Определение № 499 от 12.02.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500015 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Мал Тепе“ ЕООД /нес./, чрез пълномощника му адв. Х. Х., срещу Определение № 722 от 06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1536/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

В подадената частна жалба жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим. Намира, че независимо от разпоредбата на чл. 637 ТЗ, предявеният иск е установителен такъв и няма за предмет притезателни права (вземания), с оглед на което не е налице основание за прекратяване по см. на чл. 637, ал. 6 ТЗ.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от „Мал Тепе“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Х. Х., с което е предявен иск по чл.124, ал. 1 във вр. с чл.179, ал.1 ЗЗД и чл.440, ал.1 ГПК срещу „Първа Инвестиционна Банка” АД и „А и Л Корпорация“ ООД /в несъстоятелност/, представлявана от синдика П.Д.К. за установяване, че не съществува ипотечно право по учредената с Нотариален акт № 118, том V, дело № 1097/2007г., ипотека върху имотите на молителя, а именно Студио С47 с идентификатор *** и Студио - СЗ с идентификатор 65231.919. 144.4.11, находящи се в гр.Самоков, община Самоков, обл.София, 1

К.К. „Боровец“, апартаментен хотел „Кокиче", тъй като същото е погасено.

В случая така предявените искове са недопустими. Синдикът може да предявява от името на длъжника при условията на чл. 658, ал.1, т.7 – ТЗ само искове за попълване на масата на несъстоятелността. Предявените в настоящото производство искове целят друго – да разрушат силата на издадения изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор по чл. 717н от ТЗ – „Първа инвестиционна банка“ АД, който да не получи плащане на вземането си при осребряване на ипотекираните имоти – собственост на длъжника. Предявените искове в случая не могат да се водят от синдика от името на длъжника. Вземане на кредитор може да се оспорва от длъжника с иск по чл. 694 ТЗ, само ако кредиторът е с прието вземане, като искът се води от длъжника, чрез десезираните му органи, а не от синдика. С иска по реда на чл.694,ал.1 ТЗ по отношение на длъжника синдика и кредиторите се установява, респ.отрича съществуването на оспорено предявено в производството по несъстоятелност вземане на кредитор /съответно привилегия или обезпечение на вземане/. В този процес като предпоставка за допустимостта на установителния иск подлежи на изследване и въпросът дали възразилият по реда на чл.690,ал.1 ТЗ длъжник разполага с правоизключващи вземането /материалното право/ на съответния кредитор възражения или възможността за конкретното оспорване е преклудирана. Оспорване на вземане на ипотекарен кредитор, спрямо който несъстоятелният длъжник притежава ипотекиран имот, обезпечаващ чужд дълг /в случая за дълг на „А и Л Коропорация“ ООД /в несъстоятелност/ към „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит/, може да стане само в производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията на кредитора кредитодател към длъжника му– кредитополучател по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство. В производството по този иск ответникът – длъжник по банковия кредит следва да изчерпи всички свои възражения, свързани с кредита, в т.ч. възражението предмет на настоящото съдебно производство. Ненаправените възражения се преклудират и не могат да се релевират с предявени нови установителни искове. Уважаването на иска на банката срещу длъжника по кредита с влязло в сила решение, или неподаването на възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение както в случая, прави недопустим всякакъв друг иск, в т.ч. заведен от името на ипотекарния несъстоятелен длъжник, целящ преразглеждане на въпроса относно издадения в заповедното производство изпълнителен лист в полза на банката – кредитодател. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК този изпълнителен лист има сила и срещу третото лице ипотекарен длъжник, обезпечил чуждия дълг /в случая несъстоятелния длъжник/, когато взискателят, в случая – „ПИБ“ АД, насочва изпълнението върху ипотекирания имот /в случая по реда на чл. 717н ТЗ/. Разпоредбата на чл. 717н от ТЗ предвижда заделяне на припадащата се на ипотекарния кредитор сума само до представяне от последния на изпълнителен лист за вземането си. Тя не предвижда възможност за оспорване от длъжника, 2 притежаващ ипотекиран имот за чужд дълг, на ипотечното право на кредитора. Оспорване на ипотека в производство по несъстоятелност, може да се прави само по реда, в срока и при условията на чл. 646, 647 и 649 от ТЗ, а не по общия ред, както е в случая.

Така търговският закон предвижда възможност не само на кредиторите на несъстоятелността, но и на длъжника да оспори качеството на кредитор чрез процедурата по предявяване на вземанията в несъстоятелността, част от която е производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписаните вземания по чл. 687 ТЗ/; включването им в списъците, изготвени от синдика; възможност за оспорването на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжник в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и постановяване на определение по чл. 692, ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответната промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. Само в случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/ привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал..4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния срок от обявяването на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 130 ГПК, като е прекратил производството по делото като недопустимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 722 от 06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1536/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението при наличието на предпоставките на чл.

280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4