Решение № 73 от 19.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Смолян, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100985 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. М. Х. против „К.“ ЕООД , в която се твърди от ищеца , че страните са сключили индивидуален договор за потребителски кредит с номер ***/13.01.2022г., съгласно който ответникът- К.дател се е задължил да предостави на ищеца- К.получател кредит в размер на 500 лева. ГПР по кредита е в размер на 0 %, а ГЛП в размер също на 0 % , при срок на кредита от 30 дни. В договорът за кредит е регламентирано и заплащането на такса „експресно разглеждане“ в размер на 119.55 лева.

Ищецът твърди, че е бил добросъвестен, като на 02.03.2022г. е заплатил сумата от 634.55 лева по процесния договор за кредит, с която сума е погасил сумата от 500 лева главница, 119.55 лева за такса „експресно разглеждане“ и допълнителна сума от 15 лева.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК., а при условията на евентуалност, счита че клаузата за такса „експресно разглеждане“ от Индивидуален договор за потребителски кредит Номер ***/ 13.01.2022г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Излага съображения, че процесният договор безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за 1 потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.Юг.). Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и К.р договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На следващо място, договорът е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. В случая в договора е посочен ГПР-0%., както и годишен лихвен процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съглано чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дейстително в договора е посочено, че ГПР- 0. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 0%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин той е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които подзащитната ми ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на К.получателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Това е установено и в трайната практика на съдилищата в страната. В чл. 11, ал. 1, т. II от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за 2 размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК.

Това създава невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Наред с това в процесния договор е уговорена такса „експресно разглеждане“, поради явната и нищожност, счита че фактически се дължи не такса разглеждане, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на К.ра. Фактически не се касае за дължима такса за разглеждане, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за К.ра, освен лихвата. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата разглеждане, която като такса разглеждане е нищожна, а реално е сигурна печалба за К.ра. Следователно годишният лихвен процент няма да е 0 %, както е записано, а следва да е поголяма число, ако в него участва и вземането от 119.55 лева, формално уговорено като „такса разглеждане“. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 119.55 лева. изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от К.ра в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен 3

ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната, постановена именно по Договори за заем сключени с фирми за бързи кредити предвиждащи подобни неустойка, в тази връзка съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка/такса експресно разглждане, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде включена в ГЛП и ГПР.

В условията на евентуалност счита, че клаузата от процесния договор за кредит предвиждаща заплащането на „такса за разглеждане“ в размер на 119.55 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г„ в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска К.рът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -чл.Ю а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга договора предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 119.55 лева, като чрез същата се води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.

На следващо място, в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от 13, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.

Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някои от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случаи, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 ,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена 4 изгода на К.ра.

В допълнение, клаузата за „такса за разглеждане“ от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза от договора, предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 119.55 лева е неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на К.ра, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на К.способността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на К.ра се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит.

По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същита е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на К.дателя за сметка на К.получателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.