Решение № 112 от 03.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Дулово, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100555 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. Й. с ЕГН **********, от*******с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя М. С. Р..

Предявени са обективно съединени трудови искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „****“ по безсрочен трудов договор, прекратен предсрочно със Заповед № ****г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Претендира брутни трудови възнаграждения за месеците ***г.- 129.94 евро( като еврова равностойност на 254.15 лв.) за 4 дни положен труд, ****г. - 617.23 евро(като еврова равностойност на 1 207.20 лв.) и *** г. - 268.36евро(като еврова равностойност на 524.87лв.) за 10 дни положен труд, обезщетение за неизползван отпуск - 134.19 евро (като еврова равностойност на 262.45 лв.), и обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие - 617.23 евро(като еврова равностойност на 1 207.20 лв.

По отношение на законната лихва върху заплатите и отпуска, ищецът не е ограничил претенцията си с конкретен минал период в исковата молба, а е посочил че претендира такава от момента на възникване на всяко от задълженията за заплащане на трудово възнаграждение. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът „****“ ЕООД не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Непосредствено преди съдебното заседание по електронен път е постъпило писмено становище, с което се оспорват исковете и се прилага служебен бон за извършен паричен превод в хода на процеса.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на 1 неприсъствено решение и оспорва представителната власт на ответната страна и приложените документи. Заявява, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира разноски.

Представя списък по чл.80 от ГПК.

По процесуалните възражения и представителната власт:

Искането за неприсъствено решение е неоснователно, тъй като ответникът е направил писмени изявления по същество. При служебна проверка на документите на ответната страна съдът установи, че приложените договор за правна защита и пълномощно не съдържат подписи нито на управителя на дружеството, нито на адв. Г.. Пълната липса на подписи лишава документите от валидност, поради което становището се явява подадено от лице без процесуална легитимация и не се зачита. Наред с това, предвид липсата на отговор по чл. 131 от ГПК, за ответника е настъпила пълна преклузия по чл. 133 от ГПК за оспорване на фактите. Въпреки това, представеният служебен бон от *** г. удостоверява плащане, настъпило след срока за отговор, което съдът е длъжен служебно да обсъди като ново обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Към исковата молба е приложена редовна трудовоправна документация, както и договор за правна помощ и изрично пълномощно, които съдържат подписи и на ищеца, и на неговия адвокат, с отбелязано реално платено адвокатско възнаграждение.

По съществото на спора:

Безспорно се установява от представените по делото и приети като доказателства, че страните са били в трудово правни отношения по силата на Трудов договор № ****г. и че същият е бил прекратен със Заповед № ***, считано от *****г.

Тези обстоятелства не се оспорват от страните.

Исковете с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са основателни по своя размер, потвърден и от извършената проверка на Инспекцията по труда. В хода на делото обаче (на *** г.) ответникът е извършил паричен превод до поискване по ЕГН на получател ищеца С. М. Й. в размер на 1149.73 евро за дължимите му заплати и отпуск чрез плащане от трето лице (И.К.) за сметка на дружеството. Това съставлява валидно изпълнение по чл. 73 от ЗЗД.

Тъй като сумата покрива дължимите главници (общо 1149.72 евро), исковете в тази част следва да се отхвърлят поради плащане в хода на процеса (чл. 235, ал. 3 ГПК).

Тъй като ищецът не е посочил конкретен лихвен период, законната лихва се дължи от момента на забавата за всяко вземане съобразно падежа му (16-то число на следващия месец съгласно чл. 2 от трудовия договор, а за отпуска — от деня след прекратяването) до датата на реалното им изплащане — *** г.

Искът по чл. 220, ал. 1 от КТ (за неспазено предизвестие) е изцяло основателен.

Трудовият договор е безсрочен (чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ) и липсва клауза за изпитване в полза на работодателя. Прекратяването му по чл. 71, ал. 1 КТ е незаконосъобразно и съставлява предсрочно освобождаване без предизвестие. Извършеният превод не покрива това перо. Дължи се едно брутно месечно възнаграждение в размер на предявената от ищеца равностойност от 617.23 евро (съответстваща на 1207.20 лв. бруто с начислен клас), ведно със законната лихва от датата на исковата молба (**** г.).

По разноските:

Ищецът има право на разноски пропорционално на уважената и платена в хода на 2 делото част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неговият договор за правна защита е надлежно подписан и доказва плащане в брой.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сумата от 550.66 евро (1077.00 лева) следва да се присъди изцяло. Искането на ответника за разноски подлежи на отхвърляне поради липса на подписи върху договора за правна защита и съдействие приложен към депозиранато по делото становище и с оглед изхода на спора.

По отношение на дължимите държавни такси:

Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси в настоящото производство.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата държавна такса върху материалнооценяемите искове се изчислява в размер на 4%, но не по-малко от 25.56 евро за всеки отделен иск.

За иска по чл. 128 КТ (с цена 1986.20 лв. / 1015.53 евро) се дължи държавна такса в размер на 40.62 евро.

За исковете по чл. 224 КТ и чл. 220 КТ се прилага законовият минимум от по 25.56 евро (за всеки иск).

Общият размер на дължимата държавна такса възлиза на 91.74 евро, следва да бъде възложена на ответника и платена по сметката на РС-Дулово.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя М. С. Р., да заплати на С. М. Й. с ЕГН **********, от *******, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, сумата от 617.23 евро (шестстотин двадесет и седем евро и двадесет и три цента), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *****г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: г*****, представлявано от управителя М. С. Р., да заплати на С. М. Й. с ЕГН **********, от ******, законната лихва за забава върху следните главници, изплатени в хода на процеса на *** г.: върху сумата от 129.94 евро (дължимо трудово възнаграждение за месец *** г.), считано от ***г. до *** г. върху сумата от 617.23 евро (дължимо трудово възнаграждение за месец *** г.), считано от *** г. до *** г. върху сумата от 268.36 евро (дължимо трудово възнаграждение за месец *** г.), считано от **** г. до *** г. върху сумата от 134.19 евро (дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск), считано от **** г. до *** г.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК предявените от С. М. Й. с ЕГН **********, о т *** против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Младен Славчев Радев, искове по чл.

128, ал. 2 от КТ за главница в размер на 1015.53 евро и по чл. 224, ал. 1 от КТ за 3 главница в размер на 134.19 евро, поради извършено плащане от ответника в хода на производството.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от управителя М. С. Р., да заплати на С. М. Й. с ЕГН **********, от *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550.66 EUR (петстотин и петдесет евро и 66 цента), направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на „***“ ЕООД с ЕИК ****за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, до заплати по сметка на Районен съд – Дулово, сумата от 91.74 EUR (деветдесет и едно евро и 74 цента), представляваща дължима държавна такса за предявените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4