Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 13.06.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 286/2025
Вид
Решение № 150
Подписан
13.06.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Маргарита Пламенова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • ал. 4 на същия чл. · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Дупница, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

П. Т. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К., обл. К., ул. ,,*****“ № * обжалва Наказателно постановление № 24-0348-000721 от 10.10.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което са му е наложено административни наказание ,,глоба“ в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12 месеца, на основание чл. 175, ал. 4 вр. с чл. 175, , ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде отменено, по съображения подробно изложени в жалбата и по време на съдебните прения.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо към жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Ако съдът приеме жалбата за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъдено такова в минимален размер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 30.07.2024 г. към 13.50 ч., в село К. по ул. ,,Трети Гвардейски полк“ в посока ул.

,,Рила“ жалбоподателят управлявал мотопед ,,Симеон С50“ и рама № 4568597 и стар регистрационен № ******** фигуриращ в база данни, като не е регистриран по надлежния 1 ред.

Този факт е безспорно установен и се потвърждава, както от гласните доказателствени средства, така и от писмените доказателства приобщено по делото.

На нарушителя бил съставен АУАН № 844680/30.07.2024 г. за установено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – повторно управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил подписан без възражения от водача. С постановление от 03.10.2024 г. прокурор при РП – Кюстендил е прекратил наказателното производство по ДП вх. № 2995/2024 г. по описа на РП – Кюстендил и ДП № 418/2025 г. по описа на РУ на МВР Дупница, образувано и водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като разпоредил препис от същото да се изпрати на Началника на РУ-Дупница за продължаване на административнонаказателното производство започнато срещу П. Т. Б..

На 10.10.2024 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени горепосочените административни наказания. Видно от писмо рег. № 3480003375/10.04.2025 г., изд. от ВПД Началник група ,,ПК“ в РУ Дупница и въз основа на извършена справка в масивите на АИС КАТ-МВР е установено, че МПС ,,ИЖ Планета 350“ с № ****** е собственост на П.Т.П. от с. Г., обл. ***; до настоящия момент не са предприети действия по пререгистрация или бракуване. Представен е регистрационен талон на процесното МПС от 25.01.1980 г. със собственик Е. Г..

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта Е. Г. и В. С., които изцяло потвърждава установената фактическа обстановка, изложена в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Видно е от АУАН и НП, че описанието на нарушението не съдържа признаците на чл. 6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочено изпълнителното деяние, с което се осъществява състав на административно нарушение. В обстоятелствената част на НП от една страна се твърди, че за мотопеда няма данни, а от друга е записано, че същият е с рег. № ********, тоест, че е регистриран по надлежния ред и е с рег. табела, и няма как да няма данни за него. Не може да се приеме, че поради това, че процесното МПС „не фигурира в база данни“, то поради тази причина не е регистрирано по надлежния ред.

Описанието на нарушението съдържа само една констатация „мотопеда не фигурира в база данни“, която не визира нарушение на правнорегламентирана норма, поради което не може да породи основание за налагане на санкция. Не е ясно какви именно данни няма.

2

Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване.

Описанието на нарушението съдържа само една констатация, която не визира нарушение на правнорегламентирана норма, поради което не може да породи основание за налагане санкция. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Горепосочените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани правила.

АУАН и НП не отговарят на императивните разпоредби съответно на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП и АУАН не е налице изискващото се от закона единство между словесното описание на твърдяното нарушение и неговата правна квалификация. В акта и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението.

В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП създава общо правило на поведение по пътищата, отворени за обществено ползване да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За да е съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които условия следва да са налице при условията на кумулативност. Отсъствието на което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС е било с регистрационни табели, поради което деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат съвсем други хипотези. Констатираното от актосъставителя, че мотопедът е бил със „стар регистрационен номер ********, нефигуриращ в база данни, като не е регистриран по надлежния ред“ не попада в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП.

От друга страна, нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието се запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Актосъставителят и АНО са установили, че жалбоподателят е управлявал процесния мотопед с регистрационен номер, който не фигурира в база данни, без да е отбелязано в коя база данни и поради каква причина не фигурира. С това наказващият орган е посочил, че е нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Видно е обаче, че сочената норма е бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата, отворени за 3 обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани ...“ - т. е. тази бланкетна норма визира общото задължение водачите да управляват регистрирано МПС и същата е повече от очевидно, че не съдържа в себе си каквито и да са условия, от които да се изведе защо управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП, в който законодателят изрично е предвидил, че ,,Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната”.

Наредбата определяща този ред е Наредба № I-45/24.05.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета в Република България, предназначени за движение по пътищата (с изключение на тролейбусите, верижните, строителните и селскостопанските самоходни машини) задължително се регистрират от органите на Пътна полиция, като в чл. 22 от Наредбата са определени видовете регистрации. Наказващият орган не е съобразил това обстоятелство и не е изследвал пълната и правилна юридическа квалификация на извършеното от мен нарушение, а се е задоволил единствено с това да посочи като нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което намирам за ограничаващо правото на защита на нарушителя и съставляващо процесуално нарушение. Дори да се приеме, че процесното МПС не е регистрирано, това обаче не води автоматично до извода, че жалбоподателят е извършил нарушение на действащото законодателство и наказващият орган е бил длъжен за пълнота на обвинението и в изпълнение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи коя от възведените в закона забрани или кое от вмененото със закона задължение, виновното лице не е изпълнило. Не може да се приравни на изпълнение на това негово задължение посоченото единствено в АУАН, че водачът е нарушил чл. 140 от ЗДвП. Констатираната неяснота на НП е невъзможно да бъде отстранена от настоящата инстанция. Същата представлява съществено процесуално нарушение, тъй като отразената правна квалификация в акта за нарушение и наказателното постановление определят рамките, в които санкционираният водач упражнява правото си на защита. Ето защо непълното и/или неточно посочване на юридическото обвинение се приема за нарушение на правото на защита на нарушителя, а това от своя страна във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, поради което НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Отделно от това, и в АУАН, и в НП липсва индивидуализация на процесното МПС съгласно чл. 149 от ЗДвП и дефинициите в § 6, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗДвП. Липсват и обстоятелства, които да обосновават извода, че превозното средство подлежи на регистрация, и че не е налице някоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрацията и отчета на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, които изключват регистрация. Неправилно актосъставителят и АНО са приели, че МПС не е било регистрирано „по надлежния ред“, без да са се обосновали защо са приели, че същото подлежи на регистрация и без да са индивидуализирали кой именно е този „надлежен ред“.

4

В НП не е посочено дали е пропуснат преклузивния 14дневен срок по чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР, в който срок е следвало да се извърши регистрацията на МПС.

НП е издадено за нарушение изискванията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, т.е., че се управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложеното наказание по чл. 175, ал. 4 от ЗДвП обаче е за нарушение, съдържащо квалифициращ признак, а именно нарушението да е извършено повторно, тоест наложено е по-тежко наказание. За такова нарушение липсват каквито и да било доказателства, обуславящи квалифициращия признак „повторност“.