Решение № 156 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203799 по описа за 2025 година

Производството е oбразувано по жалба на Н. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ******, чрез адвокат П. Н. - БАК, против Наказателно постановление №25-4058001352/08.10.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани полицейски сили Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и „Глоба“ в размер на 2000лв.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв.Н., който поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебните заседания по делото не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2025г. около 14,05 часа в гр.Бургас, в кв.“Победа“ по ул.“Чаталджа“, Н. Т. Д., с ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „ТОЙОТА КОРОЛА“ с рег. № * **** **, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД - клон Бургас, ЕИК: 1313913690026.

При управлението си водачът бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които и старши полицай при с-р Специализирани полицейски сили Бургас при ОДМВР Бургас - актосъставителят П. П.. Водачът бил поканен да даде проба за употреба на 1 наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен номер ARRC - 0081. Той заявил, че е съгласен да бъде тества, но не изпълнил дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, като държал уреда извън устната си кухина и дори допрял тампона до предоставен му от брат му материал от неговата слюнката. По тази причина и като счел, че жалбоподателят възпрепятства извършването на проверката, свидетелят П. счел, че е налице отказ на лицето да му бъде извършена такава и му издал Талон за медицинско изследване №282530. В талона изрично било посочено, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона и посетил УМБАЛ-Бургас, но самоволно напуснал шокова зала без да даде материал за изследване.

Свидетелят П. П. издал в тази връзка АУАН № 4438970/13.09.2025г.

Въз основа на АУАН, на 08.10.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото жалбата е депозирана на 22.10.2025г. – в 14-дневен срок от издаването на НП на 08.10.2025г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – С. Д. М., на длъжност началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани полицейски сили Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверение за заемана длъжност и длъжностна характеристика.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

2

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложените по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и че не е дал кръвна проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.

Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от разпита на свидетелите П. и П., така и от всички писмени доказателства, приложени по делото. Не се събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение извършването на административното нарушение от жалбоподателя. Тъкмо напротив, АНО е попълнил делото с достатъчно на брой доказателства с цел установяване субекта на административно 3

– наказателната отговорност.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по “наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Още повече, че в случая предмет на нарушението са обществените отношения, свързани с гарантиране живота и здравето на участниците в движението. Следва да се има предвид също така, че управлението на МПС е дейност с повишена опасност, а управлението на МПС след употреба на алкохол или наркотици се явяват честа причина за настъпване на ПТП.

Неоснователни се явяват и възраженията на защитата, за липса на осъществен състав на административно нарушение и недостатъчна мотивираност на издаденото НП. Аргумент в тази насока на първо място е фактът, че в изпълнение на чл.3а, т.3 от Наредбата на Д. е бил издаден и талон за медицинско изследване, в който е посочено, че същият не е дал проба, каквото е изискването на чл. 6, ал. 5 от Наредбата, като са спазени и изискванията, визирани в чл. 6, ал. 6 от Наредбата – посочено е мястото, където да се извърши установяването, както и срок на явяването, който е съобразен с критериите за определянето му, посочени в Наредбата /чл. 6, ал. 6, т. 2 и ал. 7 от Наредбата/.

В същото време по делото беше приобщено като доказателство и копие от амбулаторен журнал за кръв за алкохол и наркотици на УМБАЛ Бургас, видно от което е, че от жалбоподателят не е била взета кръвна проба за анализ. Същият се е явил на дата 13.09.2025г. в болничното заведение, но самоволно е напуснал шокова зала без да даде материал за изследване.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

За пълнота следва да се посочи и че горната фактическа обстановка не се оспорва от страна на жалбоподателя, като неговият процесуален представител навежда в хода на съдебното следствие единствено твърдения за наличие на извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества. Съдът намира това възражение за неоснователно. По делото бяха разпитани като свидетели полицейските 4 служители Д. П. и П. П., които се явяват незаинтересовани от изхода на делото лица, а показанията на същите са последователни, логични и безпротиворечиви. По изложените съображения съдът даде вяра на показанията на тези свидетели. Свидетелят П. посочи пред съда следното: „Господинът взе касетата, сложи я в устата и през цялото време без да я допира, през една секунда я вадеше, обясняваше ми някакви работи. През цялото време симулираше. Симулацията продължи доста време, постоянно му казвахме да сложи тампона в устата, той го държеше извън устата, а като му кажех да го постави в устата си, той си обръщаше главата настрани и тампонът стоеше отвън. ….. Около 20 минути продължи проверката. По едно време дойде едно момче, което установихме, че е брат му. В първия момент се доближи до него, нещо се сближиха, казахме му да се отдръпне. По едно време господинът започна да тръска тампона и след няколко минутки взе да посинява. Колегата П. каза, че най-вероятно му е дал слюнка в шепата си и е допрял тампона. Пак направиха опит да се доближат, за да намокри тампона.