веществени доказателства като се сочи по отношение на последния,че св. Г. Г. е заявила, че е оглеждала нож,а не блуза,а поемното лице св. В.С. бил заявил, че е оглеждал и блуза и нож, но за последния не бил много сигурен.По отношение на съставения протокол за оглед на местопроизшествие сочи,че свидетелката И.К. /поемно лице по същия/,е братовчедка на свидетеля И.К.,който единствен според нея бил видял намушкването с нож на пострадалата и `и споделил за него като не е присъствала по време на целия оглед,и не си спомня за ножа,а и протокола за оглед не `и бил прочетен.По отношение на второто поемно лице – свидетеля К. сочи,че същия е бил извикан от И.К.,който посочил и блузата на пострадалата на полицейските служители,като К. не е разбрал кой нож е бил иззет от тях,отрича да е подписвал пликовете,в които са били поставени веществените доказателства като при предявяването на ножа в съдебно заседание не го е разпознал,но е разпознал този по снимката,който счита,че е бил различен от предявения. На фона на изложеното предлага да бъдат изключени протоколите за оглед на веществените доказателства и местопроизшествието.

По-нататък защитникът сочи,че свидетеля В.Н. няма спомен за случилото се като е формирал възприятията си за процесните събития от последвалите разговори с И.К.,а съдът при оценката на показанията на свидетеля М., следва да отчете неговата неадекватност при депозирането им в хода на съдебното следствие, като се абстрахира от експертизата, проверила свидетелската му годност.

Адвокат Б. намира,че първоначалната съдебно-медицинска експертиза страда от липса на конкретика, като вещото лице „на око“ било определило размера на прорезната рана – „не повече 2,0 см.“ като в приложените по делото медицински документи същата варира между 2 до 4 см., а назначената допълнителната съдебно-медицинска експертиза е установила единствено, че пневмоторакса и контузията на белия дроб в дясно на пострадалата са били резултат от травматично увреждане, но без възможност да се конкретизира неговия вид и особености като КСМТЕ е приела,че прободно-прорезното нараняване е причинено от удар с относително не голяма сила. Защитникът 3 приема,че процесната вечер е възникнал семеен скандал като е възможно пострадалата Л. при борбата си с подсъдимия, който не отрича да `и е нанесъл побой, да се е ударила в шкафовете в кухнята, където са паднали съответните посуди /включая и съхраняваните там ножове/, и да се е получило самонараняване.Подчертава се изявлението на подсъдимия,че не е държал нож в ръцете си,както и че,ако е имал намерение да лиши от живот пострадалата ударът е нямало да бъде с такъв слаб интензитет,както и че е нелогично Л. да заживее след процесните събития отново с лице,което има намерение да я лиши от живот.В този контекст се претендира постановяване на оправдателен съдебен акт като алтернативно се предлага преквалифициране на деянието по чл.131, ал.1, т.5 вр. чл.129 от НК или по друга възможна,но по-лека правна квалификация като се сочи,че досъдебното производство в един продължителен период от време е било водено по тази правна квалификация.

Другият упълномощен защитник на подсъдимия М.Л. - адв. Л.Г. от АКПлевен се консолидира с наведените от адв.Б. доводи. Намира повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 5 от НК за недоказано като приема,че в обвинителния акт нямало описание на фактическа обстановка, кореспондираща на възприетите от прокурора квалифициращи признаци на деянието, а именно изключителен цинизъм и дързост. Приема,че липсата на такава описателна част води до ограничаване правото на лична защита на подсъдимия и до трудности защитниците да аргументират своята теза за недоказаност на това обвинение. По повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 от НК се придържа към тезата на другия защитник за недоказаност на обвинението. Споделя аргументите за необходимостта от елиминиране на доказателствени средства поради допуснати нарушения при тяхното изготвяне като счита за недоказан механизма на причиняване на травматичното увреждане, възприет в обвинителния акт, а показанията на св.

И.К. – за противоречиви и несъответстващи на набрания доказателствен материал по делото.Твърди,че не било доказано с какво средство било причинено увреждането,а изготвените ДНК - експертизи не доказвали, че процесния нож е средството, с което е причинена раната на пострадалата Н.Л..

Намира за възможно в борбата между подсъдимия Л. и пострадалата Л. в коридора, където се държат и други вещи с остри върхове, да е причинено нараняването дефинирано от него като леко, повърхностно и с малка дълбочина. В заключение твърди,че по делото няма ангажирани доказателства, че целта на подсъдимия Л. била да умъртви пострадалата Н.Л..

Подсъдимият М.Л. дава обяснения според възприетата от него защитна версия като заявява пред съда, че съжалява за побоя, който нанесъл върху Н.Л., но твърди,че не е имал намерение да отнеме живота й. Не отправя към съда конкретно искане при упражняване на правото си на последна дума.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатите срещу подсъдимия М.М. Л. обвинения, доводите на страните и доказателствата, 4 събрани в хода на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М. М. Л. е роден на 23.08.1986г. в Р.Украйна, ЕГН **********, ЛНЧ ***** По произход украинец, без гражданство, с основно образование. Не е женен. До момента на задържането му по настоящото наказателно производство е работил като кофражист във фирма "БИМ Груп" ООД – София. Осъждан многократно.

С Определение № 916/18.11.2010г. по НОХД №1908/2010г. на РС-Плевен на подсъдимия М.Л. е наложено наказание от 9 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195,ал.1,т.7 от НК, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено на 27.09.2006г., присъдата е влязла в сила на 18.11.2010г. С определение на РСПлевен по НЧХД № 3668/2010г. било определено едно общо най-тежко наказание с наказанието по НОХД №1805/2008г. на РС-Плевен, в размер на 9 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено с 3годишен изпитателен срок. С Определение № 229/27.03.2014г. на РС-Плевен е било наложено едно общо най-тежко наказание 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.