Решение № 3472 от 21.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2224/2025
- Вид
- Решение № 3472
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 и ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, пар.2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.12, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3472 гр. София, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.ова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100502224 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 12301 от 21.06.2024 г., постановено по гр.дело № 34325/2022 г. на СРС, Г.О., 127 състав, е осъдено „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, да заплати на А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в с.Бистрица, ул.****, на основание чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД, сумата в размер на 86,79 лева, представляваща получена от дружеството по Договор за паричен заем № 10078973/19.07.2019 г. без правно основание сума, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 27.06.2022 г. до окончателно погасяване на вземането. С решението на съда е осъдено „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, да заплати на А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в с.Бистрица, ул.****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски. С решението на съда е осъдено „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, да заплати на адвокат Д. М., ЕГН 1
**********, с адрес в гр.София, ж.к.****, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца А. М. Ч.. С определение № 35452 от 03.09.2024 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 34325/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 127 състав е оставена без уважение молба на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение № 12301/21.06.2024 г. постановено по гр.дело № 34325/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
Срещу решението на СРС, 127 с-в е постъпила въззивна жалба от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В. Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо него да бъде постановено решение, с което предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде отхвърлен, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец А. М. Ч., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Постъпила е и частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, подадена чрез адв.Д. М.- лично и като пълномощник на ищеца А. М. Ч. срещу определение № 35452 от 03.09.2024 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 34325/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 127 състав с което е оставена без уважение молба на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение № 12301/21.06.2024 г. постановено по гр.дело № 34325/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че при присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА следва да включва ДДС.
Ответникът по частната жалба- „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.И.И. оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозирано по делото становище на подадената частна жалба. Моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно по съображения изложени в частната жалба.
2
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
3
В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване. Подадените в срок от същата страна жалби се считат част от първата /сезиращата с ъ д а жалба/, а постъпването на останалите е правно ирелевантно - те също се прилагат към делото, без по тях да се извършват каквито и да било процесуални действия.
Ищецът А. М. Ч. е предявил осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД- искане за връщане на предоставена парична престация при начална липса на основание. В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.
В практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения : № 29 от 28.03.2012 г., по гр.дело № 1144 / 2010 г. на ІV г.о.; № 21/ 23.04.2013 г., по гр.дело № 1456 / 2011 г. на ІV г.о.; № 556/13.07. 2010 г., по гр.дело № 46/2009 г. на І г.о. и много други специфичният белег на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата 4 страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.
В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.
По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.
Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2de82c22-88dd-42e5-b99b-b1ab7442c801