Определение № 670 от 13.09.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Сливен, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500442 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство и връщане на искова молба като недопустима и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът е приел, че между същите страни на същото основание, за същите обстоятелства и факти, има постановено съдебно решение. Заявява, че цитираното гр.д. № 790/22г. на НзРС е между същите страни, но на друго правно основание от това, по предявената от него понастоящем искова молба. По предходната основанието било невръчването на 5 постановления на ОП-Сливен, а сега предявената претенция се основава на нарушена местна подсъдност.

Моли да се отмени атакуваното определение като незаконосъобразно и да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.

С исковата молба е предявен иск срещу Прокуратура на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди от 1 незаконни действия с правно основание чл. 2в и чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 6 от ЕКЗПЧ.

Същият ищец е предявил против същия ответник иск, основаващ се на разпоредбата на чл. 2 и чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 6 от ЕКЗПЧ за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконни действия, по която е било образувано гр.д. № 790/2022г. на НзРС, по което е било постановено съдебно решение.

В обстоятелствената част и на двете искови молби се описва едно и също действие на правозащитни органи – издаване на постановление от 23.03.3028г. на разследващ полицай при ОД на МВР-Стара Загора по ДП 349 ЗМ-96/2018г. и извършени по делегация при условия на неотложност процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“ от дома на ищеца.

Горните обстоятелства водят до извода, че предявеният от частния жалбоподател иск е недопустим при условията на чл. 299 ал. 1 от ГПК поради наличие на разрешен с влязло в сила решение спор между същите страни за същото искане и на същото основание. При наличието на пълно субективно и обективно тъждество, съдът, съгласно разпоредбата на чл.

299 ал. 2 от ГПК, следва да прекрати производството.

По повод развитите в частната жалба доводи, че основанието било различно, понеже в първата искова молба оплакванията били за невръчване на постановления, а във втората – за нарушаване на местната компетентност, следва да се посочи, че доколкото искът, черпещ правното си основание от нормите на ЗОДОВ има характер на имуществена претенция за обезщетяване на претърпени вреди, най-общо казано, от непозволено увреждане, след като правопораждащият юридически факт/факти са идентични, е налице и идентичност н правното основание.

Ако ищецът счита, че с осъществяването на конкретните процесуални действия са му причинени вреди, той следва да релевира и изчерпи всички свои твърдения, доводи и оплаквания, като въведе всички, настъпили до този момент, релевантни факти, от значение за изхода на спора. Той е следвало да стори това с първата искова молба и след приключване на спора, образуван въз основа на нея, той губи правото да добавя нови обстоятелства, касаещи същия юридически факт, от който е черпил 2 правното основание на претенцията си.

Поради това настоящата искова молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а повторно заведеното по нея дело от ищеца против същия ответник на същото основание следва да се прекрати служебно.

С оглед казаното този въззивен състав счита, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Т. С. против определение №566/16.08.2024г. по гр.д. № 829/2024г. на НзРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение №566/16.08.2024г. по гр.д. № 829/2024г. на НзРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 829/2024г. на НзРС на основание чл. 299 ал. 2 от ГПК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3