Решение № 39 от 26.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500289 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 289/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А. К. А., чрез пълномощника адв.

К., против решение № 712/14.06.2023г. по гр.дело №1846/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Прокуратурата за сумата от 26 000 лв., частичен от пълния размер от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на ДП № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура – Бургас в разумен срок.

Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Счита твърдените в исковата молба факти за установени по делото. Намира за установено по делото, че действията по досъдебното производство са неритмични, през големи интервали от време и в резултат на подавани от ищеца сигнали и жалби.

Твърди, че липсват причини за приключването му в разумен срок и за предаване на виновния на съд. Счита за установено от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът е загубил вяра, че Алдинов ще бъде наказан и, че дадените средства ще му бъдат върнати. Чувството му за справедливост и доверието в Държавата са накърнени предвид забавянето, което му 1 причинява постоянно безпокойство и несигурност, даващи отражение върху семейството му. Сочи, че решаващ фактор за прилагането на чл.6§1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в неговия гражданско правен аспект е съдебната защита по гражданското право с титуляр пострадалият от престъплението. В случая резултатът от наказателното производство е от решаващо значение за удовлетворяване на гражданската претенция на ищеца против А., тъй като досъдебното производство би способствало за връщане на заетата сума. В съдебната фаза А. А. ще има възможността да се конституира като граждански ищец или при приключване на наказателното дело да се ползва от постановения по него акт по реда на чл.300 ГПК. Излага доводи за липса на обективни пречки за своевременно приключване на досъдебното производство, още повече такива създадени от ищеца. Забавянето е единствено в резултат на поведението и организацията на ответната страна.

Необходимо е и да бъде изследвано дали забавянето не поставя пострадалия в риск предвид значителния размер на сумата и изтичащата петгодишна давност. Не е отчетена и възможността наказателното производство да приключи задочно .Сочи, че според практиката на ЕСПЧ налице е оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което не е необходимо обичайните такива да бъдат доказвани. Моли за присъждане на разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Прокуратурата, се иска оставянето без уважение като неоснователна. Изтъква, че лицето, посочено като извършител, е напуснало пределите на страната, преди да му бъдат снети сведения и да бъде разпитан, което е причина за спиране на производството.

А. е обявен за общодържавно издирване, в последствие за международно и след установяване на местонахождението му е отправена по реда на Международната правна помощ съдебна поръчка за разпит на лицето, изпълнена след уточнения вследствие на първоначалния отказ от страна на Турската държава. Понастоящем досъдебното производство е спряно поради невъзможността за провеждане на очна ставка между А. и ищеца А., необходима поради съществените противоречия в показанията им, което е от значение за установяване на измамливите действия. Постановлението за спиране е обжалвано от А. А. по реда на чл.244, ал.5 НПС и потвърдено с определение № 1257/11.11.2021г. по ЧНД № 5066/2021г. по описа на БРС. От изложеното следва, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, тъй като са извършени всички възможни и допустими процесуално – следствени действия.

Предпоставки за приключване на наказателното производство задочно в случая не са налице. Намира за недоказани в производството претендираните от ищеца вреди. Поддържа констатацията на съда за възможността му самостоятелно да търси връщане на заетите суми по гражданско – правен ред.

Сочи, че дори да бъде осъден заемополучателя в наказателното производство, това не гарантира връщане на сумите по трите заема, нито съществува гаранция, че иск за връщането им, предявен по наказателното дело, ще бъде 2 приет от съда за съвместно разглеждане. Хипотетична е и възможността А. А. до получи обратно дадената сума в хипотезата на чл.212б НК.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди от 26 000лв., предявен като частичен от общо 100 000лв., ведно с последиците по закон.

За да приеме решението си съдът приел,че ищецът не е доказал по несъмнен начин факта на увреждането и понесени вреди от спряното досъдебно производство.

По делото са установени следните факти:

Към датата на предявяване на иска по настоящото дело, досъдебното производство не е приключено.

Правното основание на претенцията е по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ и предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията).

На 01.11.22 г. ищецът е подал искова молба до БОС с искане да му бъде определено обезщетение за нарушение на правото му делото да бъде разгледано в разумен срок.

Доколкото към момента на подаване на молбата пред БОС досъдебното производство не е било приключено, въззивният съд приема, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 8, ал.2 ЗОДОВ и предявеният иск е допустим.

Както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по искове за обезщетение на вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ е само Прокуратурата на РБ, а отговорността е обективна. Без значение е кои правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането.

Държавата, чрез своя процесуален субституент - Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни. В този смисъл Прокуратурата на РБ е надлежна страна по делото.

Установена е несложната фактическа обстановка.

От органите на МВР, на 05.11.2018г. е образувана преписка с вх № 251000-23819/2018г. на Първо РУ-Бургас и БРП № 9186/2018г. и е образувано досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура3 Бургас, което досъдебно производство е спряно. Досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, е с предмет установяване или не на извършено престъпление от общ характер спрямо ищеца по настоящото дело от лицето А. В. А. по чл. 209, ал.1 НК.

Ищецът е разпитан като свидетел и са му разяснени правата на пострадал от престъплението по чл. 75 НПК. Разследващите органи са приели, че са налице достатъчно данни, че на 23.05.2018г., 04.06.2018г. и на 30.06.2018г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, А. В. А. е възбудил у ищеца А. К. А., с ЕГН ********** 3 заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в размер на 67 650 лева. Така описаното деяние съставлява престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода издирването е установено, че Алдинов на 04.10.2018г.е напуснал територията на РБългария и се е установил в Р Турция. Разследващите са установили адрес на лицето в РТурция и по реда на МПП са провели разпит по делегация.

При разпита, св. А. е възпроизвел значително различна фактическа обстановка относно отношенията с ищеца, произхода на паричния дълг и основанието, при което са дадени парите. Прокурор от РП-Бургас, след като констатирал противоречия в показанията на двамата свидетели, решил, че е наложително провеждане на очна ставка между двамата и поради отсъствието на А. от страната, спрял наказателното производство( постановление на БРП от 27.09.21г.)

По жалба на ищеца по настоящото производство, постановлението е атакувано пред БРС и с определение от 11-11-21г. на БРС по чнд 20212120205066, по описа за 2021г. е потвърдено.

На 12.05.22г. ищецът е подал молба за отвод на наблюдаващия прокурор, поради предубеденост ,за която си съставил мнение след като прочел актовете на прокурора. Отводът не е приет от прокурор от АП-Бургас.

Ищец твърди, че е дал в заем на А. В. А. на три различни дати обща парична сума в размер на 67 650 лева, с уговорката сумата да му се върне в едномесечен срок от поискването и от заемодателя;че договорите са сключени в устна форма, като заемополучателят е следвало да върне заемната сума до 07.08.2018г.; че поради неспазване на този срок, страните са сключили нотариално заверен договор от 14.09.2019г. с определяне на нов срок за връщане на заема до 25.09.2018г., в който е посочена общата сума на дълга (нотариално заверен договор от 14.09.2019г.)

Не се твърди и не се доказва ищецът да получил обратно дадените при тези условия парични средства до настоящия момент, да е завел гражданско дело за реализиране на правата си по неизпълнения договор за заем.

От правна страна съдът приема следното:

За успешното провеждане на осъдителния иск по чл. 2 б ЗОДОВ в 4 тежест на ищеца е докаже, че наказателното производство, от изхода на което зависи упражняването на гражданското му право, е било разгледано с продължителност, надхвърляща рамките на разумно необходимия срок; че е претърпял твърдените неимуществени вреди от ограничение на процесуалните права, както и че вредите са пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на досъдебното производство.

Разумната продължителност на дадено производство се оценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело и като се отчитат установените в практиката критерии, а именно сложност на делото, поведение на страната, понесла вреди и на компетентните органи Изследваният период в настоящия случай е от датата на образуване на досъдебното производство до датата на образуване на настоящото дело, или над 4 години.

Принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е основен принцип на наказателния процес. ( чл. 22, ал. 2 НПК ) Сроковете за извършване на разследването са регламентирани с разпоредбите на чл. 234 НПК, като е предвидено и основанието за тяхното удължаване. Крайната цел на разследването е събиране на достатъчно доказателства за вземане на решение да се подвигне или не обвинени за престъплението и по отношение на кое лице.

В редица свои решения ЕСПЧ (стандарт при преценката на съдилищата по приложение на чл. 6(1) от Конвенцията), а и ВКС, в актуалната си практика по приложение на чл. 2 б ЗОДОВ, признават , че чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е приложим по отношение защитата на пострадал от престъпление при твърдяно нарушение на правото на справедливо гледане на делото като решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, т. 1, в гражданския му аспект, е дали наказателното производство го обуславя, т.е. пострадалият не би могъл да се защити по реда на гражданския процес, без да има влязла в сила присъда по отношение на деянието и виновността на дееца. Конкретното наказателното производство не обуславя съдебната защита на гражданско право на ищеца, като пострадал от престъплението по смисъла на чл. 6, параграф 1 КЗПЧОС , защото по реда на гражданския процес правото му на вземане от неизпълнен договор за заем може да се реализира без да е нужно признаване на длъжника за виновен в престъпление по чл. 209 НК. Това е така, защото за основателността на иска пред гражданския съд е без правно значение намерението на длъжника да не върне въобще сумата.