Решение № 69 от 23.11.2025, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 228/2025
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 23.11.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Дияна Димова Петрова
Цитирани разпоредби
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл.10б, ал.4 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Велики Преслав, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200228 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М. М. М. с ЕГН ********** с адрес гр.******* срещу НП №BG06122024/4000/Р8-694/02.06.2025 г. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ при АПИ-София.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В придлужителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, моли жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 15.11.2024 г. в 11.46 часа по път първи клас 7, км 133+004, за който се събира такса за изминато разстояние тол такса съгл.Приложение към т.1 на Решение на МС от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за което се събира такса за изминато разстояние – то такса, жалбоподателят управлявал ППС т.а.“СКАНИЯ Р 500 ЛА 4Х2 МНА“ влекач с обща техническа допустима максимална маса на състава над 3.5 т, с пет оси, и с рег.№ВН9090АМ без да е заплатена пълна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено чрез електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съгласно чл.10, ал.1, т.2 вр. с чл.10б, ал.4 от ЗП, ППС с обща технически допустима максимална маса над 12 тона следва да заплати тол такса в размер, който се определя от въз основа на декларирани данни или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта.
1
В конкретният случай от закупената маршрутна карта и от снимковия материал се установява че за процесното ППС е закупена маршрутна карта за ППС над 12 т с две оси, а при заснемане на датата на нарушение от записа от електронната система се установява, че управляваното от жалбоподателя ППС е с категория над 12 т, но с пет оси/две оси за влекача и три оси за ремаркето/, като в АПИ не е постило доплащане на тол таксата. Жалбоподателят е декларирал, че той е бил водача на ППС. Въз основа на установеното на 06.12.2024 г. на жалбоподателя бил съставен, с който му е повдигнато обвинение на административно нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. След като не била заплатени компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лв., било издадено обжалваното НП №BG06122024/4000/Р8-694/02.06.2025 г. изд. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ при АПИ-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП и на осн.чл.179а, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 лв.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Б. и Е. Т., актосъставител и свидетел при установяване на нарушението изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.167а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП съгласно Заповед №ЧР-СП-НТУ-417/17.12.2024 г.; Заповед №РД-11-216/25.02.2025 г. и Заповед №ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. изд. от Директора на Агенция Митници, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Принципът на функционирането на електронната система за събиране на пътни такси, а именно декларативния характер от страна на ползвателите на платената пътна мрежа и с оглед спецификата на електронната система за събиране на пътни такси, чиито функции са свързани със събирането на пътни такси и регистрирането на нарушения, то следва да бъде изяснено, че същата няма възможност за проследяване на целия изминат маршрут на конкретно ППС. Въведената в България Електронна система за събиране на пътни такси за ППС с обща допустима маса над 3,5 тона е базирана на GNSS (Global Navigation Satellite System) технология за позициониране на пътното превозно средство. Поради използването на тази технология системата технически не позволява да се определят изминатите участъци (тол сегменти), по които е преминало ППС, в случаите когато същото не подаде чрез бордовото си устройство изискуемите тол данни към националния доставчик на услуги. Стационарните контролни точки (СКТ) имат контролни функции и се предназначени за правоприлагане (регистриране на нарушения и тяхното последващо санкциониране) и технически не позволяват проследяване на маршрута на ППС по всички възможни тол сегменти (пътни участъци), разположени между две СКТ. Безспорно се установи от събраните писмени доказателства номера на сегмента и пространственият му обхват, вкл. и в Приложение към т. 1 на Решение № 101 от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, обнародвано в брой: 16, от дата 24.2.2020 г. на Държавен вестник. Легално определение на системата се съдържа 2 в чл. 10 ал. 1 от Наредбата - Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.
Електронната система за събиране на пътни такси в Република България по чл. 10, ал. 1 от ЗП е изградена и функционира, посредством регистриране и обработка на данни, базирано на електронно таксуване от тип „GNSS“. Използването на технология тип „GNSS“ се осъществява посредством потвърждаване на декларации за пътни такси чрез Глобалната навигационна спътникова система (GPS).При този тип електронно таксуване използваните от лицето, събиращо пътни такси, крайпътното оборудване и интерфейси не подлежат на сертифициране и контрол по отношение на оперативната съвместимост на ЕУЕСТ, като за тях не е предвидено и изискването за съответствие спрямо спецификациите и годност за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост (оценка за съответствието съставните елементи на оперативната съвместимост).
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Индивидуализирано е в достатъчна степен деянието на нарушението, което не буди съмнение.
Описано е че за процесното ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП/с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона/, която дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло. Като Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство и заплащането й дава право на пътното превозно средство, да измине определено разстояние между две точки.
От събраните по делото доказателства, включително и статично изображение на процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП дата и час същият се е движел път - по път първи клас 7, км 133+004. Така приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 от ЗДвП , има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, а именно отразените в нея данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, че е закупена маршрутна карта за ППС над 12 т с две оси, а управляваното от жалбоподателя ППС с категория над 12 т е с пет оси/две оси за влекача и три оси за ремаркето/, като в АПИ не е постило доплащане на тол таксата, преди движението.
По безспорен начин е установена самоличността на водача на процесното ППС, от показанията на свидетелите, от писмените доказателства, които кореспондират със самопризнанията на жалбоподателя.
Предвид изложеното, безспорно в случая е извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която разпоредба задължава водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, 3 т.2 от ЗП в случаите, когато такава е дължима и съответно собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
Правилно нарушението е санкционирано на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 139, ал.7 от ЗДвП.
В случая следва да бъде съобразено противоречието на националното законодателство конкретно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП с приложимото европейско право вкл. Директива 1999/62/ЕО и практиката на ЕС , тъй като правилно избрания от АНО санкционен текст на чл. 179, ал. 3а от Закона, предвижда наказание в абсолютен размер – глоба от 1800 лв. за собственици/водачи – ФЛ.
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /България /, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т. е. санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща наказание в абсолютен размер за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, а именно – глоба 1 800 лв.