Решение № 4933 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4933 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100501565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.12.2024г., постановено по гр.д. № 50886/2023г. на СРС, ГО, 175 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ИНТЕР БИЛД И КО“ ЕООД срещу „ХЪС ИНВЕСТ СОФИЯ“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Хъс Инвест София“ ЕООД дължи на „Интер Билд и Ко“ ЕООД сумата от 23 391, 42 лева, представляваща невъзстановени гаранции по Договор за извършване на СМР от 11.11.2020г. на обект: жилищен комплекс "Sohome residential park", УПИ I-1086, кв. 21, м. "НПЗ - Хладилника", район "Лозенец", гр. София, удържани от дължимите суми по следните фактури: фактура № 2000000289/29.12.2020г.; фактура № 2000000291/16.02.2021г.; фактура № **********/17.03.2021г.; фактура № 2000000308/05.05.2021г.; фактура № 2000000312/23.06.2021г.; фактура № 2000000320/04.08.2021г.; фактура № 2000000322/10.08.2021г. и фактура № 2000000340/04.10.2021г., ведно със законната лихва считано от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 15.06.2023г. по ч.гр.д. 30637/2023г. по описа на СРС, 175-ти 1 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ИНТЕР БИЛД И КО“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на същия, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на приетото в мотивите на решението, че част от недостатъците на изработеното не са били отстранени, поради което претенцията била отхвърлена. Въззивникът сочи, че нито в отговора на исковата молба, нито в хода на съдебното производство ответното дружество е посочило в какво се изразява според него некачественото изпълнение на възложените СМР, нито били ангажирани доказателства, установяващи неговите твърдения. Оспорва се правилността на изводите, че съставените актове Образец-19 представляват приемане само на вложеното количество материали и труд и остойностяването им, докато качеството на изпълнението не било предмет на това на приемане.

Съдът формирал този свой извод въз основа на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 4, във връзка с чл. 7 от процесния договор. Поддържа се становище, че в цитираните текстове от договора не се прави разграничение между приемането на вид, количество и стойност на СМР, отделно от тяхното качество. Напротив, и в двете клаузи се използвал термина „приемане“, който не реферира към отделни части от възложената работа, следователно волята на страните е била да се извърши цялостно приемане на извършените работи, в това число и по отношение на качеството им. С оглед на така установеното въззивникът счита, че с плащането на сумите по процесните фактури, издадени въз основа на подписаните от страните актове Образец-19, ответното дружество е приело извършените от ищцовото дружество работи по вид, количество и качество. Позовава се на практиката на ВКС - решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010г. на Второ ТО, в което е посочено, ме приемането може да бъде не само изрично, но и с конклудентни действия. В случая приемането на работата се установявало и от съставените фактури и протоколи Образец-19, подписани от възложителя без възражения. С тях именно се удостоверявало както изпълнение на работата, така и приемането й по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. По тези съображения счита, че за ответника е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение. В жалбата са наведени доводи, че съставянето на последния документ - протокол от 2

04.11.2022г., не е било необходимо за удостоверяване на обема и качеството на изпълнение на договорените СМР, а единствено е бил необходим на подизпълнителя - ищец, за да инициира връщане на задържаната като гаранция част от възнаграждението. Релевира съображения, че по отношение на положения в този протокол подпис от страна на свидетеля Ангелов е приложима презумпцията на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, която обаче не била оборена в производството. Аргументира становище, че с осчетоводяване на фактурите, издадени на основание изрично посочените в тях актове Образец-19 и съответстващи по стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, най-късно с извършеното плащане по всяка от всяка една от процесни фактури, ответникът е узнал за извършените действия по приемане на работата, като е признал дължимостта на сумите по фактурите, по които е извършил плащанията. Не били ангажирани доказателства за това да се е противопоставил незабавно след узнаването на извършените без представителна власт /както се поддържа в отговора на исковата молба/ действия по приемане на работата по всеки от протоколите. Поддържа неправилност на изводите на СРС, че не било ясно в какво качество лицето А.А. е подписал окончателния приемо-предавателен протокол от 04.11.2022г.

Този извод противоречал на събраните по делото гласни доказателствени средства, установяващи, че същият е бил натоварен със задължението да приема работата от името на насрещната страна, като следи за количеството и качеството на извършените дейности. Счита за необоснован и изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се кредитират показанията на свид.

М. и свид. Д.. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Въззиваемата страна „ХЪС ИНВЕСТ СОФИЯ“ ЕООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Поддържа възражението, че възложената работа не е била приета по предвидения в договора ред и до настоящия момент, както и че не са били отстранени констатираните недостатъци при изпълнението на възложените СМР по процесната сграда. Оспорва твърдението да е налице приемане чрез конклудентни действия от страна на 3 възложителя. Излага, че междинните плащания и осчетоводяването на фактурите не са свързани с окончателното приемане на извършените СМР.

Още повече, че в случая липсва договорна клауза или законова разпоредба в този смисъл. Счита за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че междинните плащания са свързани с вложеното количество материали и труд по изпълнение на работата, а не и с качеството на изпълнение. Поддържа, че представеният с исковата молба приемателен протокол е подписан от лице без представителна власт по отношение на ответника. Оспорва и релевираното във въззивната жалба възражение по чл. 95 от ЗЗД за кредиторова забава, доколкото в случая не е било предложено надлежно изпълнение от страна на ищцовото дружество. Твърди още, че некачествено изпълнените дейности се установявали от събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице-помагач „АРХ СИТИСТРОЙ“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане, представляващо дължимо възнаграждение по договор за изработка, с поддържани твърдения, че изработеното е прието без бележки и възражения от възложителя, поради което се дължи заплащане и на предварително задържаната на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора сума като гаранция за качествено изпълнение по сключения между страните договор за СМР от 11.11.2020г. с възложител - ответникът, и подизпълнител ищецът.

Между страните по делото не е спорно, че между ищеца „ИНТЕР БИЛД И КО“ ЕООД, в качеството на подизпълнител, ответника „ХЪС ИНВЕСТ 4

СОФИЯ“ ЕООД, в качеството на възложител и „Арх Ситистрой“ ЕООД като главен изпълнител, е сключен договор № 2008/11.11.2020г. по силата на който ответното дружество е възложило извършване на СМР, на обект жилищен комплекс - сграда 7, по посочени в приложение № 1 видове СМР, както следва: доставка и полагане на машинна мазилка, на варовоциментова мазилка, обръщане на прозорци с фибран и шпакловане с терекол, полагане на циментово- пясъчна замазка, монтаж на каменна вата с воал с дюбелиране, добавка за увеличена дебелина на машинна замазка, лепене на каменна вата, дюбелиране и шпакловане с терекол на бордове покрив и подпокривен етаж, кофраж, бетон на бордове, направа на зидария - комини на покрив. Страните са постигнали съгласие в чл. 4 от договора относно начина на отчитането на изпълнените СМР, а именно - минимум веднъж месечно, при завършен етап (такт) от изпълнението, като подизпълнителя изготвя и предава на изпълнителя акт обр. 19 за извършените СМР. Уговорено е още, че след изпълнение на всички възложени по договора СМР, изпълнителят и подизпълнителят ще подпишат двустранен приемо-предавателен протокол за окончателно приемане на работата, в който се инкорпорира и последният актпротокол образец № 19. Страните са установили поредност в действията при отчитане и заплащане на извършените СМР, като в чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнените СМР, подлежащи на заплащане, ще се отчитат и заплащат със следните документи: одобрена и подписана от изпълнителя и подизпълнителя подробна количествена сметка, както и подписан от изпълнителя и подизпълнителя акт обр. 19; сертификати за вложени материали и декларации за съответствие; издадена фактура съгласно акт обр.

19 за стойността на разплащане. Уговорено е, че в срок от 5 работни дни от представяне на подробната количествена сметка за изпълнени СМР и акт обр.

19, изпълнителят е длъжен да ги провери и предаде на възложителя за плащане, като плащанията се извършват директно от възложителя на подизпълнителя. При констатирани разминавания в стойностите на реално извършените и актуваните работи, изпълнителят връща акта и задължава подизпълнителя да го коригира и представи за проверка в срок от 3 работни дни. Ако изпълнителят не възрази срещу така извършената работа, то тя се счита за приета и подлежи на разплащане по реда и начина в настоящия договор.

Съгласно чл. 7, т. 1- т. 4 от договора, за извършването на строително5 монтажните работи, възложителят заплаща на изпълнителя сума в размер на установените реални изработени и приети количества и подписани с протокол – акт образец 19. От всяко междинно плащане (всеки акт обр. 19) възложителят удържа 3% върху стойността като гаранция за качествено изпълнение на възложените СМР. Разплащането на фактура за извършени СМР от подизпълнителя се извършва от възложителя в срок до 5 работни дни след подписани всички документи съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 5. Уговорено е още, че гаранцията за качествено изпълнение се освобождава в срок от 5 работни дни след подписване на приемо-предавателен протокол за завършване на всички СМР предвидени в приложение № 1, включително и допълнително възложените.

Ищецът основава своята претенция на твърдения да е изправна страна по процесния договор, както и на приемането от страна на възложителя на извършената работа, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 04.11.2022г. Приложеният към исковата молба приемо-предавателен протокол е подписан от представител на ищцовото дружество и от свид. А.А. – служител на третото-лице помагач /на главния изпълнителя по договора/, където е заемал длъжността “технически ръководител”. Не е спорно, че същото лице не е органен представител на ответното дружество, нито на “Арх Ситистрой” ЕООД, респективно – не са ангажирани доказателства, че същия е бил надлежно упълномощен от посочените дружества да извършва правни и фактически действия от името и за сметка на същите. Не са налице и данни по делото, от които може да се направи обоснован извод за наличие на несъмнени обстоятелства, установяващи, че това лице е била надлежно натоварено с правото да приеме извършената от ищеца работа по процесния договор. По делото не е представена длъжностна характеристика, а от приетите писмени доказателства е видно, че всички изготвени по време на изпълнение на договора актове-обр. 19 са подписани от други лица като представители на възложителя “ХЪС ИНВЕСТ СОФИЯ” ЕООД и на главния изпълнител “АРХ СИТИСТРОЙ” ЕООД. В този смисъл са и показанията на свид. Ангелов, който изяснява, че не е бил упълномощаван нито от ответното дружество, нито от третото лице-помагач да подписва от тяхно име окончателен протокол за приемане на извършените от ищеца СМР по процесния договор. От неговите показания се установява още, че процедурата по разплащане на извършените дейности била следната: той подписва протокола, който отива за проверка в 6 производствено-техническия отдел, там се преглежда протокола и акта и след това се подписва, след което се преминава към плащане. Следователно, неговата дейност във връзка с подписване на протоколите /макар такива по настоящото дело да не са представени/ има само спомагателен характер, като неговото волеизявление за съответствие на удостоверените в акта обстоятелства е насочено към неговия работодател /представлява пряко изпълнение на трудовите му функции/, а не към насрещната страна. В този смисъл не е налице действие от името на търговец без представителна власт и презумпцията по чл. 301 от ТЗ е неприложима. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав счита предявеният иск за основателен по следните съображения: