Определение № 30634 от 18.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30634 гр. София, 18.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110171413 по описа за 2024 година

1. Фактическа основа на иска

На 25.03.2024 г. наследодателят на ищците – .... П. П. – е сключил с ответното дружество „.....“ ООД договор за потребителски кредит № 1042009 за сумата от 1900 лв. По силата на договора е договорена възнаградителна лихва от 470.75 лв. и неустойка в размер на 1247.25 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение (банкова гаранция или поръчителство) в тридневен срок. Така общата сума за плащане по договора възлиза на 3618 лв.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба са извършени плащания в общ размер на 1602 лв., доказани чрез приходни касови ордери.

2. Основания за недействителност на договора

2.1. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК

Ищецът сочи, че в договора липсва ясна и разбираема информация за начина на формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Посоченият ГПР е 55.06%, но не включва неустойката от 1247.25 лв., която реално се дължи. Така договорът не отразява реалната обща сума, която потребителят дължи. Това представлява нарушение на императивни разпоредби на закона и води до нищожност съгласно чл. 22 ЗПК.

2.2. Липса на разбираема методика на изчисляване на ГПР

Ищецът твърди, че е налице и нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е налице яснота как е формиран посоченият ГПР. В договора не са описани компонентите на разходите, а от чл. 3, ал. 2 от договора става ясно, че ГПР включва само договорената лихва – 45%, без останалите разходи (в т.ч. неустойката).

1

2.3. Незаконосъобразна неустойка

Клаузата за неустойка от 1247.25 лв. се дължи не при неизпълнение на главното задължение, а при непредставяне на обезпечение – акцесорно задължение. Според ищеца това противоречи на добрите нрави и представлява прикрита възнаградителна лихва.

Неустойката не е свързана с конкретни вреди и цели единствено увеличаване на задължението на потребителя, поради което също е нищожна.

2.4. Заобикаляне на законовата уредба

Ищецът твърди, че договорът нарушава и чл. 16 ЗПК, тъй като кредиторът не е извършил предварителна оценка на кредитоспособността на заемателя, а е предоставил кредита без обезпечение и едва след това е поставил условие за предоставянето му. С това се прехвърля отговорността върху потребителя и се увеличава необосновано дългът му, което противоречи на чл. 21 и чл. 33 ЗПК, както и на директива 2008/48/ЕО.

3. Искания към съда

Ищецът моли съда:

Да признае договора за потребителски кредит № 1042009 от 25.03.2024 г. за нищожен, поради нарушение на императивни правни норми.

Да осъди ответника да заплати направените разноски.

4. Доказателствени искания

Представяне на извлечение от сметка по договора.

Допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси относно размера на внесените суми, съдържанието на ГПР, реалната стойност на кредита и включените разходи.

В отговора на исковата молба, ответникът „.....“ ООД, чрез адвокат Христо Милчев, твърди следното:

I. По допустимостта на иска

И щ ц и т е не са страна по договора, а са наследници на починалия кредитополучател, и не притежават качеството „потребител“ по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според ответника наследниците не могат да се ползват от специалната защита на ЗПК и нямат активна процесуална легитимация да искат обявяване на 2 недействителност на договора.

Искът следва да бъде прекратен като недопустим.

II. По съществото евентуалност) на иска

(при условията на

1. Договорът е действителен

Договорът съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.

Годишният процент на разходите (ГПР) е правилно изчислен и не надвишава законовия максимум – 55.06% при допустими до 69%.

2. Неустойката е валидна и законосъобразна

Неустойката от 1247.25 лв. е уговорена за непредставяне на обезпечение – т.е. за неизпълнение на акцесорно задължение, а не е част от ГПР.

По Директива 2008/48/ЕО разходи за нарушения не се включват в ГПР.

Неустойката е ясно формулирана, предварително известна и фиксирана, и разсрочена във времето в интерес на потребителя.

3. Лихвата е ясно и валидно уговорена

В договора е фиксирана лихва от 45%, ясно посочена в европейския формуляр и в погасителния план.

Няма нарушение на добрите нрави, защото:

Лихвата не е прекомерна.

Няма законов лимит, различен от този по ГПР.

4. Извършена е проверка на кредитоспособността

Ответникът твърди, че е направил предварителна оценка преди сключване на договора.

ЗПК не предвижда нищожност като последица при липса на такава проверка – само административна отговорност.

III. По твърдената неравноправност на клаузите

Неустойката и останалите клаузи:

3

Са индивидуално уговорени.

Са ясни, разбираеми и предварително известни.

Не нарушават чл. 143–147 от ЗЗП.

Ищецът (приживе) е сключвал още 5 аналогични договора с идентична клауза, което доказва:

Добросъвестност от страна на кредитора.

Знание и информираност на потребителя за съдържанието и последиците.

IV. По доказателствените искания

Ответникът представя справка за движенията по кредита.

Възразява срещу съдебно-счетоводната експертиза, тъй като:

ГПР е въпрос на право, не на експертиза.