Решение № 258 от 04.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Варна, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000283 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по приета за разглеждане по реда на чл.

258 и сл. ГПК въззивна жалба срещу ЧАСТ от решение №165/23.04.2025 постановено по електронно дело 20243100900057 (ТД 57/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с която въззивникът

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, подпомаган от застрахования А. Х. А., е бил осъден да заплати на пострадал ищец С. К. К. застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за неимуществени вреди поради понесено телесно увреждане на участник в движението, увреден при ПТП, причинено от застрахован водач над размер от 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв., и съответно са били определени разноски по делото.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 143/17.03.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. В., излага оплаквания за неправилно приложен закон при остойностяване на справедливия еквивалент на безспорно установените страдания, понесени от пострадалия, като сочи че размерът е завишен спрямо стандарта на живот към момента на увреждането 09.08.2019г. Оплаквания се сочат и по установяването на значението на превишаването с около 20 км/ч на ограничението за скоростта от пострадалия моторист за причиняването на настъпилия сблъсък с попътно изпреварващия го застрахован друг мотоциклетист. Въззивникът счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че 1 при движение с разрешената по-ниска скорост, пострадалия не би се оказал на мястото, където застрахования е загубил управлението при изпреварването и удар изобщо не би настъпил. С доводи за доказан значителен принос на пострадалия в създаването на условията за пътния инцидент и причиняването на удара счита възражението за съпричиняване за основателно до ½ и моли за съответно редуциране на определеното след прилагане на критериите за справедливост обезщетение наполовина.

В пледоария по същество пълномощникът на застрахователя поддържа същите доводи, като моли за отмяна на неправилно присъдената неоснователна част от претенцията и съответно намаляване на размера на обезщетението, както поради нужда от съобразяване на динамиката на икономическите процеси (изключващи приравняване на актуални размери и такива за вреди, търпени преди 6 години), така и поради приспадане на съпричиняване поради превишената скорост.

Застрахованото лице А. Х. А., помагач на въззивника, чрез адв. Б., поддържа оплакванията на главна страна, като по същество пледира за уважаване на жалбата на подпомагания от него застраховател.

Въззиваемият пострадал ищец С. К. К., чрез адв. Н. оспорва жалбата, като излага доводи за правилно установени факти по механизма на причиняването на вредите, и остойностяването им с отчитане на вида и тежестта на уврежданията, пожизнените им последици, потвърдени с назначените експертизи, както и страданията, търпени при лечението и възстановителния период, включително и травмираната психика. Според тази страна, изводите за липса на значение на превишението на скоростта от пострадалия са изцяло обосновани с експертно заключение и съответно правилно съдът е отказал да редуцира размера на обезщетението поради съпричиняване.

В писмените бележки по съществото на спора, пълномощникът е обосновал неоснователност на възражението за принос на пострадалия, като е посочил извода на автоексперта за липса на каквато и да е възможност на застигнатия водач, независимо от скоростта му на движение да предвиди и да се съобрази аварийно с поднасянето на изпреварващия го друг мотоциклет, което е приближило двете МПС по начин, увреждащ лявата подбедрица на десния мотоциклетист. Подробно са коментирани и вида на уврежданията и усложнения процес на лечение повече от 12 месеца с три операции, наложили се поради получена „лъжлива“ става при незарастване на фрагментите, евентуално допълнително изваждане на имплант и рехабилитация, както и непълното възстановяване, остатъчни белези, затруднения в походката и скъсяване на крака, както и отражението на болките, загубената работоспособност и притесненията за бъдещето върху психиката и бита на пострадалия. С доводи за точно остойностяване на всички негативни последици, въззиваемия моли за потвърждаване на правилното решение за присъждане на основателно дължима от застрахователя горница до определения от първа инстанция справедлив размер.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощникът на въззивника е конкретизирал в 2 своя списък само искани разходи за внесената такса за обжалване и е оспорил като прекомерен размерът на хонорара на адвоката на насрещната страна, поискан като възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в списък по чл. 80 ГПК (л. 48 и л. 40 от делото).

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на уважен пряк иск на пострадало от ПТП лице срещу застраховател на мотоциклетист, причинил неимуществени щети на друг участник в движението, за горница над вече неоспорван размер на обезщетение, със съответна лихва.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 80 000 лв., по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на помагача А.(водач на мотоциклет Ямаха рег. № NNNNN), включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главницата, считано от причиняването на вредите при ПТП на 09.08.2019г. до окончателното им погасяване. Ползващият се от застраховката увреден участник в движението К. (водач на мотоциклет Кавазаки с рег. № ХХХХХХХ) е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от комплекс телесни увреждания в областта на долна част на левия крак(множествено счупване на подбедрица) и главата (подкожен хематом), наложили болничен прием по спешност, оперативно обездвижване с външен фиксатор, изискващо битово обслужване с чужда помощ при движение и хигиена, както и последвали усложнения, лекувани с поредица от оперативни интервенции, вкл. с удължаване на сухожилие, третиране на псевдоартроза и поставяне на вътрешна и нова външна фиксация, подменена в последствие с гипсов ботуш, като възстановяването не е било приключено до сезиране на съда, очаквани са били нови интервенции и усложнения, които да пораждат продължително страдания през целия живот. Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк резултат от независимо предизвикано от застрахован водач А. (който при движение в лява лента е загубил контрол на мотоциклет Ямаха и е навлязъл в дясната, където е ударил попътно движещ се мотоциклет Кавазаки) и неидентифициран водач на друго, насрещно движещо се МПС, навлязло неправомерно от своето платно в двойното платно на мотоциклетите. Ищецът е ограничил претенцията си по главния иск само срещу застрахователя на А., като искането за обезщетяване на вреди от неизвестния автомобилист е било предявено евентуално, в случай че не се установи противоправно причиняване на застрахователното събитие от мотоциклетиста. С оглед на ограниченото сезиране на въззивния съд за проверка само на размера на обезщетението (с отчитане на съпричиняване с поведението само на пострадалия) евентуалната претенция остава извън предмета на настоящото производство, поради което и въззивният съд не е призовавал за участие евентуалния ответник, спрямо когото не би се формирала сила на присъдено нещо.

Обезщетение над присъдения размер е било поискано от пострадалия 3 преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представените от пострадало лице материали от разследването на престъпен характер на вредоносно поведение на застрахования водач, причинило телесни увреждания на ищеца. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. С обжалваната част от главницата е присъдена лихвата за забава, считано именно от уведомяването на застрахователя, като за периода, предхождащ сезирането му искането не е било уважено, респективно няма и спор по неговата дължимост при липса на изрична жалба от страна на ищеца в тази част.

Застрахователят на мотоциклетиста е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените увреждания при затискането на крака на пострадалия между двата попътно движещи се мотоциклета. С необжалваната, и съответно влязла в сила част от решението по иска за неимуществените вреди(както и по изцяло уважения иск за присъдени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и медикаменти) вече е формирано стабилно установяване на основанието за отговорността на застрахователя, поел риска от причиняване на увреждания на участници в движението от застрахования А.. Затова и въпросите относно неговото противоправно поведение като причина за инцидента, пораждащ телесните увреждания на К. не може да се преразглежда.

Наред с оспорването на причиняване на целия обем от негативни изживявания и продължителността на възстановяването, като обстоятелства значими за оспорената справедлива адекватност на обезщетението в поискания размер от 80 000лв(вкл. и съобразно установена според икономическите условия и стандарт на живота съдебна практика), ответникът изрично е заявил и възражение за съпричиняване на самото увреждащо събитие с поведение на самия пострадал, конкретизирано с твърдения за нарушаване на ограничение на скоростта за движението.

Същите оспорвания и възражението за съпричиняване се поддържат и като защита пред настоящата инстанция. Обжалваната допустима част от съдебното решение визира именно спорна част от определеното от първата инстанция обезщетение, надхвърляща справедлив размер за комплекс от неимуществени вреди, евентуално подлежащо на редукция до 50% поради принос на пострадалия.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените 4 обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни фактите, установени от първата инстанция въз основа на две взаимно допълващи се заключения на автоексперти (работили независимо по данни от огледните протоколи на местопроизшествието), гласни показания и противопоставими на ищеца и застрахования писмени обяснения (дадени в хода на неприключеното разследване на престъпен характер на пътния инцидент). На осн. чл. 272 ГПК въззивният състав възприема за установено: на 09.08.2019г. около 00:20 часа е настъпил страничен удар между двата мотоциклета движещи се в една и съща посока в две успоредни пътни ленти за движение в посока гр. Варна по главен трилентов път 1-9 около km 148 (след разклона за с. Дюлино Е-87) в посока с.