Определение № 2557 от 30.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2557 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501906 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, чрез пълномощника юрисконсулт Л., срещу Определение № 7136 от 02.06.2025 г. постановено по гр.д. № 21301/2024 г. на РС – Пловдив,с което е оставена без уважение молба с вх. 50678/ 07.05.2025 г., подадена от ответника „Профи Кредит България” ЕООД за изменение на постановеното решение рег. № 1819 от 16.04.2025 г. по гр. дело № 21301/ 2024 г. на ПРС, XI гр. с-в, в частта за разноските, чрез неприсъждане на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, определено по реда на чл.

38 ал. 2 от ЗА, или алтернативно- то да се намали под минимума.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което е прекомерно присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца. Позовава се на практика на СЕС и на ВКС. Поддържат се доводи, че производството е поредно такова по договора за кредит, ответникът е признал основателността на иска, както и процесуалният представител на ищцата не е извършил действия, с които да се обоснове определеното от съда възнаграждение.

Настоява се, че максималният размер на последното следва да е в размер на 100 лева. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се остави без уважение искането за присъждане на претендираните от ищеца разноски, евентуално се иска същите да бъдат намалени до размера от 100 лева.

Ответникът по частната жалба – М. И. Н., чрез пълномощник адв. С. Н., не взема становище.

1

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК, поради което е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение №1819/16.04.2025 г., постановено по гр. д. №21301/2024 г. по описа на РС Пловдив е уважен предявения от М. И. Н., ЕГН: **********, срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, иск като се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи Кредит България” ЕООД, от една страна и М. И. Н., от друга, че е нищожна клаузата от договор за кредит № 40020915335/ 24.10.2023 г., обективирана в глава VI и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2 850 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е адв. С. Н., оказаната на ищцата правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С горепосоченото решение на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 400 лв.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е постъпила молба от „Профи Кредит България” ЕООД с искане да се измени решението в частта за разноските, като такива не се възлагат в тежест на ответника, а в условията на евентуалност – да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника.

Молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД е оставена без уважение от първостепенния съд с Определение № 7136 от 02.06.2025 г.– предмет на настоящата въззивна проверка.

Определението е неправилно.

При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, 2 ал.2 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от установените в Наредба 1/2004 г. на ВАС минимуми предвид задължителното за съдилищата Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия /така напр. Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК/.

В разглеждания случай следва да се отчете, че действително не се касае за правна и фактическа сложност на делото. Предявен е един установителен иск за прогласяване недействителността на клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор между страните. Ответникът е признал иска, както и е поддържал за образуването на друго производство по иск на ищцата за прогласяване недействителността на клауза от същия договор между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“, което не е оспорено. В производството пред районния съд е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не е участвал, а е подал молба по делото. Същевременно, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска.

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд счита, че в конкретната хипотеза на процесуалния представител на ищцата следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, което съответства на извършената от същия работа.

Ето защо, определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата за предоставената правна помощ по реда на чл.38 от ЗА от 400 лева е прекомерно с оглед извършената работа и следва да бъде редуцирано до посочения размер от 250 лева.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена по горните съображения.

По изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7136 от 02.06.2025 г. постановено по гр.д. № 21301/2024 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.

50678/ 07.05.2025 г., подадена от ответника „Профи Кредит България” ЕООД за изменение на постановеното решение № 1819 от 16.04.2025 г. по гр. дело № 3

21301/ 2024 г. на ПРС, XI гр. с-в, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1819 от 16.04.2025 г. постановено по гр. дело № 21301/ 2024 г. на ПРС, XI гр. с-в, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г.“ № 41, партер, адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., вместо присъдените 400 лв., на осн. чл.38 от ЗА за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на ищцата М. И. Н., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4